Нищо добро в човешката история не е било постигнато без преди това да се е провела революция или реформа в духовете, в съзнанията, в душите

В блога на г-н Алек Томанов излезе Интервю с философа г-н Грънчаров: бъдещ автор на колонката "Grancharov 600". Който се интересува, може да иде да го прочете там. Аз реших тук да не го препубликувам, понеже е излишно.

Ще се радвам да ми поставяте всякакви въпроси, на които да отговарям в новата рубрика Grancharov 600. Аз също ще си избирам теми и проблеми, но е по-добре когато съществува интерес към нещо и аз да си кажа своето разбиране. Аз зная добре, че постепенно все повече хора ще почнат да се вслушват в мненията на философите - не само в моите мнения на философ, но и на други философи. Понеже, не зная дали знаете, но великият Платон навремето е писал върху следната идея:

Човешкият род да не чака края на злото - докато философи не се възцарят или докато сегашните царе (управници) не започнат задоволително да философстват.

Да, обаче се е оказало, че неговата идея за управлението на една аристокрацията на духа не е кой знае колко позитивна и не е довела до големи резултати. Просто защото призванието на философа не е тази външна (политическа) власт, а една съвсем друга власт. Власт върху умовете и духовете.

Тя, впрочем, е истинската власт. Нищо добро в човешката история не е било постигнато без преди това да се е провела революция или реформа в духовете, в съзнанията, в душите. Великата френска раволюция е била идейно подготвена от великите френски философи: Русо, Монтескьо, Даламбер, Волтер, Дидро, Холбах, Хелвеций.

А когато е имало управници-философи - примерно по време на управлението на Марк Аврелий, римският философ-император - не са постигнати кой знае какви резултати. У нас пък управници са били и още са философите-марксисти Жельо Желев и Ахмед Доган. Доколко са философи е спорно, но че са марксисти е сигурно. От марксизма-материализма в действие и на практика човечеството добро не е видяло.

Аз съм философ немарксист, нематериалист и антикомунист. В това е моето предимство. Нямам сараите на Доган, но имам доста по-ценни неща. Да не споменавам какви са защото едва ли ще бъда разбран. Няма да бъда разбран, но поне ще бъда обруган. Както обикновено става у нас...

Добави в Svejo