Д.Аврамов ми обърна внимание на този проблем: публикуването (препечатването) на материали без разрешението на автора. Получава се така, при мен специално: ако изпратя на някоя медия своя статия, тя обикновено не я публикува (с няколко изключения, има примерно сайтове, които публикуват почти всичко, което им изпратя, т.е. с тях сме партньори). Но в същото време много често без да ме питат си публикуват каквото пожелаят от блога ми. Наистина обаче е добре все пак да попитат или да си издействат някакво принципно разрешение: иначе най-малкото е невъзпитано.
Та аз в тази връзка се разрових тук-там да видя какво има от мен. И за пет минути открих следните мои публикации, за които не си спомням някой да ме е питал:
Мартин Карбовски: щатният палавник на републиката
Религия в училище – не трябва да им позволим да се погаврят с най-святото
Таз свобода нам не ни е дар!
Профанизирането, пълното опростачване на медиите
Блогърът като най-свободен и влиятелен политически анализатор
Ех, избирателю, избирателююю?!
Емоционални инвалиди ли сме вече?!
И така нататък, не ми се рови повече. Но установих при това нещо още по-интересно: публикували са някои неща от мен, а пък в един момент са започнали да ги трият масово, сякаш е дошла отнякъде заповед всичко публикувано от мен да бъде изтрито. И затова такива публикации могат да се открият само в кеша на Гугъл. Горе-долу в същия период вестници и сайтове, които от много време редовно публикуваха мои статии, тихомълком преставаха да ги публикуват, сякаш някаква невидима ръка на цензурата и на тях даде знак да престанат да ми дават трибуна. По същото време и блогът ми беше изваден от агрегаторите без да ми се дават никакви обяснения, сякаш единствен аз съм нещо като прокажен.
Та питам: има ли някакъв център, който да контролира случващото се в интернет, или в него все още има свобода? Говоря за българския интернет. В руския се знае че има "ръководен център", дирижиращ случващото се, в китайския също има такъв център. А за нашия как мислите, има ли контролиращ орган - или нашата олигархия е "забравила" да се занимае с този "дребен проблем"?
Та аз в тази връзка се разрових тук-там да видя какво има от мен. И за пет минути открих следните мои публикации, за които не си спомням някой да ме е питал:
Мартин Карбовски: щатният палавник на републиката
Религия в училище – не трябва да им позволим да се погаврят с най-святото
Таз свобода нам не ни е дар!
Профанизирането, пълното опростачване на медиите
Блогърът като най-свободен и влиятелен политически анализатор
Ех, избирателю, избирателююю?!
Емоционални инвалиди ли сме вече?!
И така нататък, не ми се рови повече. Но установих при това нещо още по-интересно: публикували са някои неща от мен, а пък в един момент са започнали да ги трият масово, сякаш е дошла отнякъде заповед всичко публикувано от мен да бъде изтрито. И затова такива публикации могат да се открият само в кеша на Гугъл. Горе-долу в същия период вестници и сайтове, които от много време редовно публикуваха мои статии, тихомълком преставаха да ги публикуват, сякаш някаква невидима ръка на цензурата и на тях даде знак да престанат да ми дават трибуна. По същото време и блогът ми беше изваден от агрегаторите без да ми се дават никакви обяснения, сякаш единствен аз съм нещо като прокажен.
Та питам: има ли някакъв център, който да контролира случващото се в интернет, или в него все още има свобода? Говоря за българския интернет. В руския се знае че има "ръководен център", дирижиращ случващото се, в китайския също има такъв център. А за нашия как мислите, има ли контролиращ орган - или нашата олигархия е "забравила" да се занимае с този "дребен проблем"?
2 коментара:
Грънчаров, не се притеснявай, докато хвалиш и прославяш Вожда Костов, докато ръсиш елейни слова за светиня Му, всичко ще ти е наред.
Ти, Грънчаров, си нужен кадър, много нужен. Ти си щатен костолизач на републиката и си направо безценен!
Така че, бъди спокоен, посланията ти ще се носят във виртуалното пространство и в бъдеще. Никой няма да те трие.
Лед умора няма, само се поти :)))))
Публикуване на коментар