Дебютен ход: Опасни Левиатани
Автор: Строуб Талбот
Самоуверената Русия създаде опасения от нова Студена война с потушаването на протести у дома и демонстрацията на мускули навън. За да разберем тези тревожни тенденции обаче, трябва да забравим Карл Маркс и Ленин – със сигурност повечето руснаци вече са ги забравили.
Вместо това трябва да се върнем към английския философ от XVII в. Томас Хобс, който смята, че естественото състояние е “войната на всеки срещу всеки”; че сигурността на хората зависи от една силна, дори авторитарна държава; че успели държави са тези, които заемат “позицията на гладиатори: с насочени оръжия и поглед, фиксиран върху противника”. Това доста напомня рецептата, която руският министър-председател Владимир Путин следва през по-голямата част от последните 10 години с лозунгите си за “регулирана демокрация”, “вертикала на властта” и “диктатура на закона”, както и с отношението си към съседните страни като част от руската сфера на “привилегировани интереси”.
Нека съпоставим руската “хобсианска” версия с алтернативното разбиране за държавна политика и управление на Имануел Кант. Този титан на Просвещението прекарва по-голямата част от дългия си живот (1724 – 1804), преподавайки логика и метафизика в университета “Албертина” в източнопруския град Кьонигсберг. Кант е светският покровител на днешна Европа. В политическите си текстове той защитава – и предвещава – вечен мир, основан на демократично държавно управление; “търговско сдружение” между народите (ранна версия на общия пазар в Европа); федерация на еднакво мислещите държави (подобна на ЕС); и дори съюз на републиките за защита, и ако е нужно, за борба срещу агресивни империи (предсказание за НАТО). ПРОДЪЛЖАВА >>>>
Автор: Строуб Талбот
Самоуверената Русия създаде опасения от нова Студена война с потушаването на протести у дома и демонстрацията на мускули навън. За да разберем тези тревожни тенденции обаче, трябва да забравим Карл Маркс и Ленин – със сигурност повечето руснаци вече са ги забравили.
Вместо това трябва да се върнем към английския философ от XVII в. Томас Хобс, който смята, че естественото състояние е “войната на всеки срещу всеки”; че сигурността на хората зависи от една силна, дори авторитарна държава; че успели държави са тези, които заемат “позицията на гладиатори: с насочени оръжия и поглед, фиксиран върху противника”. Това доста напомня рецептата, която руският министър-председател Владимир Путин следва през по-голямата част от последните 10 години с лозунгите си за “регулирана демокрация”, “вертикала на властта” и “диктатура на закона”, както и с отношението си към съседните страни като част от руската сфера на “привилегировани интереси”.
Нека съпоставим руската “хобсианска” версия с алтернативното разбиране за държавна политика и управление на Имануел Кант. Този титан на Просвещението прекарва по-голямата част от дългия си живот (1724 – 1804), преподавайки логика и метафизика в университета “Албертина” в източнопруския град Кьонигсберг. Кант е светският покровител на днешна Европа. В политическите си текстове той защитава – и предвещава – вечен мир, основан на демократично държавно управление; “търговско сдружение” между народите (ранна версия на общия пазар в Европа); федерация на еднакво мислещите държави (подобна на ЕС); и дори съюз на републиките за защита, и ако е нужно, за борба срещу агресивни империи (предсказание за НАТО). ПРОДЪЛЖАВА >>>>
Няма коментари:
Публикуване на коментар