Започвам да пиша тази бележка в 1.30 часа през нощта. Малко преди лягане, "разхождайки" се с помощта на дистанционното през телевизионните канали, случайно попаднах на руската телевизия, и по-специално на една програма, водена от известния журналист Вл. Познер. Зная този човек отдавна, още от времето на "перестройката". Водил е много програми, дискусионни и пр., и винаги съм го харесвал, успявал е да придаде на предаванията си някакъв интелигентен, смислен характер. Зачудих се, че се е запазил като водещ във времето, в което в Русия, подобно на и у нас, процъфтява сервилната спрямо властта журналистика.
Гостът на предаването му също беше необичаен и интересен: негов гост тази нощ беше Егор Тимурович Гайдар, известен икономист, елцинов премиер по времето на разпада на съветската икономика, т.е. в най-трудните периоди на разпадането на социализма. Разговаряха около световната икономическа криза и нейните проявления в Русия, беседата им беше интересна, Гайдар според мен и за мен е много интересен събеседник. Тия, които не знаят кой е Гайдар, ще кажа следното, за да разберат: Егор Гайдар за руснаците е това, което за нас е Иван Костов. Гайдар, респективно на това, също е най-мразен в Русия: смятат, че той е "унищожил", "разсипал" рая на съветския социализъм. На всичкото отгоре Гайдар е един от лидерите на десния СПС (Союз правых сил), една проевропейска, макар и с руска специфика политическа организация, която в последните години в Русия е в немилост, е в опозиция, и то извън Думата (както се нарича парламентът в Русия).
Та разговорът на Познер и Гайдар ми беше изключително интересен. Гайдар е много добър икономист и човек, излъчващ така необичайния за Русия европейски дух и манталитет. Но онова, заради което пиша тези редове, онова, което ме накара да пусна компютъра, за да запиша вълнението и размислите си, всъщност започна едва след края на разговора с Гайдар. Накрая предаването завърши изключително оригинално: водещият заяви, че е имало много въпроси (на сайта на предаването) от зрители, които той не е могъл да зададе на госта си, и прочете един от тях, а след това за няколко минути водещият сам поразсъждава по него.
В общи линии (аз сега не мога да възстановя дума по дума въпросът на зрителя) ставаше реч за това как, в какви условия възниква демокрацията, по принцип и изобщо, и кога ще се появи демокрация в Русия. Сам по себе си един такъв въпрос ми се струва, че е един крайно опасен в условията на путинова Русия въпрос: преди време самият Путин беше заявил, че в Русия демокрацията е "по-истинска" отколкото в САЩ, отколкото в Западна Европа, т.е. "руската демокрация" според него била "образцова". Но ето че г-н Познер почна да разсъждава по този въпрос, а разсъждението му на мен лично ми беше така интересно, че скочих, пуснах компютъра, за да запиша идеята му, понеже ми се стори в този късен нощен час крайно важна.
Познер заяви, че растежът на демократичното съзнание не зависи от материалното положение на народа. Има страни (примерно в Близкия Изток), в които населението живее богато, но които са далеч от демокрацията, които са съвсем деспотични. От какво тогава зависи появата на демокрация, на демократични ценности, на демократичен манталитет - ето по този въпрос почна своето разсъждение Вл.Познер.
Неговата мисъл ми допадна и изцяло я подкрепям. Той почна от това, че демокрацията е европейски феномен, в това число и съвременната. Прези 300 години Европа започва да излиза от "мрачното Средновековие", и тогава идва Възраждането (Ренесансът), в центъра на което стои фундаменталната идея: признаването на ценността на отделното човешко същество, на човешката личност и нейната свобода. Тази е здравата ценностна и идейна основа на съвременната европейска демокрация и цивилизация.
По същото време обаче, продължи Познер, в Русия още царува монголо-татарското иго, което ще бъде отхвърлено скоро, "ако някога изобщо игото може да се отхвърли" (тия думи Познер ги каза, дяволито поглеждайки от екрана!). По онова време в Русия животът на отделното човешко същество нямал абсолютно никаква цена, което стига свой връх по времето на Иван Грозни. Следователно едва като резултат от признанието на самоценността на човешката личност се стига до възникването и развитието на един "демократичен манталитет". За което се иска много време. Намекът на Познер беше: щом като в Русия съвсем доскоро животът на човешката личност не е значил абсолютно нищо (времето на модерния "Иван Грозни" на Русия, именно времето на Сталин), то демокрация в Русия може да се появи след доста време, а не сега.
