В душата ми се роди направо гениална идея, която непременно ще ме направи най-сетне милионер!

Публикацията ми от неделния ден (виж: Какво да правя, как да опазя родния си дом от крадци?) поради естеството си породи доста коментари и в блога, и във Фейсбук, за което тук благодаря на всички приятели, които се постараха да ми помогнат било със съвет, била с шега, за да се успокоя поне малко душата от притесненията. Но има и нещо още по-хубаво, направо е шеметно, не знам как да си изразя емоцията, появила се в душата ми в тази връзка: в тия дебати в душата ми се роди направо гениална идея, която, ако бъде реализирана, непременно ще ме направи милионер (е, съгласен съм да делим парите от нея с двамината съавтори на идеята, които имат своя принос за раждането й, не съм чак толкова голям егоист че само аз да грабна купищата пари, пък и на мен, да си призная, чак толкова пари не ми трябват!). Ето за какво става дума, нека настоящата публикация да се счита направо за заявка до Патентното ведомство на свидното ни отечество, ако някой лъжец след публикацията се яви там с претенции върху идеята, като му покажем публикацията, ще докажем, че идеята е наша собственост; та четете, дивете се, завиждайте ми (ни) колкото си искате:

Тодор Марков каза: (Тодор е мой състудент от СУ, с него учихме първи курс философия - след което аз заминах в Санкт-Петербург, Русия, там си довърших образованието. Бел. моя, А.Г.) Аз си сложих СОТ в Нова Загора. Първоначалната инвестиция е за техниката около 350 лева. После по 30 лева месечно. Иначе ще си влизат. Може да сложиш в някои от стаите 1-2 енергоспестяващи крушки да светят постоянно. Повече от 2-3 лева за ток няма да ти излязат. Също така монтирай отпред лампа - прожектор с детектор за движение. Ако някой минава отпред лампата ще светва и ще го осветява. Повечето крадци са помияри, които предпочитат прикритието на тъмнината

Ангел Грънчаров каза: Благодаря! Ще се възползвам от съветите ти непременно. Това за лампа с детектор за движение не се бях сетил. СОТ май е най-добре да се сложи. Хората са го измислили.

Nedelin Boyadjiev каза: Ангел Грънчаров, и фалшива камера!

Ангел Грънчаров каза: Nedelin Boyadjiev Аз смятам да сложа истинска камера за видеонаблюдение. Искам да имам запис на лицата на крадците... :-)

Nedelin Boyadjiev каза: Това е още по-добре.

Nedelin Boyadjiev каза: Може да минираш двора. Един колега го беше направил в някакво село. В двора влезли цигани и останали кой без крака, кой без ръка, кой без глава. Съдът го оправда. Дворът си е негов. Може да посади моркови и мини. А крадците влизат на свой риск. Той не ги е канил.

Ангел Грънчаров каза: Та на мен знаеш ли какво ми хрумна във връзка с това твое изказване (ето пример за това как разговорът между мислещи хора винаги спомага за раждането на хубави идеи!):

Питам се дали няма следното устройство (може още никой да не се е сетил за него, какво ни пречи да го патентоваме и след това да станем милионери от продажбите му!): значи влиза крадецът в двора, но сензор да задейства не светването на лампа (както предложи моят състудент Тодор Марков), а силен запис (излъчван по високоговорител) на шум от... стрелба с пистолет, примесен с най-цветисти нашенски псувни и закани по адрес на крадците! Аз лично смятам, че като бъдат посрещнати така, крадците ще се уплашат много по-ефективно, нищо чудно някой от страх да се... посере, а също, не дай си Боже, може да получи и инфаркт! :-)

Какво ще кажеш, да хукваме ли за патентното ведомство?! Смятам, че в тази идея са заровени страшно много пари, това е същинска златна мина, хайде ако обичаш, понеже живееш в София, ти да отрипкаш до Патентното ведомство, че аз докато дойда някой може да ни изпревари! (Но те моля да не регистрираш патента само на свое име, а нека да е на три имена, моето, твоето и на Тодор Марков, дето спомогнахме да се роди тази толкова бляскава идея, която най-сетне ще ни направи милионери!).

Nedelin Boyadjiev каза: Един военен беше заредил С4 под шофьорската седалка на колата си... Друг пък заредил тежка картечница и, ако отвориш вратата на вилата му рязко, ще те разстреля.

Ангел Грънчаров каза: Nedelin Boyadjiev Тръгваш ли вече за Патентното ведомство?! :-) Да не се мотаем, че ще загубим, нищо чудно някой да ни изпревари!

Nedelin Boyadjiev каза: Вече пиша списъка на чакащите.

Ангел Грънчаров каза: Еврика, най-сетне ще стана (станах) богат!!! :-)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo

Може ли да си богат и успял, пък да... нямаш пари?

Из: 5-те тайни, които повечето хора не знаят за парите

... Много хора всъщност имат пристрастяващи навици и поведение, които ги държат далеч от постигането на целите им.

В крайна сметка, ако прахосваш времето и парите си в неща като: наркотици, секс, хазарт, забавления и други недостойни поведения... считай, че умът ти е замъглен и това директно ти пречи на ясното мислене и концентрация на целта ти.

Изборът за твоето финансово състояние не може да бъде избегнат. Само хората, които не предприемат мерки остават объркани през целия си живот.

