В блога на Иво Инджев по статията под темата Приземяването на Сокола се разгоря оживена дискусия - както обикновено става в неговия популярен блог. Понеже и аз бях писал по същата тема, рекох да информирам останалите участници в дискусията и за моето мнение и затова написах следната реплика-съобщение:Моят днешен коментар по същата тема: О, тигре, тигре… о, Соколе, Соколе - птицо проклета! За да не отнема място тук привеждам само линк. Ако авторът на този блог възразява, няма да слагам повече линкове.
Принуден бях да се изразя така понеже много пъти, като съм слагал тук-там линкове към мои статии, обикновено върху мен са се нахвърляли крайно жестоко: обиждали са ме, наричали са ме "спамър", проклет човек, нахалник, натрапник, аморален, "лош човек" и как ли не още. Та с една дума наплашен съм, макар че съм се защищавал доколкото мога: защото по моето скромно мнение интернет не е нищо друго освен мрежа или паяжина, основаваща се, базираща се тъкмо на безброй връзки (линкове и пр.), т.е. без тия връзки интернет изобщо не може и да съществува. Но както и да е, този път обаче моята постъпка не беше посрещната осъдително и ругателно. Ето какво ми отвърна И.Инджев (който, за разлика от мнозина други популярни личности не се носи като грандоман, не е високомерен и "непристъпен" като канара, каквито са обикновено нашенските "звезди", включително от блогосферата, встъпва в непринудени разговори, диалогичен е):
Напротив, мога само да съм благодарен, че по този начин правите това, което аз все не успявам да свърша. Използвам случая да Ви благодаря за всичко, което правите, не само и не толкова заради личната подкрепа, която получавам от Вас (сама по себе си тя е ценна), но заради последователната Ви позиция.
Иначе сте прав, че блогърите не действат заедно, но не виждам как това може да се промени. Моето скромно мнение е, че за да има някакво обединение, трябва да има минимум взаимно доверие между практически непознати хора. Лично аз почти съм си забранил да излизам от рамките на личната изява след като много пъти съм изпадал в ситуацията да съжалявам, че попадам в компания, с която не съм могъл да предвидя, че няма да искам да бъда свързван (не искам да кажа, че имам такива подозрения спрямо “братството ” на блогърите). След което изпадам в идиотското положение да се “разграничавам” и изглеждам като някакъв петел на бунище… Веднъж, два пъти… Знам, че звучи егоистично, но е и логично, уви!
Да се надяваме, че и соловите ни усилия имат смисъл и че развръзката на това капсулиране ще дойде по естествен път!Отвърнах му ето с тези думи:
Г-н Инджев, първо благодаря за насърчението!
А иначе действително, макар и поединичен, натискът от страна на общественото мнение, въплъщавано от т.н. блогърска общност (и на тук-там останалите все още свободни печатни и електронни медии), въпреки липсата на синхрон наистина има голяма сила - да се надяваме. Спонтанно възникващото в определени ситуации взаимодействие може би е по-добрият вариант. Аз лично много пъти съм искал да провокирам дебат (дискусия) между блогърите по крайно значими и дори съдбовни за общността теми, но общо взето откликът беше нищожен. Но въпреки това трябва да се продължава да се работи най-упорито. Примерно по времето когато се искаше оставката на Румен Петков пак спонтанно се осъществи дружен (и непланиран, неорганизиран!) натиск от страна както на опозицията, също на част от медиите, така и на критично мислещата и граждански ангажирана част от блогърите, при което се постигна нужният ефект: Р.Петков сдаде властта.
Сега битката е още по-грандиозна, трябва да направим това, което сме длъжни, та да си отиде колкото се може по-скоро напълно вредното за страната управление. И да направим нужното да се оздрави обезсилената, обезкръвена българска демокрация, която толкова много пострада по време на олигархично-ченгераския триумф от последните години. Силите са неравностойни, понеже мнозинството от нацията е аполитично, дезангажирано, неактивно, но пък нашата тук дейност по налагане на истината върши крайно полезна работа. А именно: проясняват се съзнанията на все повече хора, разпространяват се толкова необходимите на нацията ни ценности, ерозира се така опасната комуноидност на масовата психика, която тегне като воденичен камък върху младата и така непрокопсала българска демокрация.
Въпреки трудностите и моментното отчаяние аз продължавам да съм оптимист. Защото смятам, че истината не може да бъде спряна по никой начин, а пък блажени са ония, които работят за нея - нищо че са подлагани на всякакви лишения, трудности и изпитания.
