Репортаж на Гергана от Лондон на тема: Лицемерен ли е учтивият англичанин?!

Поредният ми репортаж е озаглавен Лицемерен ли е учтивият англичанин?!.

Разказват как в разгорещен дебат в английския парламент лейди Астор обвинява известния министър-председател Уинстън Чърчил, че е пиян. Тогава той възкликнал: "Да, милейди, сигурно сте права, но позволете ми да добавя, че аз утре ще се събудя изтрезнял, а вие все така грозна".

И със сигурност Уинстън е бил пиян, защото в ежедневието си трезвият англичанин не е толкова директен, независимо от това дали спори, ядосва се, прави комплименти или се опитва да бъде откровен. Антрополози твърдят, че лицемерието е стереотипна черта на хората от острова, но е трудно да се правят генерални заключения, защото то просто се проявява в различни степени и форми.

Например в офиса, в който работя обществена тайна е, че има хора, които са като две несъответстващи зъбчати колела в резултат на интриги, професионална завист или различие в характерите. Професионалните норми на поведение обаче изискват поддържане на нормална, творческа и продуктивна атмосфера на работното място. И за това, когато те посрещат всяка сутрин с лицемерно "Hi, how are you feeling today" или лицемерно "I am so glad about your new promotion" си задаваш въпроса: и все пак лицемерен ли е учтивият англичанин?!

Дали пък пустото му лицемерие не е форма на човешка учтивост - замаскиране на мнения и чувства, за да се избегне противоположния ефект, а именно грубост в отношенията, обиди, излишно напрежение и човешко унижение.

Дълги години се дразнех и от факта, че касиерките във всеки магазин ми задаваха въпроси от рода на "какви са ми плановете за деня" или "как се чувствам днес". И това от напълно непознати хора, които надали се интересуват от плановете ми за деня, но професионалната им етика изисква да бъдат учтиви. Защото така се създават лоялни клиенти, защото това се очаква от генетичната заложеност на англичанина да бъде толерантен, вежлив, да бъдe лицемерно учтив ако щете, но в никакъв случай безразличен, лукав или целенасочено нагъл. Ключови думи в английския разговорен речник са учтиви ефемизми и замаскиращи фрази като "please", "thank-you", "sorry", "lovely" плюс широка английска усмивка.

Спомням си моя позната работи няколко години в Москва като преподавател по английски и след завръщането си се обади да се видим. По време на разговора ни в приятен ресторант тя възкликна: "Гергана, започнала си да използваш думата "please" като истинска англичанка, а аз съвсем съм я забравила тази дума...". Аналогията с българската действителност ще оставя на читателите на този блог.

В заключение само ще добавя, че въпросът за английското лицемерие е въпрос на гледна точка.

Този репортаж бе излъчен директно от Лондон по радио "Гласувай" на честоти 07/06/2009 с бюлетина № 11! Г-н Грънчаров, очаквам одобрението или неодобрението на редактора и собственика нa радио "Гласувай"!!! :))))

Поздрави! Гергана

P.S ако решите да го публикувате може да сложите снимка на сградата на BBC London ("Bush House"), просто идея. Благодаря!

Добави в Svejo