Нова издателска концепция: от септември ще стартира списание ИДЕИ

То ще бъде списание за философия, психология, култура. За духовна култура, но да не употребявам този термин - за да не бъда криво разбран. Понеже с него боравят у нас предимно дейците на т.н. "окултни науки и знания". Списанието, което група философи и психолози решихме да започнем да издаваме от септември, ще бъде списание, което ще се чете най-вече от ония, които са небезразлични към истината. И които предусещат, че ако човек не търси страстно и упорито ония най-базисни истини, от които зависи животът ни, то тогава той неминуемо губи ориентир и посока. Поради което съществуването му започва да се обезсмисля и проваля.

Какво е новото и необичайното в тази концепция ли? У нас съществува едно списание, което се нарича "Философски алтернативи", което е продължител на списанието "Философска мисъл", излизало в ерата на комунизма. Наскоро ми попадна един сравнително нов брой на това списание и се удивих: в него за тия 20 години няма и сантим напредък. Пишат същите хора, по абсолютно същия начин; пишат така, че общо взето мислещите хора не могат да имат никакво желание и търпение да четат подобен род писания. Писания, изцяло безразлични на модерния човек. Това списание е нагледен образ на дълбоката и неизлечима криза, в която у нас се намира от много години българската посткомунистическа философия. Заразена от вируса на комунизма, тя вече десетилетия не може да се излекува; недъгът по моя преценка е нелечим и смъртоносен.

Да оставим това, че там, в тази посткомунистическа българска философия продължават да се разпореждат големци от ерата на Живков; на вас известно ли ви е, че в Института за философски изследвания директор продължава да е Васил Проданов, съветник на Т.Живков?! Това говори достатъчно красноречиво; а пък в списанието продължават да пишат ако не същите хора - титани на философската мисъл през байтодорово време - то поне техните деца и наследници, също намерили си топли местенца в обоза на философския фронт у нас.

Това е от една страна: т.е. нашето списание ще се списва от съвсем други хора, хора, чийто стил на мислене и писане е несъвместим със стереотипа на постмарксистко-ленинско-комунистическата идеология. У нас реформа в институциите на философията не беше направена, както не беше направена промяна и в сферата на висшето образование, за средното да не говорим изобщо. Ето защо около новото философско списание ще се обединят представителите на едно ново поколение философи, което няма нищо общо с казионната държавна философия-идеология, която господства у нас от десетки години. Ето защо страниците на списанието ще се отворени за всички мислещи и имащи какво да кажат хора у нас, включително и за най-авторитетните представители на по-старото поколение: проф. Ц.Бояджиев, проф. С. Герджиков и други такива.

Да видим как ще потръгнат работите, но ми се иска списанието да бъде по-дебело. В него ще бъдат представяни с откъси нови книги на български философи и психолози, нещо повече, някои нови книги ще бъдат публикувани изцяло първо тук, в списанието. Смятам, че това е новаторско, нищо че често става така: новото е добре позабравено старо. Било е време, в което философските писатели първо са публикували своите книги в поредица книжки на някое списание, а пък едва след този първи сблъсък с четящата публика (и след отчитането на първите отзиви и реакции от нейна страна) техните книги са излизали отделно, при което и първите им издания са били много по-качествени. Философската книжнина е по-особен род "литуратура" и тук като че ли "промотирането" на философските текстове първо в списание е сякаш задължително.

Искаме да направим едно интересно и полезно списание. У нас кризата в сферата на психологията изглежда е още по-отчайваща. По тази причина списанието ни няма да е чисто философско, а ще се опита да прави синтез на философия и психология, което ще ги подтикне и двете към повишаване на тяхната плодоносност. Ще видим как ще потръгнат нещата, а сега всички пишещи в областта на философията и психологията нека смело да изпращат свои текстове, като с авторите ще имаме следната договорка, която също не само е новаторска, но е и твърде необичайна.

Списанието трябва да се самоиздържа. Отначало авторите сами трябва да плащат този дял от издателските разходи, който е пропорционален на обема и тежестта на тяхната статия (студия), издадена в съответния брой. То ще излиза благодарение на кооперирането на усилията и поемането на дял от разходите от самите автори. Това ще даде така потребната свобода на пишещите хора, които искат списанието да е и тяхно. Всеки пишещ по философски и психологически теми при тия условия ще има право да представи свой текст, който да излезе при спазването на условията. На никой няма да му бъде отказана публикация ако приема условията. В това списание няма да има цензура, няма да има и редакционна колегия, която да решава какво може и какво не може да се публикува. Моя милост като инициатор ще поеме ролята на "главен редактор", който само ще оглежда текстовете за печатни и стилови грешки и недостатъци. И нищо повече.

Смятам, че издателската идея на списание ИДЕИ е наистина оригинална. Да видим как ще потръгнат работите, знайно е, че у нас истински новите неща съвсем не потръгват, щото ние, българите, сме устроени така: като забележим, че нещо е ново, като срещнем някой новатор, първо му казваме, за да го обнадеждим, следните думи, именно "Тази твоята, драги, дето си я намислил, съвсем няма да стане!", а пък после скръстваме ръце и почваме да гледаме сеир и да се наслаждаваме на провала на този човек. Аз се надявам, че този път ще се намерят хора, които ще се включат - било като автори, било като читатели, било само с морална подкрепа - в реализацията на това важно и ценно културно и народополезно дело.

Според това какви автори и колко текстове са били предадени, толкова "дебело" ще е списанието. При тази издателска концепция е съвсем възможно и допустимо някой автор да пожелае да откупи и в даден брой (или дори в няколко броя) да издаде своя поредица от статии или дори цяла книга. Разбира се, в такъв случай трябва да поеме сам издателските разходи. А какво ще правим с приходите ли?

Много е просто: приходите ще се делят между авторите в същата пропорция, в която те са участвали със свои средства при издаването на съответния брой. Само че тия приходи ще се намалят с 20%, колкото ще бъде хонорарът на редактора, т.е. на моя милост. Моя е идеята, аз ще бъда и моторът на изданието, негов редактор, но повече пари не ща. Скромен човек съм. А пък авторите при продаване на списанието могат да си върнат вложените средства, и дори да изкарат някакъв малък хонорарец за труда си. Ако пък списанието направи бум, тогава току-виж, някой философ може и да забогатее, знае ли се. Не вярвам, честно казано. Виж, кебапчийница да отвори може и да забогатее, но философско-психологическо и културно списание да създаде - едва ли...

Призовавам най-вече преподавателите по философия в гимназиите, младите асистенти и докторанти (на тях им искат публикации от дисертациите, ето една възможност за тях), професионалните философи и психолози и всички, които се интересуват от философия и психология, да се замислят и да опитат да напишат нещо, с което да сътрудничат на новото списание. Или да представят свои готови текстове, отлежаващи по чекмеджетата. Аз също ще участвам със свои текстове в списанието кажи-речи във всеки брой. Да потръгне веднъж, пък после всички ще се убедят в полезността му. Но всяко начало е особено трудно. Най-вече у нас. Да видим. Но кой знае защо, този път съм оптимист. Не мога да си обясня защо, но е така. Може и да не е случайно, знам ли?!

Добави в Svejo