Здравей Ангеле,За много години! Казвам "за много" защото съм те виждал за последно преди доста време. Повод за имейл-а ми е твой блог пост, в който пишеш обидни неща за мен по повод на нещо, което съм написал в блога си за обвинения на Пламен Юруков срещу Николай Бареков.
Прости ми, но намирам написаното от теб за неоправдана и непредизвикана простащина, изречена от човек, който уважавам и никога не съм атакувал или обиждал по никакъв начин. Няма да си позволя да коментирам конкретни неща от написаното от теб, нито да ти отвръщам в блога си, защото си е твое право да си пишеш каквото прецениш, а изречените обиди остават на твоята собствена съвест.
Написаното от мен, не е защита на Николай Бареков, а нещо, което бих написал за всеки известен и уважаван журналист, ако съм убеден, че в конкретния случай заслужава подкрепа. Моля да имаш пред вид че нито аз, нито ти преценяваме кои са уважавани журналисти и кои - не. Това е работа на медиите, в които те работят - и на публиката им.
Ако ти Ангел Грънчаров например, като един интелигентен човек с позиция, когото уважавам, можеше да изразяваш вижданията си с аргументи, без да обиждаш хората и да им раздаваш квалификации, вероятно влиянието ти в обществото би било далеч по-сериозно.
Запазвам уважението си към теб като приемам, че всеки човек с позиция има право на грешки! Надявам се, че емоциите ти и агресията, която влагаш в текстовете ти се дължат не на омраза, а на чувство за справедливост. Понеже си десен човек по убеждения, ти припомням, че нямаме право да съдим другите хора и да им лепим етикети. Иначе те ти отвръщат със същото.
Иначе и аз като теб съм свободен човек, който няма шефове, в това число и партийни - и казвам винаги това, което мисля. Нещо, за което уважавам и теб.
Поздрави, Димитър Аврамов
(Забележка: Получих разрешение от Д.Аврамов да публикувам писмото му и го правя веднага. А моят отговор на това писмо вече ви е известен: Моето извинение към Д.Аврамов с един въпрос: а има ли изобщо всеобщо уважаван български журналист?!)
Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост! 
2 коментара:
Драги приятелю Грънчаров, съжалявам, но не мога да се въздържа и ти пиша още няколко реда.
"..намирам написаното от теб за неоправдана и непредизвикана простащина.." (Д. Аврамов)
Тук някой си Аврамов те обижда по недопустим начин, като в същото време твърди, че нямаме право да лепим етикети на другите.
"....нито аз, нито ти преценяваме кои са уважавани журналисти и кои - не. Това е работа на медиите, в които те работят - и на публиката им."(Д. Аврамов)
По "успешни" недомислици трудно могат да се съставят.
И кой, ако не ти и аз, както и петдесетина около мене и кой знае още колко около тебе (публиката) могат да преценят колко пари струва Бареков.
О, да, разбира се, на Позитано и още някъде другаде не мислят като нас.И какво от това, какво значение има какво мислят световно известните лицемери ??
И въобще не му вярвам, че написаното от него (Аврамов) не било защита на Бареков.
И въобще не бих се изненадал, ако Аврамов се появи скоро по БТВ.
И помисли върху следното - къде беше Алгафари преди,и къде е сега.Къде беше Асланов преди, и къде е сега.
И така нататък....
Съжалявам само за Мартин Димитров.
Дано не го подхлъзнат..
И не бъди толкова благороден, понякога е излишно.
Поздрави, К. Николов
Много си прав, разбираемо е това, което казваш - и е добре че го казваш: не трябва да се премълчава това, което човек мисли, пък и въпросът е важен. Аз имах някои въпроси към Д.Аврамов, той обаче (имам още едно писмо от него) не ми отговори; запитах го има ли изобщо уважаван журналист у нас? Разбираемо е обаче защо не ще да разсъждава на тази тема: не си струва да се настройват журналисти и медии срещу човека, който ръководи медийния център на СДС. Както и да е.
Аз обаче постъпих така (изловил си ме точно) както по човешки (морални), така и по ценностни (иска ми се наистина да имаме ценностна общност, дясна ценностна общност, толкова сме малко вече, че всеки трябва да го пазим като зеницата на окото!), но особено и по "каузални" причини: струва си понякога човек да прави известни компромиси заради "каузата". Знам добре, че в предишни времена като сме правили такива компромиси, като сме прощавали на мнозина "лидери", след това ни е излизало на носа, съжалявали сме.
Въпросът обаче е крайно комплициран; в такива случаи човек трябва да слуша сърцето си; мен сърцето ми никога не ме е подвеждало. Но ми е създавало доста бели и проблеми. А пък разсъдъкът постоянно подвежда. Аз в случая се опитах да послушам разсъдъка си и по тази причина май изневерих на себе си :-(
Публикуване на коментар