Важни разяснения около идеята на списание ИДЕИ

Един млад човек от София, току-що дипломиран бакалавър по философия, ми написа имейл, в който се интересува от новото списание ИДЕИ. Не крия, че писмото му много ме зарадва. Седнах да му отговоря и се постарах да му отговоря най-изчерпателно. Публикувам моя отговор до него, понеже засягам доста въпроси, които може да са интересни и за други хора:

Здравейте, г-н...,

Благодаря Ви за писмото и за интереса. Радвам се, че сте попаднали на моя призив за сътрудничество около издаването на ново философско списание. Ще се радвам да си сътрудничим в бъдеще.

Ще Ви дам исканите разяснения. Вие сигурно сте видели тия два текста относно концепцията на бъдещото списание, но за всеки случай отново Ви давам линкове към тях: Нова издателска концепция: от септември ще стартира списание ИДЕИ и Предложение за взаимно-изгодно и плодотворно сътрудничество. В тях съм казал основното, като, разбира се, идеята за списание ИДЕИ подлежи на доразвиване, като тук всички предложения са интересни - и ще бъдат отчетени.

Ваши текстове, а също и текстове на Ваши познати колеги са добре дошли. Списанието ще бъде на пишещите в него, а кръгът на пишещите и публикуваните в него няма да бъде затворен: всеки нов е добре дошъл. Разбира се, всеки пишещ - но това се подразбира - би се постарал да се представи в списанието с най-доброто, написано от него. Защото чудото на печатното слово е това: нищо не може да се промени, всичко остава както е отпечатано. И човек трябва да пише така, че да не съжалява - или да не се срамува после. В тази връзка очаквам Ваши текстове, също е добре да предложите и на други хора, които познавате, да предлагат свои текстове.

В началото, докато потръгне, смятам списанието да се основава на партньорските отношения на пишещите в него. Ще Ви обясня по-точно какво имам предвид. Ако, примерно, за издаването на 500 книжки на списанието са необходими (примерно) 500 лева (предпечатни и печатни услуги), и в списанието са публикувани текстове на 10 човека (да предположим, че са равни по обем), то всеки от авторите внася по 50 лв., а списанието ще излезе по този начин с финансовото участие на публикуваните в съответния брой. И след отпечатването на този брой всеки автор ще получи една десета част от екземплярите - за да си ги разпространява както иска. Е, може и една част да пуснем за разпространение заедно с другите списания за други читатели. Всичко подлежи на обсъждане и уточняване. Всички документи около издаването му (фактури и пр.) ще бъдат публични, за да няма никакви съмнения. Ако, разбира се, авторите в списанието успеят да намерят спонсор за издаването на съответния брой, това е още по-чист и лесен вариант. Мисля, че тия неща около издаването могат да се уредят, и нищо не пречи желаещите да сътрудничат на списанието да направим една сбирка примерно около 10-ти септември, за да решим как е по-добре.

Така че автор в списанието може да бъде всеки, който има какво да каже в областта на философията. Философията е нещо широко и безкрайно по обхвата на проблеми и тематични области, така че за някаква ограничителна "концептуална рамка", по мое виждане, не бива да се говори. Примерно не ми се иска списанието да провежда конкретна философска тенденция или направление: всеки пишещ, всеки философ, има свободата да развива каквито си иска идеи, принадлежащи на всякакви школи и направления. И не бива да му се каже: "Благодарим, но Вашата статия не отговаря на тенденцията на нашето списание, ние сме (примерно), "неомарксисти", а пък вий не сте като нас, съжаляваме!".

На мен затова ми се иска да създадем едно плуралистично, т.е. богато на идеи списание, в което свободно съжителстват най-различни философски направления и тенденции. И които са влезли в един също така най-свободен диалог по същинските, по най-значимите проблеми и теми на съвременната философия. За философите е съществена истината, и тя трябва да бъде търсена в най-пълноценно сътрудничество на различните философски идеи и концепции. Ценна е също така оригиналността на виждането, на начина на изразяване, на прилаганите методи и прочие. Примерно в новото списание няма как някой редактор да почне да отхвърля текстове, които лично на него не му били харесвали, а не му били харесвали, понеже, представете си, отхвърляните автори не мислели като него. А такива неща, за жалост, съществуват у нас, смятам, че сте наясно с това.

