Продължават разгорещените коментари върху публикацията във видеоблога, наречена Народът лудна по песента “Въх, рамо, рамо”, посветена на генерал Борисов! Пей, Биляно, пей, народе! Отпуши си душата! Ликуй, человечество!. Ето сега представям на вниманието ви нов забележителен текст, който е съчинил гражданинът Янчо Янчулев, страстен привърженик, доколкото разбирам, на премиера Бойко Борисов, за който именно се запя тази обикната вече от толкова хора народна песен:Над милион и шестстотин гласуваха за ГЕРБ. Ако прибавим и гласовете на Ред, Законност и… и на Атака – смятай на колко българи им е дошло до гуша от Тройната коалиция. А сега да прибавим ли и тези, които не гласуваха? – всичките тези хора се надяват на промяна в политиката. Дано не им бъдат напразни надеждите.
Друго искам да споделя в тази връзка. За песента “Въх рамо”. Това е химнът на промяната. И тези, които агресивно я оплюват и отричат, не могат да се примирят с мисълта, че една малка и съвсем непретенциозна мелодийка се запя надлъж и нашир и им извади на показ кирливите ризи. Можете да сте гневни. Имате право. Но защо се гневите на песента, гневете се на Станишев и обкръжението му. Те ни докараха до този хал.
Но никой не дава право никому да се правят генерални обобщения от типа на: няма оправия в тая България, чалга избирател си избра чалга премиер, хора с дълбоко чувство за малоценност, долни потребности на простолюдието…
Внимание! – това не са един файтон хора! Сред това “простолюдие” са и преобладаващата част от българските студенти в Европа, нашите – вашите! – деца. И те ли са сред хората с дълбоко чувство за малоценност?Поп-фолк музиката и чалгата се трайно социално явление вече 20 години. Те запълниха едно освободило се пространство – на т.н. масова песен, на партийните ви маршове, на позастарялата и поовехтяла естрадна песен (вметвам, понятието е ваше, комунистическо – няма такова животно на Запад!), на съветската песен, за която, до колкото си спомням, на времето имаше определена задължителна “квота” в БНР (макар, в руската да има и великолепни образци, в частност – романса), на промъкващите се, въпреки официалната възбрана, сръбски и гръцки кафански мотиви.
Природата не търпи празни пространства! Чалгата стъпи здраво там. Вкорени се дълбоко.
Какво направихте лично Вие, другарю Станишев, през вашия четири годишен мандат за изкореняването й? Какви мерки взехте? Какво й противопоставихте?
Чалгата – добра или, не – е надпартийно явление. Тя надхвърля границите на страната, тя е и балканска музика. Впрочем, както вече отбелязах, семето й дойде отвън, но земята тук се оказа благодатна. Последното, вероятно е свързано с богатата ни фолклорна инструментална традиция и музикантски свирни!
Да продължа ли? – тази балканска музика – в най-добрите си образци – вече две десетилетия шари из Европа и оказва забележимо влияние върху други жанрове – джазът, например. Защото водата на чалгата носи в себе си устрема на “надсвирването” и импровизацията.
Значи има, все пак добра поп-фолк музика, талантливо направена, и друга, да я наречем – бездарна. Ще се съгласите с мен – във всички изкуства е така.Питам, кой се опитва да ни внуши, че песента “Въх, рамо, рамо” не е сред талантливо направените? Какви са мотивите им?
И защо в разбеснялото отрицание се подвежда под един знаменател (и, забележете – с пришита оценка за лош вкус, долни страсти, чувство за малоценност) значителна част от обществото ни! И при това се обижда безпардонно – на “чалга избирател”!
Прости им, Господи, безсилието! – те не знаят какво правят!
1 коментар:
По същата тема доста хубав текст е написал и г-н Михаил Йорданов, пак там:
Та уважаеми г-н Константин Философ!
Четох по-горе една друга реплика по Ваш адрес за Вашия нихилизъм. Това не ме интересува. Става дума замузиката на “Въх, рамо”.
Вижте сега: да почнем от изпълнението. Аз съм 30 години музикант в професионален духов оркестър. Като изключим Великия Ибриям и професор Петко Радев – такава свирня /нарочно използвам битовата дума!/ рядко се среща. И кавалджията свири много добре, но такива имаме доста. И слава Богу.
Целият оркестър на “Готин бенд” – а това са, кокто го усещам, не повече от 5 – 6 души, създават звукова атмосфера за голяма Банда.Тъпанджията е също от много висока класа, пуснете си песента и чуйте как сладко и с майсторлък изчуква с кияка по перваза пък и умело реди синкопите – докарва го, сякаш два тъпана свирят. И най-важното: хем, сякаш, дърпа напред, хем, въобще не дърпа. Защото най-важното за барабаниста е да държи такта.
За певицата нищо не казвате. Не я знам тази – но пее сладко. Да го докараш тоя чепат текст, пък и да му засучеш диалекта, си е голяма работа. Това е учено момиче. Я от Котел я от Широка лъка. Но колкото и да е учено, ако не го носиш всърцето..
А туй момиче със сърце пее. Браво, момиче.
А, казал си, гледам нещо за момичето. Дето била, според вас клатела тона до интервал кварта. Че това не е фалшиво! Това е то, макамлийско пеене. Цяла Тракия и най-вече Странджа пее така. Няма по-голям майсторлък за един кавалджия, например, като съпровожда странджанска певица, да го докарва “по нейното”. И добрият гъдулар го може това, особено в Добруджа, в Делиормана.
Е, стигаме до там – дето ви е силата – за научния ви анализ.
Момче, музика не се твори с научен анализ. Анализа иде след музиката. И обикновенно е грешен.
Тия дето са писали тая песен, както е модерно сега да се казва, са абсолютни профи. Ама песента била циганска на малки сексти, ама била гавра с народния ритъм… Глупости на таркалета. Успяли са да замесят такова тесто, така да бухне, че ум да ти зайде. Браво, колеги. Е, с резерви съм къв текста, тук-там е малко пресолено, но на тоя, дето му пасва на политика, му става драго. Пък на другия – го стяга чепика. Аз лично гласувах за царя, миналия път. Разочарова ме. Сега не гласувах. На Бойко Борисов хем му вярвам, хем не му вярвам. Но съм съгласен че трябва да иде промяна. Кой да я свърши?
И тука не си прав. Не са хиляда души. Много повече са. Много пъти повече. Я влез и виж, за един месец са се извърволили 15 хиляди. У нас, в оркестъра, от една седмица песента върви “самиздат” като поничка.
Добра песен, господин Константин. Чуй я пак, пък може и да си смениш мнението.
С уважение.
Публикуване на коментар