Абсолютно прав си в разсъжденията си, но това протестиращите трябваше да го направят преди протеста.
От всичко, което се случи, моето лично мнение е, че студентите бяха изманипулирани и употребени. Язък за попарените надежди на народеца.
Не можеш да декларираш 19 политически искания и да твърдиш, че протеста не е политически.
Искаш оставка на правителството, ама не политически, ами ей тъй, по студентски, като на купон...
Ей така се овладява недоволството. Качваш го на влака, даваш му да надува свирката и го пускаш да се вози. И се усещаш важен и значим за един ден, за два, а после... влакът им си върви, народът пуфти.
Грешката на студентите беше, че не се обединиха с опозицията в Парламента. Под предтекст, че не желаят някой да яхне вълната на тяхното недоволство се оставиха да ги яхат пак комунистите, а точно това те най го могат.
Кой ще им внесе политическите искания в Парламента? Кой ще ги представи на дневен ред за разглеждане? Кой ще контролира? Естествено - опозицията.
Искаш оставка на Правителството.
ОК, ако ти я подарят, кой ще управлява? Пак същите ли? Естествено, че опозицията. Е, как тогава не искаш да сключиш съюз с оня, когото искаш да туриш на власт.
Недомислена работа. Хубава, ама българска. Всеки се мисли велик и никой никого не чува.
Две седмици преди протеста поставих тези въпроси в различни коментари, Богомил Шопов дори качи тема именно по тези въпроси, които си минаха на тра-ла-ла... А те са съществени и важни.
Липса на доверие, липса на политически опит, наличие на страх.
(Автор: Ружка Братанова)
Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!
От всичко, което се случи, моето лично мнение е, че студентите бяха изманипулирани и употребени. Язък за попарените надежди на народеца.
Не можеш да декларираш 19 политически искания и да твърдиш, че протеста не е политически.
Искаш оставка на правителството, ама не политически, ами ей тъй, по студентски, като на купон...
Ей така се овладява недоволството. Качваш го на влака, даваш му да надува свирката и го пускаш да се вози. И се усещаш важен и значим за един ден, за два, а после... влакът им си върви, народът пуфти.
Грешката на студентите беше, че не се обединиха с опозицията в Парламента. Под предтекст, че не желаят някой да яхне вълната на тяхното недоволство се оставиха да ги яхат пак комунистите, а точно това те най го могат.
Кой ще им внесе политическите искания в Парламента? Кой ще ги представи на дневен ред за разглеждане? Кой ще контролира? Естествено - опозицията.
Искаш оставка на Правителството.
ОК, ако ти я подарят, кой ще управлява? Пак същите ли? Естествено, че опозицията. Е, как тогава не искаш да сключиш съюз с оня, когото искаш да туриш на власт.
Недомислена работа. Хубава, ама българска. Всеки се мисли велик и никой никого не чува.
Две седмици преди протеста поставих тези въпроси в различни коментари, Богомил Шопов дори качи тема именно по тези въпроси, които си минаха на тра-ла-ла... А те са съществени и важни.
Липса на доверие, липса на политически опит, наличие на страх.
(Автор: Ружка Братанова)
Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!
Няма коментари:
Публикуване на коментар