Представена публикация

Ще помогнем ли за лечението на г-н Любен Воденичаров?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде раз...

петък, 16 януари 2009 г.

Крайно време е протестиращите граждани и десните опозиционни политици да си подадат ръце - ако искат да бъде постигнато нещо добро за България

Вторият ден на протестите (15 януари) премина спокойно и цивилизовано - гледайки случващото се по телевизията, човек има чувството, че вчерашната полицейска бруталност е била само лош, пошъл сън. Същевременно се случи нещо, което е движение във вярната посока: опозиционните десни депутати (ако изключим депутатите на ултралявата "Атака") напуснаха Парламента и бяха сред протестиращите. Наблюдавайки случващото се, се отдадох, по своя си обичай, на някои размисли, които искам да споделя с вас.

Първо, за жалост, трябва да признаем, че протестиращите не са много, не са достатъчни, за да се упражни така необходимия за падането на правителството натиск. След вчерашия побой очаквах много повече хора да излязат на улицата, уви, протестиращите се оказаха по-малко. Властта от този момент е значително по-спокойна за бъдещето си, особено като се вземе предвид липсата на единодействие и синхрон в действията на дясната опозиция и на протестиращите. В тази насока могат да бъдат оценени както винаги съвсем неадекватните, но прекалено нагли думи на премиера Дмитрич, завърнал се от Москва, който видимо е по-спокоен след като вече знае, че протестиращите не са достатъчно силни да го бутнат, а пък на всичкото отгоре и намаляват. Даже Гоце се посъвзе от смъртния си уплах, размърда се, и ето, днес ще изнася лекция. Обещавам ви да направя най-подборен разбор на абракадабрите, които мъдрият ни президент-козлоубиец днес ще благоволи да произнесе.

Но да се върна на анализа си. Демонстриращите малко по малко почнаха да налучкват верните за тази ситуация лозунги: "Червени боклуци!", "Оставка!", "Мафия!", "Всеки ден ще е така до победата!" и пр., което е радващо. Това, че опозиционните десни депутати бяха приети в лично качество, като граждани, сред протестиращите, е добър знак: до вчера се крещеше срещу всички политици и те бяха освирквани както са си в един кюп, сега десните вече са допуснати сред протестиращите. Очаквам в близките дни да се реши главният проблем - за политическото лидерство на протестите - от което зависи, по дълбокото ми убеждение, тяхната ефикасност, техния успех.

Ето, на 15 януари, слушах ораторите, които се изказваха по оставен на "свободен достъп" мегафон: не бяха кой знае колко убедителни, не е лесно да се произнесе ефектна, смислена и въздействаща политическа реч. В същото време млади лидери на десницата като Мартин Димитров и Св.Малинов, които са умни и речовити оратори, стояха безмълвни сред протестиращите. Нормалното е, което е така близко до ума, десните политици да бъдат поканени да се изкажат, а пък ако никой не ги кани, сами да пожелаят да се изкажат: това е тяхна мисия. Ето, време е да пристъпя към своите обобщения.

Ако в най-скоро време десните партии и политици и протестиращите не си подадат ръка и не започнат единни действия по бутването от власт на толкова вредното за страната правителство, то тези протести, колкото и да са продължителни, са осъдени на неуспех, на провал. Без политическо лидерство и ръководство "спонтанните протести на недоволните" сякаш са обезглавени, по тази причина и липсва и поемане на отговорността за решителни действия за постигането на съответните искания. Ето, като пиша това, от екрана ухиленият като... амортизиран женски полов отговор на дърта дългогодишна труженичка на сексуалния фронт... Бареков с нескривано задоволство обяви, че опозицията не била успяла "да яхне" протестите. Виждате ли къде най-много ги стиска чепика мекеретата на управляващите, пък и самите управляващи: те прекрасно знаят, че Костов начело на протестите е ясен сигнал за наближаването на тяхната неотвратима гибел.

Затова ако Бог даде повече разум на протестиращите, скоро те сами трябва да повикат десните политици да поемат ръководството на протестите: няма нищо по-естествено от това, понеже исканията на протестиращите са органични моменти от една разгърната дясна стратегия и алтернатива за управление. Съвсем не е случайно това, че навсякъде по света провалът на едно ляво управление поражда проблеми, които могат да бъдат решени единствено от дясна партия на власт, на която трябва решително да се даде шанс да проведе своята алтернативна програма за управление. Ако ние, българите, искаме и се мъчим да изобретим някаква странно-оригинална-абсурдна "непартийна система за управление", то това не може да означава друго освен явен копнеж на народните маси по нескриваната диктатура.