В общи линии тази беше неговата идея. Но аз след това се запитах за нас, за българите: а кога у нас изобщо ще може да възникне демократичен манталитет, съзнание за свобода със съпровождащата го звездна система от ценности? Когато в Русия е имало монголо-татарско иго, у нас е имало турско-османско иго. Животът на отделното човешко същество и тук не е значил абсолютно нищо. А за развитие на манталитет, свързан със свободата и демокрацията, се иска много време. У нас също съвсем наскоро в мащаба на историята е имало вилнеещ сталинизъм, при който животът на отделното човешко същество не е имал никаква цена: имам предвид времето след 1944 година докъм 60-те, когато в българските концлагери са хранили прасетата с човешко месо. За какъв демократичен манталитет и у нас може да става дума, след като самите ние, сегашните българи, изобщо не ценим и не уважаваме отделната човешка личност и индивидуалност - за което има толкова много примери?!
Значи базисното разбиране е това: човешката личност е самоценна, "човекът е цел сама по себе си, не средство" (това е идея на Имануел Кант). На тази основа се поражда разбирането за човешката свобода, без която човешкото същество не може да живее пълноценно, не може да постигне истината на живота си. Като функция от този мироглед възникват такива социални отношения, в рамките на които се цени и има значение мнението на тази отделна, суверенна, автономна, избираща, сама определяща живота си човешка личност - демокрацията. Липсата на такова съзнание предопределя и неразвитостта не само на руската, но и на българската демокрация.
Тези горчиви мисли се появиха в главата ми тази нощ благодарение на предаването на Познер - и сега дълго ще се въртя докато заспя. Ето какъв ефект има върху съзнанията истинската, смислената, дълбоката, бих казал дори философската журналистика - каквато у нас комай съвсем няма. А как ли изобщо ще възникне демократичен манталитет у нас, пък и в Русия, след като медиите въобще не си вършат работата?! И такива предавания като това на Познер са по-скоро изключение на фона на триумфиращата простотия, на фона на триумфиращата медийна чалга?!
Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!
Гостът на предаването му също беше необичаен и интересен: негов гост тази нощ беше Егор Тимурович Гайдар, известен икономист, елцинов премиер по времето на разпада на съветската икономика, т.е. в най-трудните периоди на разпадането на социализма. Разговаряха около световната икономическа криза и нейните проявления в Русия, беседата им беше интересна, Гайдар според мен и за мен е много интересен събеседник. Тия, които не знаят кой е Гайдар, ще кажа следното, за да разберат: Егор Гайдар за руснаците е това, което за нас е Иван Костов. Гайдар, респективно на това, също е най-мразен в Русия: смятат, че той е "унищожил", "разсипал" рая на съветския социализъм. На всичкото отгоре Гайдар е един от лидерите на десния СПС (Союз правых сил), една проевропейска, макар и с руска специфика политическа организация, която в последните години в Русия е в немилост, е в опозиция, и то извън Думата (както се нарича парламентът в Русия).
Та разговорът на Познер и Гайдар ми беше изключително интересен. Гайдар е много добър икономист и човек, излъчващ така необичайния за Русия европейски дух и манталитет. Но онова, заради което пиша тези редове, онова, което ме накара да пусна компютъра, за да запиша вълнението и размислите си, всъщност започна едва след края на разговора с Гайдар. Накрая предаването завърши изключително оригинално: водещият заяви, че е имало много въпроси (на сайта на предаването) от зрители, които той не е могъл да зададе на госта си, и прочете един от тях, а след това за няколко минути водещият сам поразсъждава по него.
В общи линии (аз сега не мога да възстановя дума по дума въпросът на зрителя) ставаше реч за това как, в какви условия възниква демокрацията, по принцип и изобщо, и кога ще се появи демокрация в Русия. Сам по себе си един такъв въпрос ми се струва, че е един крайно опасен в условията на путинова Русия въпрос: преди време самият Путин беше заявил, че в Русия демокрацията е "по-истинска" отколкото в САЩ, отколкото в Западна Европа, т.е. "руската демокрация" според него била "образцова". Но ето че г-н Познер почна да разсъждава по този въпрос, а разсъждението му на мен лично ми беше така интересно, че скочих, пуснах компютъра, за да запиша идеята му, понеже ми се стори в този късен нощен час крайно важна.
