След като на 22 септември, денят на българската независимост, беше пребит с чукове (без сърпове) журналистът Огнян Стефанов, онази нощ, в събота, е бил пребит и рязан с ножове (сърпове?) в дома му друг един журналист с име Огнян, именно Огнян Бояджиев, главен редактор на "Портал Европа" – най-голямото електронно издание за европейска интеграция под егидата на Европейския институт.На смисления човек няма как да не изскочи в съзнанието му асоциацията, че след тия разправи с журналисти с "огнени имена" - има ли някой друг Огнян бе, ако има, да се обади? - би следвало да започнат да се разправят с журналистите, чиито имена почват с някоя друга буква. Сякаш някой си е направил списък по азбучен ред и отмята методично побоищата над журналисти у нас.
Ето, прочетете подробности за случилото се. Виж също и текста Оги и джелатите, написан от И.Инджев. Радващото е, че у нас все още не убиват журналисти (както това става в доста по-напредналата в това отношение от нас Русия!), но и редовните побоища на журналисти са напредък, който следва да бъде отбелязан даже и в докладите на Европейската Комисия. Дано новите управляващи се размърдат, дано бъде хванат най-сетне някой побойник на журналисти, ама не вервам. Абе някой може ли да ми обясни как става така у нас, че ако някой открадне един хляб (да не говорим пък за кебапче!) отнякъде, полицията немедлено го фаща, но ако някой пребие с чукове журналист, и то на най-публично място, съвсем не могат да го хванат?!
Този път обезспокоителното е, че побоят е над журналист, които работи в медия, свързана директно с ЕС. Какво ли искат да кажат с това побойниците? Защо и с какво по-точно искат да сплашат тъкмо журналистите, които са проевропейски настроени? Ами проевропейски настроените блогъри като мен какво ли ги чака? Понеже сме "малки хора", понеже не сме "елитно съсловие" като журналистите, на нас, по тази логика, би следвало направо да ни режат главите - и никой даже няма и да разбере какво е станало. Голяма работа, заклали някой си там, примерно, А.Г., блогър, проевропейски настроен, чудо голямо?!
Това, че имаме пореден случай за пребиване на журналист, е крайно обезспокоителен симптом. Аз преди време писах, че има и други такива симптоми, които ме карат да се тревожа, че в България, в европейска България, нещата са на път да се подхлъзнат по наклонена плоскост, която нищо чудно да ни доведе до положението, в което се намира - по отношение на демокрацията и на човешките права - нашата братска, нашата родна, нашата матушка Русия.
Т.е. след време, ако и ние си създадем нашенски, роден, хубав, хероичен, с яка ръка, симпатичен, български Путин, какво толкова ще придиряме тогава, че някъде пребили или убили един или друг журналист - или заклали блогър?! Голяма работа: ще щракаме тогава с пръсти и ще се прегръщаме от радост, че най-после сме успели наистина да си намерим майстора, както се казва...
Няма коментари:
Публикуване на коментар