За жалост много хора вече са програмирали “бедност” в съзнанието си. Но никога не е късно да направиш своя избор. Ако избереш да бъдеш богат, ти трябва да се концентираш само на печеливши дейности, които ти носят максимални резултати, като по този начин елиминираш всичко останало, което е загуба на време. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Да поставя няколко въпроса по темата:

Дали успехът трябва да се мери най-вече (и единствено) с парите, които печелиш?

Може ли да си богат, пък да... нямаш пари?

Не допускаме ли фундаментална грешка като свързваме богатството само с парите?

Разбирате ли кое е онова богатство, което "молци не го ядат"? Важно ли е то за вас лично?

Изразът "душевно богатство" каква реакция предизвиква у вас?

Способни ли сте да признаете това "тъй странно богатство" именно като богатство в истинския смисъл?

Каква е връзката на парите със свободата, да имаш пари значи ли че си истински свободен? Само парично богатият ли е истински свободен? Губи или спечелва свободата си оня, който е натрупал повече пари?

Как възприемате формулата "парите са нещо като изкристализирала свобода" (Този израз го употребих най-напред в своята книга УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА, нейното подзаглавие е "Източниците на достойнството, успеха и богатството", излязла от печат в 2000 година)? На това ли се дължи тъй мощната мистична власт на парите над човешките души?

Ако страстта към парите владее душата ви, какво тогава е станало със свободата ви?

Да не мислиш за парите, да не им обръщаш внимание - значи ли това, че си постигнал свободата си? Бедняците ли са само истински свободни?

Духовно бедния човек ли е по-беден от парично бедния?

Ами ако мъдростта е най-голямото богатство? Кой е мъдър, той е богат, така ли? Как се отнасят към парите истински мъдрите хора?

Ако си допуснал страстта към парите да е господар на душата ти, не значи ли това, че си най-нещастният човек?

Или, наопаки: без пари няма щастие, така ли мислите?

Който има пари, има всичко - добре, но все пак какво няма оня, който има пари? Какво губим когато почнем да печелим повечко пари?

Задоволяващите се с малко не са ли всъщност най-богатите хора на тази земя? Да не те вълнуват парите - това е ли свободата от тяхната толкова коварна власт върху душата на човека?

До какво води лакомията към вещите и удоволствията, която е неотделима от страстта към парите?

Има ли нещо гибелно в тази така масово разпространена страст към парите? Вие лично поддал ли си сте се на тази страст? Как можете да се освободите от нея?

А щедрият човек не е ли най-разумно отнасящият се към парите? Това качество "щедрост" присъщо ли ви е? Как постъпва спрямо парите щедрият човек?

И така нататък, въпроси колкото щеш, можете да си формулирате и свои собствени въпроси, те всъщност са най-ценните. И какви изводи в крайна сметка си направихте от този толкова импровизиран дебат за богатството и парите? Трябва ли да различаваме двете неща - или те са неотделими?

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo

Изложба на занаятите в Пловдив

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo

Що е "двукрако" или "двуоко" образование и училище?

Понеже тия дни пиша свой проект за иновативно училище (тъй като от години работя по тия проблеми сега просто ми се налага в пределно кратко изложение да кажа най-важното, по тази причина изготвянето на такъв проект за мен не може да е трудно) и в тази връзка ми хрумва следната интересна аналогия:

Защо човек има два крака, две ръце, две очи и пр.? Най-вероятно е за по-голяма сигурност, природата се е погрижила да ни осигури сигурност. Можете ли да си представите да ни се налагаше да ходим само с един крак - или пък да сме направо без крака, да пълзим като змиите? С два крака обаче походката ни е сигурна и стабилна.

Нещо такова би следвало да осигурим и на личностното развитие на младите: освен достатъчно знания и умения като специалисти в дадена област (професионална реализация) те трябва да са развити и в личностно и духовно отношение, да имат подобаващите ценности, да бъдат добри граждани, да умеят да участват, да се вграждат в демокрацията и да бъдат нейна опора. Това са именно двете страни и тук, двата "крака", без които е невъзможно пълноценния напредък на индивида: младият човек трябва да има хубава професия и също така да бъде достойна личност със здрав морал, да бъде добър гражданин на своята страна. Това второ подкрепя първото, първото без второто води до ужасен дефект или недостатък, примерно колко струва да си добър що-годе специалист, ала като личност да си пълен боклук?!

Аз това нещо често съм го казвал на моите ученици, които съвсем убедено понякога ми казват: господине, за какво ни е тази пуста философия в професионална гимназия, ние искаме да станем добри специалисти, това сме избрали, а Вие тук ни занимавате с някаква си там философия, с някакъв си там морал, с някакви си там граждански добродетели? И из им обяснявам именно това, че ако си пълен боклук като личност какво от това, че, да допуснем, си добър специалист в дадена професионална област. И те при едно такова възражение май се замислят. Но в нашите условия възпитателният, личностно-формиращият момент е изцяло пренебрегнат както от училището, така и от семейството. Да не говорим за това, че църквата и религията съвсем са пренебрегнали своите задължения в тази толкова важна посока.