И още нещо. Обикновено се смята, че едно философско списание би имало тежест ако в "редколегията" му бъдат привлечени хора с тежки академични титли, професорски, на академици и пр. Аз не споделям това очакване, напротив, на мен ми се иска в списанието да бъдат привлечени най-вече ония, които не са достигнали върховете на професионализираната академична философия у нас, напротив, които се намират в началото на своя път, или пък са, тъй да се рече, "аутсайдери" - като моя милост например. Иска ми се в списанието да пишат хора, за които са тесни ония рамки на чисто професионалното говорене по философски теми, т.е. иска ми се в него да пишат и да се изявяват нестандартно мислещите, новаторите, неконвенционалните, т.е. бунтари, "социални нихилисти", неконформисти и прочие. Тоест да се изявяват хора, на които не им е по вкуса стилизираната, стерилната, "общоприемливо звучащата", "сресаната", "пригладена" и пр. философия; в него следва да се изявяват по-различните философски индивидуалности, които трудно могат да бъдат натикани в някакви априорно дадени рамки на "философската порядъчност". Смятам, че ме разбирате какво имам предвид, зная добре, че това, което пиша, е рисковано и твърде спорно, но ми се иска да открия хора, които споделят ако не същата, то поне сродна на изразената нагласа. Ония, които търсят съвсем друго и затова се отвращават от току-що изреченото, могат сами да преценят дали биха искали да сътрудничат на едно толкова неконвенционално, рушащо каноните, свободолюбиво и търсещо списание, каквото ми се иска да стане нашето. Казвам "нашето", понеже се надявам с написаното да не съм Ви отблъснал съвсем.

Аз дори не искам да наложа и наименованието на самото списание. Всички, които ще пишем в него поне в началото, трябва да се споразумеем и за това какво да бъде названието, името на самото списание. Аз измислих името ИДЕИ, но това не значи, че не може да бъде измислено по-подходящо и добро заглавие. Така че чувствайте се свободен да предложите и друго име, за да можем да избираме - и да се натъкнем на по-добро.

Готов съм да отговоря на всеки друг Ваш въпрос. Много ми е интересно Вашето отношение, Вашата реакция към това, което написах по-горе. Смело кажете какво мислите, за мен всяка реакция е интересна и показателна. Не скривайте нищо, което имате на ума си. Този е пътят.

А за структурата на самото списание; аз го разбирам този въпрос така: какви следват да бъдат разделите, "рубриките" на списанието. Няма да има никакви ограничения за теми и проблеми, следователно, във всеки брой разделите могат да бъдат всякакви и най-различни, според предложените статии. Иска ми се да има статии от всички области на философското "знание", онтология и пр., философия на религията, на изкуството, на културата, на политиката, на историята, психология (философска преди всичко), проблеми на личностното израстване на младите (от философска и психологическа гледна точка), за ценностите и какво ли не още. Да се пише за човека, за Бога, за битието, за универсума, за свободата, истината, доброто, красотата, светостта. За всичко да се пише - както и подобава за едно автентично философско списание. Това е моето виждане и ми се иска да не си налагаме предварително някакви ограничения: това може, а това не може. Всичко може да се пише и издава, стига да е талантливо написано, стига човек да е вложил личността и душата си в него, стига да е налице творчески потенциал и съответната степен на освободеност.

И накрая нещо най-важно. Иска ми се списанието да е интересно и полезно за всеки мислещ човек, особено пък за по-младите. Иска ми се да не бъде елитарно, ала да държи едно сравнително високо ниво. Но езикът, на който се пише, да не бъде сух и отблъскващ, а да бъде по-понятен, по-човешки, разбираем и вълнуващ всяко човешко същество. Е, има някои хора, които не са проницаеми за никакви идеи, но те по моето убеждение са съвсем рядък случай на пълна затъпялост - и на непроницаемост за духовното.

Ето защо според мен е дошло времето философията заговори на човешки език и да се постарае да намери достъп до всяко съзнание - и подход към всеки човек. Тя трябва да се постарае да приобщи съзнанията на съвременните хора към себе си, а не да ги отблъсква. В този смисъл списанието, което ще издаваме, следва да бъде по-популярно, колкото и неподходящо да звучи тази дума. Най-строгите и възвишени проблеми на философията следва да бъдат представяни така, че да предизвикат отклик у всяка човешка душа.

Философията трябва да оправдае по този начин съществуването си. Защото в противен случай възниква въпроса: а за какво ни е философия, за която хората и не подозират, че изобщо съществува?! Каквато зла участ сполетя и "нашата", съществуващата у нас философия. Превърнала се в суетно занимание само за "професионалисти" и се е самолишила от всякакъв достъп до съзнанията на т.н. "обикновени хора".

Така виждам нещата аз. Но съм готов да обсъдя всяко мнение на опонентите си най-внимателно. Ако някъде бъркам, ще се поправя без съжаление. Стига да ми бъде помогнато да разбера къде греша. Така че чувствайте се свободен да предлагате каквото мислите за по-добро; ще обсъдим всичко.

Ще публикувам своя отговор на Вашето писмо в блога си. Защото смятам, че казаното може да представлява интерес и за други хора. Вашето име ще го представя само с инициали, ако не възразявате, мога да сложа и пълните Ви имена. Ще се радвам да разрешите да публикувам в блога си и Вашето първо писмо до мен.

Извинявайте, че отговорът ми беше толкова дълъг. Просто ми се искаше да кажа по-пълно това, което мисля. И също да уважа Вашите питания.

Поздрави и с уважение: Ангел Грънчаров

Добави в Svejo