Познер заяви, че растежът на демократичното съзнание не зависи от материалното положение на народа. Има страни (примерно в Близкия Изток), в които населението живее богато, но които са далеч от демокрацията, които са съвсем деспотични. От какво тогава зависи появата на демокрация, на демократични ценности, на демократичен манталитет - ето по този въпрос почна своето разсъждение Вл.Познер.
Неговата мисъл ми допадна и изцяло я подкрепям. Той почна от това, че демокрацията е европейски феномен, в това число и съвременната. Прези 300 години Европа започва да излиза от "мрачното Средновековие", и тогава идва Възраждането (Ренесансът), в центъра на което стои фундаменталната идея: признаването на ценността на отделното човешко същество, на човешката личност и нейната свобода. Тази е здравата ценностна и идейна основа на съвременната европейска демокрация и цивилизация.
По същото време обаче, продължи Познер, в Русия още царува монголо-татарското иго, което ще бъде отхвърлено скоро, "ако някога изобщо игото може да се отхвърли" (тия думи Познер ги каза, дяволито поглеждайки от екрана!). По онова време в Русия животът на отделното човешко същество нямал абсолютно никаква цена, което стига свой връх по времето на Иван Грозни. Следователно едва като резултат от признанието на самоценността на човешката личност се стига до възникването и развитието на един "демократичен манталитет". За което се иска много време. Намекът на Познер беше: щом като в Русия съвсем доскоро животът на човешката личност не е значил абсолютно нищо (времето на модерния "Иван Грозни" на Русия, именно времето на Сталин), то демокрация в Русия може да се появи след доста време, а не сега.
В общи линии тази беше неговата идея. Но аз след това се запитах за нас, за българите: а кога у нас изобщо ще може да възникне демократичен манталитет, съзнание за свобода със съпровождащата го звездна система от ценности? Когато в Русия е имало монголо-татарско иго, у нас е имало турско-османско иго. Животът на отделното човешко същество и тук не е значил абсолютно нищо. А за развитие на манталитет, свързан със свободата и демокрацията, се иска много време. У нас също съвсем наскоро в мащаба на историята е имало вилнеещ сталинизъм, при който животът на отделното човешко същество не е имал никаква цена: имам предвид времето след 1944 година докъм 60-те, когато в българските концлагери са хранили прасетата с човешко месо. За какъв демократичен манталитет и у нас може да става дума, след като самите ние, сегашните българи, изобщо не ценим и не уважаваме отделната човешка личност и индивидуалност - за което има толкова много примери?!
Значи базисното разбиране е това: човешката личност е самоценна, "човекът е цел сама по себе си, не средство" (това е идея на Имануел Кант). На тази основа се поражда разбирането за човешката свобода, без която човешкото същество не може да живее пълноценно, не може да постигне истината на живота си. Като функция от този мироглед възникват такива социални отношения, в рамките на които се цени и има значение мнението на тази отделна, суверенна, автономна, избираща, сама определяща живота си човешка личност - демокрацията. Липсата на такова съзнание предопределя и неразвитостта не само на руската, но и на българската демокрация.
Тези горчиви мисли се появиха в главата ми тази нощ благодарение на предаването на Познер - и сега дълго ще се въртя докато заспя. Ето какъв ефект има върху съзнанията истинската, смислената, дълбоката, бих казал дори философската журналистика - каквато у нас комай съвсем няма. А как ли изобщо ще възникне демократичен манталитет у нас, пък и в Русия, след като медиите въобще не си вършат работата?! И такива предавания като това на Познер са по-скоро изключение на фона на триумфиращата простотия, на фона на триумфиращата медийна чалга?!
Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!
2 коментара:
Egor Timurovich e naistina mnogo interesna figura, ima edna kniga ot nego “Dni porazhenii i pobed”, mozhe da se prochete i online na webstranicata mu. Tam opisva mnogo uvlekatelno reformite, provezhdani ot negovoto pravitelstvoto. Toj i Filip Dimitrov bjaha svaleni gore-dolu po edno vreme ot edni i sasti sili. Gajdar i sega ostava kljuchova figura v Rusija. Vsichki vazhni zakoni i ikonomicheski reformi Putin gi saglasuva s nego, zastoto znae dobre, che bez Gajdar i ekspertizata na Sojuz pravyh sil toj i Rusija sa zagubeni. Gajdar obache stoi v sjanka, ne se afishira, za da ne se drazni naroda, kojto v mnozinstvoto si naistina go mrazi.