И ето тук промяната трябва да бъде подсигурена. Ще опитам да обоснова такава една теза със съответните конкретни начини, прийоми и средства за постигането й.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo

Западният капитал инвестира в Пловдивско

Строят 4 нови завода край Пловдив

Мощна компания разкрива 1000 работни места

Четири предприятия започват да се строят около Пловдив на територията на "Тракия икономическа зона" (ТИЗ), съобщи съуправителят й инж. Пламен Панчев. Фирма с чуждо участие е закупила над 20 дка в с. Царацово, където ще вдигне фабрика за производство на машини за хранително-вкусовата промишленост. Тя ще е до новопостроения американски завод "Сенсата".

В зоната стъпва и мощна мултинационална компания. Преговорите с нея са стартирали преди повече от половин година и ще бъдат финализирани до месец. Името на инвеститора - световен лидер в областта на електрооборудването, се пази в тайна. Новият промишлен обект ще е върху терен от над 30 декара, ще бъдат открити 1000 работни места.

Парцели в зоната вече са придобили две немски фирми. Край Куклен те ще строят заводи за машинни части. Интерес към земя в същия район проявявали и италианци.

"Тракия икономическа зона" е най-голямата в страната - с площ 10 700 000 кв. м. В нея досега са направени инвестиции за повече от 1 млрд. евро", припомни инж. Панчев. Според него една от най-важните задачи пред ръководството на ТИЗ е да бъде осигурена по-тясна връзка между бизнеса, професионалните гимназии и вузовете - за да се осигурят квалифицирани кадри за изграждащите се предприятия.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo

Вдъхновяващият пример на Япония

Я сейчас нахожусь в небольшом городе на острове Хоккайдо. На север отсюда - Сахалин, на запад - Владивосток.

Япония - это страна, которая была полностью раздавлена 70 лет назад. Страна, которую разбомбили атомными бомбами, которая подчинялась оккупационному правительству. А сейчас это мощнейшая экономика, которая что только не производит: автомобили, поезда, корабли, любую электронику.

Вот уж что значит "встать с колен", причем в полный рост. И почему-то совсем не нужно для этого ничего захватывать, не нужно ни с кем воевать, не нужно никому грозить ядерным оружием. Странно, да?

"А что, можно, можно было?"

Pavel Gintov

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo

Моето житейско обяснение за това защо китайската икономика според мен няма бъдеще

Наскоро си купих нова китайска всекидневна чанта, от тия, дето човек може да си носи разни тетрадки и дори лаптоп. Външно изглеждаше добре. Съвсем добре. Но...

Още при първото ползване на един от циповете т.н. "затваряч" се счупи, да, оказа се, че е от пластмаса и се счупи! Отидох да върна чантата, не могло, тия неща нямали били гаранция! Седнах и сам оправих ципа - като сложих плъзгач-затваряч от друг цип.

Излязох най-сетне за пръв път с новата чанта. След около 5 минути тя се разши на мястото, където се държи колана за слагане през рамо и чантата ми падна на мокрия тротоар!

В резултат сега се чудя дали тъй мощната китайска икономика изобщо ще оцелее след клетвите, псувните и проклетиите, които получи тия дни от моята собствена уста! Имам чувството, че изобщо няма да оцелее, тъй че ако чуете, че китайската икономика в скоро време я сполети срив, той най-вероятно ще се дължи непременно на моите клетви! Псувах китайския комунизъм така пищно и сочно както комай не съм псувал и съветския, да не говорим пък за българския!

Една икономика, която се основава на измамата и прецакването на клиентите и изобщо не държи сметка на качеството на продукта и на това клиентът (потребителят) да е дълготрайно доволен, е икономика, която по моя преценка няма бъдеще.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo

Свободата твори добро и просперитет постоянно, докато тиранията ражда само злини, страдания, мизерия и бедствия

Светът на несвободата, на тиранията никога не може да изпревари свободния свят в нито едно отношение (освен в правенето на поразии и в предизвикването на страдания, на кръвопролития, на катастрофи!), той просто няма как да постигне нещо по-добро от това, което с лекота постига светът на свободата, цивилизацията на свободата. Затова и страни и народи като Норвегия, Швеция, Франция, Германия и прочие са толкова по-богати и доволни от руснаците.

Свободата твори добро и просперитет постоянно, докато тиранията ражда само злини, страдания, мизерия и бедствия. Ето това трябва да го разберат колкото се може по-скоро народи като руския и като нашия, мнозинството от които, няма какво да се заблуждаваме, си пада по диктатурата, по тиранията, по деспотизма, сиреч, това са народи, които нямат високо мнение за свободата; за мнозина от тях свободата и демокрацията са нещо ненавистно...

Докато тия народи не си променят съзнанието, докато и те най-сетне не осъзнаят тия толкова прости истини на живота, достоен за човека, а именно, че свободата е най-ценното за човека, че свободата, че творческият полет на свободния човек непрекъснато ражда просперитет, те добро няма да видят...