В този смисъл Ви подкрепям, защото така или иначе работим за едно и също отговорно национално, гражданско и човешко дело. Работим за разпространението на свободата в съзнанията и душите на българите, т.е. за модернизирането и европеизирането на България. А трябва да сме оптимисти, понеже знайно е, че само истината ни прави свободни...
Та това е нашият кратък диалог с Иво Инджев. А сега като се замислям установявам, че този е начинът, стига да има взаимна готовност за общуване, стига да участниците да имат сили да надмогнат някои свои мании за непогрешимост, грандомания и пр. В тази връзка като контратеза на горния случай искам да посоча следния пример за съвършено друг тип общуване, който се случи между мен и Радан Кънев, политик-блогър, който в отношенията си към "простосмъртните" се води от съвсем други етически принципи - в сравнение с тия на Иво Инджев. Ето който се интересува какво имам предвид, може да хвърли око и на онази злополучна дискусия, пример за крещяща недиалогичност, ТУК е мястото на провеждането й. Не ми се иска да привеждам откъси от нея, понеже, както сами можете да разберете, ситуацията, която възникна там, е доста унизителна най-вече за автора на оня блог.Ще завърша с това: няма нищо чудно, нормално е да сме различни. Съвсем естествено е да имаме различни характери, темпераменти, позиции в обществото, ценности и пр. Но това не отменя задължението ни най-напред да сме човечни. Да пазим достойнството на другия, да го ценим като суверенна личност, надарена със свобода. И да не заемаме високомерна поза срещу някои понеже сме си втълпили, че сме "велики". Иво Инджев, бидейки личност в истинския смисъл, не се е поддал на съблазните на тази толкова пошла маниакалност. Което показва мащаба и нравствения ръст на неговата личност.
На други това, оказва се, това просто не е по силите. Или пък е станало така, понеже те не искат да направят усилието за разбиране и диалог. Знам ли. Странното поведение на адвоката с политически и журналистически аспирации Р.Кънев (който при това и на всичкото отгоре е от партията, на която симпатизирам, именно ДСБ!) за мен, признавам си, е невероятно интригуваща загадка. Давам го само като пример, защото в тази насока примерите са отчайващо много.
Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!
3 коментара:
Честно казано, аз малко се дивя на вашия спор с Радан Кънев. Вие имате почти еднакви виждания за почти всички въпроси. Разликата единствено е за коалиционното поведение на ДСБ спрямо ГЕРБ, а според мен е нормално по тоя въпрос да има различни позиции, да се чуват различни мнения, още повече, че самия Иван Костов още не е казал нищо окончателно и явно също претегля доводите "За" и доводите "Против".
За мен също е загадка защото толкова тоя човек и то по такъв нескрит начин постоянно изразява омразата си към мен - нищо не съм му направил, даже не сме били в една детска градина та да съм му ял някога десерта! :-) Затова казвам, че това е феноменално. А аз съм загрижен за него. Примерно на фона на отношението му към мен лъсва колосалното лицемерие на отношението му към други хора: с тях е крайно и подкупващо любезен, а мен ме презира като че все едно съм охлюв без черупка или червей. Аз като психолог силно съм се заинтригувал от тази неприязън и я изследвам, а пък същевременно искам да му помогна да я надмогне. Той примерно успя да настрои всичките си приятели да реагират по същия начин към мен. Аз нямам лидерски амбиции в ДСБ та да ме възприема за конкурент, така че не разбирам защо толкова ме мрази. Ето, подарих му книгата си, прие я крайно хладно, пък изглежда толкова съм го подразнил с това, че съм написал книга, че явно я е хвърлил в коша за боклук. Да е проста завист това негово отношение не вярвам, не ми се иска да вярвам.
Същевременно, казвам си честно, ако на идващите избори хора като Радан Кънев влязат в листите на ДСБ, аз ще се позамисля дали да дам гласа си за тази партия, на която съм симпатизирал винаги. Абе казусът е любопитен, а пък нищо случайно и в отношенията между хората няма.
Г-н Грънчаров, идеята Ви за обединяване е най-доброто (и от други Ваши публикации го знам)! Блогъри или не, всички българи знаем, че "Съединението прави силата" и помним легендата за хан Кубрат, а на практика се държим така сякаш това не се отнася именно за нас, защо?
Подкрепям Ви.
Предлагам Ви да напишете (на мен писането не ми се удава твърде, а и нямам все още достатъчно умения да привлека внимание...) силен текст в този дух, но без негативизъм и без, естествено, да е в противоречие с правото на всеки да има свое индивидуално мнение.
Публикуване на коментар