Народопсихологията, народностният характер и манталитет и подобни често се използват за обяснение на това или онова социално явление, но трябва да сме предпазливи с подобни клишета и стереотипи. По-вероятно е това да са теоретични конструкции без реално покритие. Човечеството се състои от отделни индивиди и сходните психологически моменти, но и разликите между отделни представители на формално „отдалечени” един от друг народи например може да са по-големи, отколкото между отделни представители на един и същ етнос. Какво общо има например между психиката и „народопсихолохията” на Мирчо Спасов и Ангел Грънчаров? Нали и двамата са българи? Предполагам, че Мирчо Спасов има много повече прилики с Хайнрих Химлер, отколкото с Ангел Грънчаров, нищо че Химлер е германец а Спасов българин. А какво общо има между психиката на Ангела Меркел и Адолф Хитлер? Нали и двамата са германци?
Доскоро поради липса на критерии почти нямаше емпиричини студии по въпроса. Сравнително неотдвана се появи едно изследване сред 49 култури, което не потвърждава националните клишетата. Те не отразяват отделните личности в страната: ТУК.
Така че българите, бразилиците и китайците не са толкова различни един от друг, колкото си мислят или може би им се иска.
Следователно да се редуцират социални и политически явления до народопсихология е или опростенческо, или направо погрешно. Обясненията трябва да се търсят повече в „ситуационната логика”, а не толкова в някакви митични, дълбинни, неизменни „народностни” характеристики. Как например можем да обясним, че българите през 1990 и 1996-97 бяха политически свръхактивни, а след 2001 са по-скоро пасивни? Нима за няколко години така се е изменила „народопсихологията” им?
Или причината е повече в „ситуационната логика”, във външните обстоятелства? А пък евреите например са били известни като пацифистки настроени верноподаници. Учудващо, но факт: съвременните евреи в Израел са милитаристи и страхотни войници. Трябва ли да приемем, че се е изменил манталитетът им? Възможно. Под влиянието на обстоятелствата.Но тогава излиза, че народностният характер не е толкова константен и лесно подлежи на промяна. Германците също са се славели като милитаристи. Но внимание: това всъщност се отнася най-вече за прусаците, които са само част от германците. Швабите от югозапада например никога не са били известни милитаристи. А какво да кажем за „прусаците на Балканите” – българите? Къде е днес високият боен дух на българите отпреди 1944? Албанците пък са били главният източник на добри войници в Османскста империя, но днес едва ли е останало нещо от бойните им качества.
Така че внимание с такива повече интуитивни и размити категории като народопсихологията.
(Автор: Стоян. По повод на моите "Безпощадни беседи по българската национална идентичност": ЧАСТ 1, 2, 3; ЧАСТ 4, 5, 6; , ЧАСТ 7, 8; ЧАСТ 9, 10. Разбира се, на това възражение на Стоян ще отговоря съвсем скоро, ала във видеоформат.)
Вижте и чуйте най-новото в първия български видеоблог: Angel.G-TV - видеоблогът на Ангел Грънчаров. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!
Няма коментари:
Публикуване на коментар