Пиша това по повод на ето тази статия (виж: Путинска Русия произвежда корупция, престъпност, нравствена развала), която ме впечатли вчера дотам, че я препубликувах в блога си с оглед да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo

Кратка полемика с един нашенски ценностно объркан "западняк", но от боклука (чалгата) на Запада, който пък е абсолютно същият като боклука, дето си го имаме тука

Нашенецът, дето живее и работи в Австралия, а пък същевременно се счита за длъжен постоянно да ми дава акъл (то от типичния нашенец друго не искай, а акъл да дава само искай; сакън да не му поискаш пари: щот нашенците смятат, че акълът пари не струва, затуй и така щедро го дават съвсем безплатно!), та същият този образ ми е написал пак порцията от безценните си умни съвети; ето какво ми пише, а пък по-долу можете да прочете кратката ми реакция на неговите типични глупотевини на типичния нашенски ценностен обърканяк-сбърканяк, дето живее на Запад, ала целия си комунизъм е замъкнал там и, естествено, се мисли за "най-велик", щото се бил уредил "сред ората", а от само себе си разбира, че раздава акъл неуморно, щот акълът, видите ли, пари не чинел:

Хм, интересни мисли ми минават, кат гледам метаморфозите ти. И ти се въртиш напосоки кат калайджия… Но най беше ме смях с пребоядисан невротичен фашизоид Георги Марков, сетил се че ще го забравят и намъкнал се в друга партия, изтъпанчeн (май в НДК) как вдига пръст крещейки и твърдейки че Бог бил с тях (xa-xa-xa…), а публиката от овце... ръкоплещи.

Знам че Кеворк е агент, ама сега е демокрация, а и от агент до агент и от комунис до комунис има разлика. Не са комунисти интересчиите, тях партията ги мразеше. Комунисти са духовните проповедници на това болно учение, но не знам Кеворк баш да е бил такъв. Той се опитваше да мисли, а те не обичаха това, a от агент до дисидент разстоянието не е голямо...

Та Bиктор Cуворов (и десетки като него през студената война, избягали на Запад) - звездата на антикомунизма в Англия, е бил какво? Ми кагебеец, как какво!

Така че по-полека колко си бил с десни разбирания, че не е съвсем така. Ако си с десни разбирания защо нямаш пари? Щом нямаш, си с леви разбирания, а Шефкет когото публикуваш, е с десни разбирания, ама нещо не ги усещаш теа тънкости. И Гергов е с десни разбирания, щом е милионер, но има странни хобита и извратености - да се муши cред комунисти-бесепари и да иска да го обожават. Време е да усетиш какво е плуралистично общество - на Запад никой никого на заклеймява както теб, защото всеки има свобода. И санкциите срещу Путин са една досада за Запада, той само иска да издърпа ушите на нахалното и невъзпитано дете и по възможност да го накаже с изключване от детската градина, която се е качил да управлява, а не да го заклеймява и ce занимава с учителско възпитание, ако забелязваш...

Та Запада понеже е материалистичен, ще гледа какво казваш, а не къде членуваш.. Така и аз с Кеворк - гледам че той много точно описва налудничавата атмосфера в BG и тоталната липса на умни хора... Наскачали са селяни де що има да правят политика, а известно е, че това не е селско занимание…

Гледай го за себе си и ще видиш, че за много е прав... След като в BG нема разумни гласове, ще трябва да чуете Кеворк и Карбовски - който като мен (ах, колко съм прозорлив!) каза, че BG е смесица между кoмунизъм и турско робство... ТОЙ И АЗ ДОСЕГА САМО СМЕ ЗАБЕЛЯЗАЛИ ТОВА, а вие пишéте плява из блоговете, много важно...

И по-нататък - вместо да хленчиш пред общината за асистент, това се вика на Запад домашна помощница - щеше да си наемеш една филипинка (ама като немате имигранти като никой ви не ще?) или бълхарка да гледа близките ти. Така е в Гърция и затова 300 000 бълхари там мият дупета, нали? Ти на колко км. си от Гърция че не знаеш това??

И да кажа пак за лентичката за парите - а бре даскал дебелоглав, това го виждам неведнъж в професионални търговски сайтове. Но ти като учител не си по парите, а по клоунадата, но забравяш, че на Запад парите са сериозно нещо и първо условие преди всяко сериозно нещо...

Въпрос на ЗАПАДНА психология, което ти казах и преди, така че чакай пари с това мигащо клоунче там и с “подкрепата за блога”, глупак с глупак. Много ще предпочетат “Четири лапи”, ха-ха! Но нали затова си философ, да теглиш и месиш духовното, иначе щеше да се казваш Шефкет или Наим... Или мен...

Hо ти беше ИЗКЛЮЧИТЕЛНО полезен за мен когато разглеждаше емиграцията от вътрешна гледна точка - аз от външна си я знам по-добре от теб, но исках да видя вътрешната гледна точка и ОТКЪДЕ ИДВА ТАЗИ ОБРЕМЕНЕНОСТ В ЕМИГРАНТИТЕ, КОЯТО НОСЯТ ОТ БИВШАТА СИ СТРАНА. Втората ти полза е като ме светна за поетите и философите, а аз продължих в тая посока и си направих моите изводи. Така че ти си бил един психолого-аналитик за мен, а не толкова философ. За философията единствено полезно (за мен) каза, че умствения мързел водел до зло, но аз го знаех от Морган Скот Пек “Хора на лъжата”. Също и битовите ти разкази и видеа ми харесват.

P.S. А в Австралия, както и в Америка, има много по-лоша престъпност от вашта в BG, но вие си знаете само хленчене и вайкане, свеждане на всичко до секс и политика, и вкарване доживот на поредния неадекватен нещастник, направил нещо без да знае как, защото путковската ви полиция не знае да го гръмне навреме за да спести хиляди левове за асистент на майка ти...

Колко пъти някой застреля в BG жена + три (!!!) деца под 10 години??

А това тук и в Америка е ежедневие, но имат и силна раждаемост, която при вас не съществува...

А.

