Повод да започна да пиша тази записка е факта, че тия дни получих от AdSense на Google цели... 117.84 долара! Да, точно на тази сума получих запис и парите вече са в мен: приходът за това, че съм разположил рекламите им в блога си. Малко е, но за мен значи много, още повече, че тия пари дойдоха точно в подходящия момент: понеже вече отпечатана корица на новата ми книга ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА беше бракувана, наложи се да правим нова, която струва горе-долу точно толкова. Книгата трябва да излезе до края на тази седмица.Но има нещо, което не се мери с пари, и което най-вече спечелих благодарение на своя блог: това са многото приятели! Приятели от цял свят, които ми даде блогът - това е моето истинско, неизразимо ценно богатство! Не мога тук да не спомена поне имената на Иван и Стефка от Барселона, на Михаил от Лондон, на Любомир от Бон, на Стоян от Чикаго, Таня Колева от София, Гергана от Велинград, Петър Каменов и Мирослав от Монтана. И още много други, от България и също пръснати по света, заради които аз всеки ден пиша със съзнанието, че правя нещо значимо и очаквано от някой...
Благодарение на насърчението на читателите на блога аз написах и издадох вече четири книги: "Еротика и свобода", "Българската душа и съдба", "Страстите и бесовете български", "Изворите на живота". Голяма част от средствата за издаването на тия книги получих от читатели на блога; да, много хора, българи от тукашните предели и по света, подкрепиха финансово издаването на книгите ми, поради което направиха възможна появата им на бял свят. Благодаря ви, приятели, най-искрено за тази ваша неоценима подкрепа: без вашия човешки жест на съпричастност книгите ми щяха и досега да си стоят в ръкопис. Не мога да не спомена имената на Петър Каменов от Монтана, Константин Николов от Холандия, Таня Колева от София, Иван и Стефка от Барселона, Гергана от Велинград... плюс неколцина други, чиито имена не зная, понеже предпочетоха да не си казват имената.
Моят блог вече повече от две години е моя всекидневна грижа, моя болка, моя радост, смисъла на моя живот. Когато човек иска нещо да каже - и има какво да каже - за него е най-голяма човешка потребност да има на кой да го каже: блогът ми даде тази възможност. Това не е писателска суетност, напротив, това е жизнена необходимост за пишещия. Всеки автор си създава своя публика: блогът ми даде тази възможност. И тази американска измишльотина - интернет - е виновна за това да мога свободно да изразя какво мисля.
Понеже у нас няма свобода на медиите, понеже те са окупирани - както всичко останало у нас, както и самата власт - от тодорживковата номенклатура и от нейните арогантни питомци, протежета и слуги, то такива като мен нямат друга възможност за изява освен интернет. Където се е приютила свободата за хора като мен, немили-недраги иначе. Понеже, казах, нравствената обстановка у нас е направо за окайване...
Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост! 
Няма коментари:
Публикуване на коментар