Razbira se, che tataro-mongolskoto igo, resp. turskoto robstvo okazvat goljamo vlijanie varhu ruskija, resp. balgarskija narod. (Mezhdu drugoto tatarite sa sprjani parvo ot volzhkite balgari.) Vapreki tova prez XIX vek, a i do dnes balgarite sa dalech pred rusnacite po demokratichna kultura. BG ot 1878 do 1918 e poveche ili po-malko funkcionirasta demokracija, pri tova opredelno izprevarila sasedite si na balkanite po demokratichnost.
Za funkcionalnite predpostavki na demokracijata mozhe mnogo da se kazhe. Njama okonachetalna jasnota po vaprosa. Bogatstvoto ochevidno ne porazhda avtomatichno demokracija, no pri nisteta demokracijata puk vaobshte ne mozhe da se zarodi. Modernata demokracija e naistina zapadnoevropejska ideja, i to naj-veche anglosaksonska, holandska i skandinavska ideja. Ima golemi kulturni narodi kato germanskija, koito nikoga ne sa bili v sastojanie da sazdadat demokracija sas sobstveni sili. Germanija dnes e demokracija (sasto kakto Japonija), no tja ne e domorasla, a i e nalozhena otvan – ot zapadnite okupatori sled 1945. Vprochem ima edna interesna knizhka na Kiril Hristov “Beli djavoli”, kadeto toj otnachalo sa vazhistava na nemcite, posle otkriva cjaloto im licemerie i lipsa na demokratichen duh i otnovo obikva BG vapreki vsichkite i nedostataci. No tova se otnasja za 1920-te godini.
Osnovnata prichina za nezadovolitelnoto sastojanie na demokracijata v BG dnes e edno prosto obstojatelstvo: prez 1944 Moskva instalira v BG edna klika, kjato da prokarva interesite na SSSR. Sled 1989 vlastovite pozicii na tazi klika nezavisimo ot vsicki “transformacii” i izbori ostanaha, obshto vzeto, napokatnati. Tazi natrapena klika njama absoljutno nisto obshto s balgarskija narod, kojto e demokratichen po duh. Toj nikoga ne ja e izbiral, nezavisimo ot uzh “svobodnite izbori”, pri koito se smenjat samo njakoi lica na scenata, no zadkulisnite vlastnici si ostavat edni i sasti. Kakvo losho imashe vav vota na horata za NDSV 2001 naprimer? Nima te glasuvaha za carja, zastoto bjaha antidemokrati? No ne im dostigashe politicheska kultura da prozrat manipulacijata, bi vazrazil njakoj. No ot politika v demokratichnite strani se intersuvat aktivno samo 5-10% ot naselenieto. Tuk e zadachata na mediite – da objasnjat na horata kak stojat nestata naistina. Vmesto tova zhurnalistite se vkljuchiha s vsichki sili vav farsa. Zastoto sa podvlastni na Moskovskata klika. Da se iziskva ot horata v tazi situacija da prozrat istinata E DA SE IZISKVA NEVAZMOZHNOTO. Predpolagam, che ako v USA naznachat za glavni redaktori na osnovnite medii agenti na KGB, i amerikancite mnogo skoro ste se obarkat i ste stanat podatlivi na vsjakakvi manipulacii.
Za takiva nihilistichni, lisheni ot cennosti vlastnicheski kliki podhozhdat dumite na frenskija filosof Andre Comte-Sponville: “Nihilistichnoto varvarstvo njama programa, njama proekt, njama ideologija. Ne se nuzhdae ot tjah. Privarzhneicite mu ne vjarvat v nishto – te poznavat samo nasilieto, egoizma, prezrenieto, omrazata. Te sa plennici na svoite nagoni, na glupostta si, na malokulturieto si. Robi na tova, koeto smjatat za svoja svoboda. Te sa varvari poradi lipsa na vjara i vjarnost. Te sa naemnite ubijci na nistoto.”
Благодаря за интересния коментар!
За да го прочетат повече хора го публикувах като отделна статия: http://aig-humanus.blogspot.com/2009/03/blog-post_4108.html Ще се радвам на сътрудничество от Ваша страна!
Публикуване на коментар