Това ми пише нашенският умник. Отвърнах му ето какво:

Глупакът си ти. Аз имам нещо много по-скъпо и ценно от парите, нещо безценно, което ти просто няма как да разбереш. Много съм богат аз, но това ти наистина няма как да го разбереш. Или оцениш. Щото ние двамата с теб живеем в различни вселени - или поне галактики.

Не си никакъв "западняк", а си от боклука (чалгата) на Запада, който пък е абсолютно същият като боклука, дето си го имаме тука. А именно: разните ченгета и милиционери, поклонници на Путин и на Боко като теб, кеворкяновци и прочие, дето живеят в резиденции, платени с много мерзости, георги герговци (един негов ценител от Пловдив, Христо Марков, бивш син депутат, го нарича "свинепаса", той си е такъв(, а пък ти го смяташ за "десен" (наистина съвсем не си наред, Австралия, Америка и Германия изобщо не са ти повлияли!), карбовчовци-кухари и прочие "елитна" измет, която без комунизма щеше да е там, където й е мястото: да ратайстват, сиреч, да ринат кюбрето на животните на селските чорбаджии.

Тъй че не ми давай акъл на мене, щото си смешен в очите ми - с напъните си да мислиш. Много си зле в това отношение. А иначе какво като имаш пари, щом нямаш онова, дето с пари не се купува? Наври си парите където искаш - или ги подари на Путин, та да си купи още един танк! И после легни пред танка да те смаже...

Егати смешника, щял да иде от Австралия да си кара старините в... Русия, ами че ти не си наред бе, човече: нема ли психоаналитици там в Австралия? Давай си парите на тях, белким ти помогнат малко!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo

А вие знаехте ли че съществува Национален иновационен клуб?

Получих преди малко следното писмо, на което отговорих веднага, щото ако забавя отговора си има опасност никога или изобщо да не отговоря; отговорът ми е по-долу, веднага след настоящото писмо:

Подател: Georgi Atanasov 

До: Ангел Грънчаров 

Относно: Виртуален иновационен клуб - ВИК 

Дата: Неделя, 2014, Септември 7 09:21:59 EEST 

Уважаеми г-н Грънчаров,

В качеството Ви на водещ експерт в своята област най-учтиво Ви каним, да споделите своите идеи за развитието на България чрез сайта на Виртуален иновационен клуб.

С уважение:

проф. д-р инж. Георги Ламбаджиев

проф. д. с. н. инж. Ивайло Кусев

доц. д-р инж. Божидар Симеонов

Уважаеми господа,

Много ви благодаря за поканата, непременно ще се възползвам! Областта, в която работя от години, е философията, по-специално различни изследвания на проблеми на съвременната философия, също така и образованието; напоследък имам доста публикации (книги, статии, есета) върху проблемите в образователната сфера, за промяната в нея, за модернизирането й и пр. Смятам като начало да публикувам в Националния иновационен Клуб основното съдържание на моята книга ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ, излязла преди няколко години. Но ще обмисля с какво именно да се представя в Клуба като се запозная по-подробно с неговата идея, замисъл и същина.

Ползвам се от случая да ви поздравя за учредяването на този Клуб, сега научавам за него, но оценявам идеята ви като превъзходна - и като много необходима!

Всичко добро и успехи!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo

Разказ за продавача на малини край пътя и за "ромската интеграция" - както тя си тече тук, в моята родна Долна баня

Съвсем кратичко ми се иска да разкажа нещо, което вчера научих. Живея тия дни в Долна баня, моят роден град - и в моя роден дом. Много неща в уж монотонното ежедневие тук ми се случват, които заслужават осмисляне, представяне, записване с оглед съхраняване и пр. Та ще ви разкажа една кратичка история, която показва позитивни промени в живота на тукашните хора, промени, случващи се, тъй да се рече, под напора на самия живот. Това, което ще разкажа, вчера го научих от един тукашен човек; ще се опитам почти дословно да предам думите му. Този човек, който ми разказа тия любопитни неща, всъщност е циганин, тукашен, местен; това обаче, което той ми разказа, ме впечатли силно, ето, ще предам думите му без никакви привнасяния от моя страна.

Само две думи за обстановката, в която го срещнах. Като пътувах онзи ден по шосето от Долна баня за Самоков с колата си, видях, че разни хора продаваха малини край пътя, а пътят минаваше покрай малиновите им градини. Направи ми впечатление, че цигани бяха продавачите. Спрях на едно такова място, реших да купя малко малини, за да занеса на болната ми майка, която е тия дни в болница, в Самоков, аз се бях запътил към нея. Беше рано сутринта, но ето, тези хора отдавна бяха в малиновите си насаждения, бяха набрали много малини и ги продаваха край пътя, водещ от Костенец, през Долна баня, после следва Боровец и за Самоков. Продаваше малините един циганин на възраст горе-долу моята, а един младеж, вероятно синът му, пренасяше и товареше щайгите в лека кола, имаща голямо багажно отделение, вероятно ще ги кара за пазара в София. Харесаха ми малините, едни такива едри, съвсем свежи на вид и много ароматни като човек ги опита (продавачът ме покани да ги опитам, явно го бива в търговията и умее да си рекламира стоката), аз попитах човека как пък умеят да отглеждат толкова хубави плодове. Той се оказа приказлив и ми разказа ето какво:

- Да, ние ги отглеждаме малините, земята не е наша, но сме я взели под наем. Разни бабички имат земя, не могат да я обработват, затова ние я наемаме. Няма работа, някак трябва да се живее. С това се препитаваме, иначе ходим и за гъби и билки в гората, сам знаеш, лятно време е, много трябва да се работи, че да има препитание за челядта.

