Публикувах темата Екзистенциалните проблеми, която е трета част от курса по по личностно развитие и гражданско образование или, другояче казано, на моите лекции по гражданско образование. Който се интересува, може да прегледа този текст. Ако някой пък реши да откликне и да изкаже своето възприятие и своите препоръки, ще му бъда много благодарен.
Все повече се убеждавам, че този курс трябва да се раздели на два самостойни курса, обединени по-скоро формално: на курс по личностно развитие и на курс по гражданско образование. Всеки трябва да се разработва сам за себе си, като смесването на проблемите, превръщането им в "единни", може да доведе до еклектика от най-лош сорт. Както и се е получило в официалната програма по предмета, наречен "Свят и личност". Не е допустимо смесването на два рода проблеми, които, макар и свързани, би трябвало да бъдат обсъждани коректно и най-внимателно, т.е. поотделно.
Аз съм писал за това, че учителите, които преподават този предмет в 12-ти клас единодушно се оплакват от липсата на концепция за преподаването му, на подходяща програма, и, особено, от липсата на годен за ползване учебник. Ето, покрай разработването на моя курс имаме добър повод да обсъдим тия проблеми. Приканвам учители, преподаващи по тях, да се включат в такава евентуална дискусия. Не зная защо, но у нас дори и философите сякаш не обичат много-много дискусиите. Не заяжданията на дребно, а дискусиите, това са две различни неща.
А за себе си имам следната дилема: да продължа сега, през лятото, да работя по курса, или да оставя всичко за есента, когато, задено и паралелно на обсъжданията с учениците, работата ми по написването му може да е по-спорна. Аз даже се замислям дали да не взема да запиша на видео тия обсъждания и дискусии с учениците, което може много да помогне за по-диалогичното написване на самия курс. Това според мен съвсем не е лоша идея. Правил съм го, но рядко, а резултатите, които имам, не са лоши.
Ще видим кое е по-добре да се направи. Човек никога не знае със сигурност докато не го е направил. Или поне опитал да го направи...
Все повече се убеждавам, че този курс трябва да се раздели на два самостойни курса, обединени по-скоро формално: на курс по личностно развитие и на курс по гражданско образование. Всеки трябва да се разработва сам за себе си, като смесването на проблемите, превръщането им в "единни", може да доведе до еклектика от най-лош сорт. Както и се е получило в официалната програма по предмета, наречен "Свят и личност". Не е допустимо смесването на два рода проблеми, които, макар и свързани, би трябвало да бъдат обсъждани коректно и най-внимателно, т.е. поотделно.
Аз съм писал за това, че учителите, които преподават този предмет в 12-ти клас единодушно се оплакват от липсата на концепция за преподаването му, на подходяща програма, и, особено, от липсата на годен за ползване учебник. Ето, покрай разработването на моя курс имаме добър повод да обсъдим тия проблеми. Приканвам учители, преподаващи по тях, да се включат в такава евентуална дискусия. Не зная защо, но у нас дори и философите сякаш не обичат много-много дискусиите. Не заяжданията на дребно, а дискусиите, това са две различни неща.
А за себе си имам следната дилема: да продължа сега, през лятото, да работя по курса, или да оставя всичко за есента, когато, задено и паралелно на обсъжданията с учениците, работата ми по написването му може да е по-спорна. Аз даже се замислям дали да не взема да запиша на видео тия обсъждания и дискусии с учениците, което може много да помогне за по-диалогичното написване на самия курс. Това според мен съвсем не е лоша идея. Правил съм го, но рядко, а резултатите, които имам, не са лоши.
Ще видим кое е по-добре да се направи. Човек никога не знае със сигурност докато не го е направил. Или поне опитал да го направи...
Няма коментари:
Публикуване на коментар