А пък в тази ситуация, когато самотните и сякаш изоставени протестиращи викат и вопият тъжно на площада, се иска и десните политици да предприемат рисковани, но дълбоко потребни стъпки за сближение с недоволните граждани от площада и улицата. Това е тяхната мисия като лидери, и ако продължават да чакат, страдайки от фалшиви скрупули, нещата няма да тръгнат на добро. Ако, повтарям, десните политици и протестиращите, възмутени от провалилото се ляво управление граждани не си обединят силите и не упражнят дружен натиск върху властта, протестите скоро ще заглъхнат без абсолютно никакъв резултат - и под подигравателните усмивки на шмекерите Дмитрич, Гоце, Доган и Симеонча.

Ако самите протестиращи искат да се случи точно това, нека, тяхна воля. Разбира се, към недоволните граждани сме и всички ние, които имаме ясно разбиране за същността на демокрацията, които не страдаме от анархистични и нихилистични илюзии че една държава може да се управлява без партии и политици. Ето защо трябва да излезем по-решително всички ние, а пък на по-авторитетните сред нас, примерно такива като Иво Инджев и пр., се налага да се активизират малко, да не стоят само настрана с ръце в джобовете, сякаш гледайки сеира на "тревогите и лутанията на обикновените граждани", да престанат само да дращят с перата из блоговете си, ами и да почувстват една по-висока отговорност, т.е. да се опитат да станат медиатори за съдбовното обединение на протестиращото гражданство с политическите представители на същото това гражданство, каквито са депутатите от дясната опозиция.

Така мисля може да се реши главното противоречие на януарските протести от 2009 година; същата ситуация беше и в началото на протестите в 1997 година, но тогава политиците бързо успяха да оглавят гражданското недоволство, което доведе и до така желаната от всички промяна: изритването на толкова дискредитираната и винаги вредна за България партия на бившите комунисти, БСП. Същото трябва да се случи и сега; от тази злокобна мисъл сега неистово треперят и Гоце Първанов, и Дмитрич, и Доган, и целия мутрокомуноченгесариат из олигархичните медии. Защо треперят ли? Знайно е защо: защото предчувстват гибелта си. Този път завинаги! Дай Боже!

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!

3 коментара:

RoujkaBG каза...

Абсолютно прав си в разсъжденията си, но това протестиращите трябваше да го направят преди протеста.

От всичко, което се случи моето лично мнение е, че студентите бяха изманипулирани и употребени. Язък за попарените надежди на народеца.

Не можеш да декларираш 19 политически искания и да твърдиш, че протеста не е политически.

Искаш оставка на правителството, ама не политически, ами ей тъй, по студентски, като на купон...

Ей така се овладява недоволството. Качваш го на влака, даваш му да надува свирката и го пускаш да се вози.И се усещаш важен и значим за един ден, за два, а после...влакът им си върви, народа пуфти.

Грешката на студентите беше, че не се обединиха с опозицията в Парламента. Под предтекст, че не желаят някой да яхне вълната на тяхното недоволство се оставиха да ги яхат пак комунистите, а точно това те най- го могат.

Кой ще им внесе политическите искания в Парламента? Кой ще ги представи на дневен ред за разглеждане? Кой ще контролира?
Естествено- опозицията.

Искаш оставка на Правителството.
ОК, ако ти я подарят, кой ще управлява? Пак същите ли? Естествено, че опозицията. Е, как тогава не искаш да сключиш съюз с оня, когото искаш да туриш на власт. Недомаслена работа. Хубава, ама българска. Всеки се мисли велик и никой никого не чува.

2 седмици преди протеста поставих тези въпроси в различни коментари,
Богомил Шопов дори качи тема именно по тези въпроси, които си минаха на тралала...а те са съществени и важни.

Липса на доверие, липса на политически опит, наличие на страх.

Анонимен каза...

Грънчаров, стига си лъгал, Грънчаров!

Всички знаят, че си бил пратен от "Народната Власт" да учиш "Научен Комунизъм" в Ленинград точно когато е бил пратен в затвора по политически причини твоя адаш от Ботевград.

Защо те пратиха там, бе Грънчаров?

Отговарям - за да ти изградят фалшив образ на "дисидент", та да те бъркат хората с истинския антикомунист и политзатворник Ангел Грънчаров от Ботевград. И за да можеш сега да пробутваш евтини костовашки лъжи и буламачи.

За упоритиь труд ти се отплащат с разни дребни подаръчета и с покани за гощавки и кьорсофри.

Ама вече никого не можеш да заблудиш, мой човек. Всички разбраха що за птица си!

Ангел Грънчаров каза...

Пратиха ме да уча там, в Петербург, за да ядосвам така яко такива комунистически отрепки и подлоги като теб :-)