Похвалих го, че така усърдно работят, ето, и младите свикват към труда, така и трябва да е. Той пък ме попита тукашен ли съм, отвърнах му да, тукашен съм, ама отдавна живея далеко, рядко се връщам. Той се поинтересува кой ми е родът, обясних, тогава човекът много се зарадва, щото се оказа, че моят баща, Бог да го прости, и брат му, мой чичо, и той е покойник, Бог да го прости и него, му били построили къщата, те бяха майстори-строители навремето. Похвали двамата братя-строители (и третият им брат беше строител, Бог да го прости и него, но той не е участвал в строежа на тяхната къща), разказа разни неща, и като се отпочна разговора, между другото, той ми разказа ето тази история, заради която всъщност се захванах да пиша тази сутрин:

- Ами какво да ти кажа, интересно нещо се получи в тия години. Едно време, при комунизма, имаше ТКЗС и всички, и българи, и цигани, работехме в него, много не ни плащаха, но имаше работа и живеехме някак, ето, и къщи си построихме с огромни лишения в немотията. Дойде обаче демокрацията и сам знаеш, ти по онова време беше кмет (човекът помнеше, че моя милост кметува в Долна баня в началото на 90-те години на миналия век) какво стана: развалиха ТКЗС-то, хората си получиха земята и с голям мерак през първите години почнаха да я обработват. Да, ама нямаха инвентар, беше много трудно, а пък ний, циганите, останахме без земя, без работа, без нищо. И почнахме да се храним само като беряхме гъби и билки в Рила планина, лоша работа, тежки години бяха. Не е тайна, че много от нашите събратя от немотия се принуждаваха да крадат от градините на хората, това не е хубаво, но е човещинка.

Да, ама по едно време ваште (така той наричаше нециганите) - продължи да разказва този човек, продавачът на малини край пътя - взеха да се отказват от земята, видяха, че от земеделие едни голи ръце не може да се забогатее (както си мислеха отначало), когато се радваха толкова на бащината и на дядовата земя. Пък повечето хора и остаряха, не можеха вече да работят земята, ето, земята почна да пустее. И ний, циганите, вече нямаше откъде да крадем, а с едни гъби и билки не се живее. Някои от нашите се принудиха да идат по гурбет, даже и в чужбина, но ние, дето останахме, в един момент се видяхме принудени да почнем да наемаме земя и да почнем да садим ягоди, малини, картофи. За да преживяваме някак. Работна ръка имаме, е, мъчно е, но постепенно свикнахме, човек сам да си е чорбаджия не е лошо. Та ето, сега ние, циганите, сме вече земеделци, сума ти народ от наште работи по земята и някои дори започнаха хубаво да печелят. Е, поне прехраната си осигуряваме с честен труд.

Разказа ми тази история за няколко минути, а пък аз се възхитих на думите му, видя ми се много позитивна тази промяна в живота и в начина на мислене на тия хора. Всякакви хора има навсякъде, има и лоши, и мързеливи, но ето, оказва се, има и доста работливи хора и сред цеганите, добри стопани, учат децата си на труд, това много ми хареса. След като чух историята, разказана ми от този човек, и след като сам ядох от превъзходните малини, отгледани от неговото семейство, сега съм вече сякаш по-голям оптимист за бъдещето на Долна баня. Тия неща са хубави, ето, има промени, които са за приветстване. Синът на разказвача, дето товареше колата с щайги малини, поспря малко работата си за да изслуша разказа на бащата и през цялото време се усмихваше с хубавата си усмивка. Младата жена, която пренасяше щайги с малини, берачка също, изглежда беше съпругата му, и тя хубавица като него, а пък може и да му е сестра, не питах, не ми беше удобно да попитам. Пък и бързах за Самоков, тъй че се простих с разказвача, пожелах им лека работа - и отпраших с колата нагоре по пътя.

А малините, отгледани от тия хора, бяха чудесни. В Долна баня стават много хубави малини и ягоди, по два пъти ги берат, през юни веднъж и ето сега, през август-септември пак раждат тия чудновати малини и ягоди. Това исках да ви разкажа. И други истории от този вид имам за разказване, но някога друг път ще ви ги разкажа. Най-вероятно, ако не забравя - и ако имам време и нстроение за такива неща.

А сега хубав ден ви желая! Нека да бъдем дори хора, с доброта всичко се постига - както искате възприемете тия мои думи, но не са хубави работи според мен да се караме, да сме враждебни спрямо хората, които са по-различни от нас: всички сме човеци и трябва да се разбираме, а добрата дума всяко сърце отваря. Хайде да спра дотук, че се отвори голяма тема, за "ромската интеграция", видите ли как тече тя, пустата интеграция тук, в моя толкова хубав роден край? Без никакви специални програми, планове, фондации, инструкции, тече си по един най-естествен начин - както животът го изисква. И както животът повелява. Така и трябва да е, този е истинският начин...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo

Един експеримент: Започвам курс видео-лекции по темата "Как да стана пълноценна личност?"

Встъпление



Въведение, касаещо метода и особеностите на този тип изследвания

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo

Коя е Темида?

На снимката: Темида от храма в Немезис, Рамнус, Атика, подписана от скулптора Херестратос, 300 преди Христа

Темида (на гръцки: Θέμις) - други имена: Урания, Юстиция - е богиня на правосъдието, въплъщение на божествения ред, закон и обичай в древногръцката митология. Изобразява се като жена с превръзка на очите, която държи везни в едната ръка, а понякога и меч в другата (или рог на изобилието). Темида, като богиня на правосъдието, произлиза още от египтяните, за които била символ на истината и справедливостта, и които я изобразявали носеща меч с щраусово перо в косата. Например терминът магистрат произлиза от Ma'ат, защото тя асистирала Озирис в отсъждането на мъртвите по техните сърца.

В митологията Темида е позната като организатор на общите дейности на хората, в частност събранията. Способността ѝ да вижда бъдещето я прави оракул в Делфи, което после я превръща в богиня на правосъдието. Темида е титанида, дъщеря е на Уран и Гея. От съюза си със Зевс родилата трите мойри — богините на съдбата: (Клото, Лахесис и Атропос). Техните деца са и трите ори: Евномия, Дике и Ирена.

Според Есхил тя е майка на Прометей.

Имайки прорицателска дарба, казала на Прометей, че женитбата на Зевс и Тетида ще доведе до син, който ще свали Зевс. От майка си Гея получила Делфийския оракул, който предала на сестра си Феба, която го дала на внук си Аполон.

В древността Темида не е изобразявана с превръзка на очите. Тя не се нуждаела от превръзка на очите, тъй като била способна да вижда в бъдещето и миналото, нито от меч, защото като богиня представяла общото съгласие. Всъщност римската богиня, Юстиция, била изобразявана с меч и превръзка на очите, а понякога и като държаща фасции в едната ръка - сноп пръчки притиснати с ремък около брадва, символизиращи правния авторитет, и пламък, символизиращ истината, в другата.

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo

Главният проблем за постигане на най-добро управление: как мнозинството от демоса да подкрепи най-добрите?

Охлокрация (на старогръцки οχλοκρατία, от οχλος - тълпа и кρατος - сила, власт) - власт на тълпата.

Какокрация - от думата κακος (лош), сиреч, власт на лошите, при такава форма на управление на власт идват тъкмо лошите от гражданите.

Какистокрация - на гръцки κάκιστος е "най-лош", сиреч, власт на най-лошите.

Плутокрация - на гръцки πλουτος — богатство, κράτος — управление) - власт на богатите; не се уточнява обаче за богати с какво, за надарени с какво става дума; подразбира се: богати с пари; олигархията пък е власт на малцинството. Тя е разновидност на плутокрацията.

Демокрация - от гръцки δημοκρατία или "народовластие“, управление на народа от самия народ; няма друг начин да се осъществи това управление освен чрез налагане на волята на мнозинството от този народ; това става чрез избори, в които побеждават тия, които са най-много, побеждава партията, която спечели най-много гласове. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo

Принос към буржоазно-капиталистическото възпитание на българската младеж

11 съвета на Бил Гейтс към младите

Легендарният основател на Microsoft Бил Гейтс изнесе лекция пред американски ученици от горните класове. В нея той очерта 11-те най-важни правила, които по негово мнение младежите никога не биха научили в класната стая. Той подчерта, че ежедневното обучение в политкоректност и безкритичен оптимизъм формира едно поколение, много отдалечено от реалността. Това според него е рецепта за неуспех по-късно в живота.

Ето и златните правила на Гейтс:

1. Животът е несправедлив – свикни с този факт.

2. На света не му пука за твоето самочувствие и самоуважение. Той очаква от теб постижения, преди да вземе под внимание чувството ти за лично достойнство.

3. Малко вероятно е да започнат да ти плащат 40 хиляди годишно веднага след завършването на университета. Няма да станеш вицепрезидент на компания с лимузина и личен шофьор, докато не си го заслужиш.

4. Ако си мислиш, че учителят ти е строг и взискателен – почакай да се запознаеш с шефа си. За разлика от учителя, неговата кариера зависи от това как ти си вършиш работата.

5. Да пече сандвичи в „Макдоналдс” не е под достойнството на никого. Прадедите ни биха нарекли такава работа – всъщност всяка работа – „отличен шанс”.

6. Не бързай да обвиняваш родителите си за всеки свой неуспех. Не хленчи и понасяй несгодите си, като се учиш от тях.

7. Преди да се родиш, майка ти и баща ти не са били скучните, сиви хорица, каквито ти се струват днес. Те са станали такива, защото са печелили пари, за да е безоблачно детството ти, за да са изпрани дрехите ти и да има кой да изслушва безкрайните ти тиради колко си велик. Затова преди да тръгнеш да спасяваш амазонските гори от алчното поколение на своите родители, се опитай първо да си подредиш стаята.

8. Училището ти отмени разделянето на децата на победители и неудачници, но животът не го е направил още. В някои училища вече не слагат лоши оценки и разрешиха на учениците да правят контролните си колкото пъти си искат. Това няма нищичко общо с онова, което се случва в реалния живот.

9. Животът не е разчертан на семестри, летни ваканции в него няма и много малко работодатели са готови да ти помогнат да търсиш собственото си „аз”. Ще се наложи да го правиш в свободното си време.

10. Не бъркай реалния живот с това, което дават по телевизията. В живота на хората им се налага да прекарват по-голямата част от времето си не в кафенето, а на работното си място.

11. Поддържай добри отношения със зубрачите-очилатковци. Един ден те ще бъдат твоите шефове.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo

Една житейска аксиома

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд.   Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo

Предложение за награждаване на елитните възпитаници на ПГЕЕ-Пловдив с книги и списания

До Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив

До г-жа Директора на ПГЕЕ-Пловдив

Д О К Л А Д

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив

Уважаема госпожо Директор,

Уважаеми колеги,

Във връзка с дипломирането на випуск 2013 г. предлагам на завършилите средното си образование с оценка над 5.50 или на отличниците от този випуск да подаря свои авторски книги и също така книжки от списание ИДЕИ, на което имам честта да съм главен редактор и издател. Тази инициатива се роди навремето, когато директор на училището беше инж. Венелин Паунов и беше неколкократно реализирана, другояче казано, предлагам традицията да бъде възобновена.

Моля, тъй като съм в болнични, да ми бъде съобщено писмено становището на Педагогическия съвет и на ръководството на училището относно моето предложение. Ако подкрепяте инициативата, моля също да ми съобщите бройката на завършващите отличници, та комплектите от книги и списания да бъдат подготвени. Интересува ме също на коя дата подаръците да бъдат доставени в училището, та да могат да бъдат връчени на наградените елитни възпитаници на нашето престижно училище.

С уважение: Ангел Грънчаров

25 май 2013 г.

Пловдив

Взе ли да ви просветва най-сетне смисълът на т.н. "спонтанна революция на страдующите народни низини"?

Не знам защо, но сякаш никой не забелязва следната причинно-следствена връзка на събитията:

"Генералната репетиция" на сегашния "взрив на народния гняв" бяха пак също така "спонтанно организираните" едновременни протести в 14 български града, с които "народът" пожела да бъдат забранени проучванията за шистов газ, т.е. да бъдат стопирани кардинално всички опити да разберем с какви природни богатства разполагаме (понеже иначе ний сме доста богата държава де, няма що, ще се излагаме да се интересуваме от някакви си там подземни природни богатства!). Тогава Боко мигновено се подчини на "народа", въведе мораториумът, а някои сили, служещи на руското енергийно робство на българите, самодоволно зачакаха своя час.

А сега се опитайте да проследите по-внимателно мисълта ми. Този чакан от петата колона на Русия у нас час дойде ето как:

Проведе се т.н. "референдум" за строежа на нова руска ядрена централа на българска територия. Комунистите, откровени отколешни предатели на българския национален интерес и предани слуги на руския имперски интерес убеждаваха простодушния народ така: "Искате ли евтин ток? Е, щом искате, гласувайте да построим нова руска ядрена централа и ще имате евтин ток!". Е, това, че тази централа ще ни струва "некакви си там" 22 милиарда еврА, сиреч, само някакви си там 44 милиарда лева, които ще трябваше все пак да ги плащаме с "евтиния" беленски ток, никой не се замисли за такава една незначителна подробност. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo

Абе ваш`та мама деба английска, кво ни се пра`ите на отворковци бе?!

Много ми хареса новият текст в сайта на Иво Беров - виж Отворено писмо до българите по повод дрязгите им с Англия - и затова бързам да споделя възхищението си с вас, читателите на моя блог, а също така и на книжното издание на блога, именно в-к ГРАЖДАНИНЪ; ето откъс от този превъзходен текст:

... Уважаеми българи, вместо да негодуваме срещу англичаните, които гонят българите (българите, представете си!) от Англия, под предлог, че са построили своята демокрация, общество и цивилизация за самите тях си, а не за нас, може би е по-добре и ние да съградим своя собствена си държава, общество и цивилизация за самите нас си? Но да ги съградим така, че да ни харесват, да се чувстваме добре и удобно с тях и да бъдем успешни чрез тях. Да ни е толкова добре в нашето си царство, че други разни народи, които не са успели да си построят хубави държави, да се натискат да идват при нас, а пък ние да ги гоним, ако им намерим нещо кусур.

Уважаеми българи, англичаните, като един задръстен и не съвсем развит народ нас са построили своята демокрация, държава, общество и култура за едно примерно осем-девет или десет века. Ние, като много по-окумуш, по-отворени и по-оправни от тях можем да свършим тая работа за едно петдесетина години само. А при съвременните технологии за по-малко даже.

Откъде да започнем ли? Може би първо трябва се откажем от първичните-простоватите си представи, присъщи за недоразвитите племена, че някой як вожд ще въведе ред, ще въздаде справедливост, ще измъкне страната ни от блатото и ще я поведе напред? Още повече, ако този иначе наистина як вожд е необразован и първично-простоват като представител на недоразвитите племена. (ОЩЕ >>>)

Две чудесни предизвикателства около утрешния референдум

Той, Р.Овч. и стоящата зад него ядрена мафия много добре знаят как да употребят твоите пари за строеж на нова руска ядрена централа на българска територия, наивни ми сънароднико!!!

Гласувай тогава с ДА! на референдума в неделя!

И още нещо (По идея на Иво Божков):

Общината с най-много гласове "ДА" в неделя да бъде автоматично избрана за хранилище на ядрените отпадъци от Белене!

Чудесна идея!!!