Една Facebook-група, към която си струва да се присъединиш: Да проявяваме разбиране и човечност към другите! Да не се боим от различните!

Намерих една Facebook-група, чието право на съществуване е обосновано по превъзходен начин; ето как:

„Сигурна в уюта на черупката си, безценната перла е роб на течението“

Име: ЧОВЕЧНОСТТА няма нито етнос, нито религия!
Категория: Общи интереси - Убеждения и каузи
Описание: Посланик на добра воля за добрите неща!

Едно време хората са се борили за убежденията си. Това е причинило много войни, революции, бунтове, преврати и т.н. Сега вече са толерантни. Като си помислим, че само преди малко повече от 50 години завърши последната и най-ужасна война на Земята, би трябвало още да ни побиват тръпки. Особено като се огледаме и видим как днес по света все още има места, където властват тотална вражда и въоръжени конфликти.

В същото време от десетилетия най-въздействащото изкуство – музиката, обединява хората в масови благотворителни концерти в името на равноправието и човешката взаимопомощ. Народите узряха за идеята за решаване на проблемите не чрез насилие, а с диалог и толерантност.

Хората започнаха да свикват с мисълта, че цветът на кожата и различията на мнения, вярвания и култури са богатство и предимство, а не повод за страхове и конфликти. Големите световни звезди на киното и шоу бизнеса започнаха да дават пример и поведоха своите симпатизанти по пътя на милосърдието и толерантността.

Едно от големите постижения на човешкото развитие е хората да са толерантни един към друг, да се приемат със своите индивидуални особености и с различието в характери и темпераменти, с различните си цветове на кожата, националности, религии, убеждения.

Различията между хората са толкова много по отношение на националност, религия, социална принадлежност, раса-цвят... Въпросът тук е защо се боим от тези различия. Оглеждайки се в този свят на бедност, немотия и страх да излезеш навън за да не те ограбят, пребият или даже да те гръмнат на следващата пряка, тогава тези различия са най-малкото което може да ни притеснява. В доброто старо време…Човек за човека е бил брат, а не враг, само защото е различен. Хората, живеейки по-спокойно и по-сигурно са имали търпението, а и желанието да общуват и да бъдат по-толерантни и търпеливи към себеподобните си. Изнервеното, днешно време е причината все по-малко да се интересуваме от чувствата, нуждите и проблемите на околните. Вглъбени и погълнати от собствените си мисли и битувизми ние забравяме да бъдем добри, да общуваме, да бъдем толерантни. А колко малко му трябва на човек? Една добра дума, минута внимание, проявено разбиране! Не даваме много, а отключваме добрината, благостта и усмивката на околните.

Лошото е, че днес, ние хората наистина сме забравили, че трябва да общуваме по между си и да си помагаме. Ако разгледаме живота по света ще видим, че човек потопен в ежедневието си се сблъсква с редица бюрократични и междуличностни проблеми и в крайна сметка се отчайва от баналността и еднообразието на съществуването си, и се настройва враждебно към околните. Така толерантността за него остава на заден план, започва да открива недостатъци и различия в другите хора. Забравя какво е да бъдеш толерантен към другите, да проявяваш добри чувства и емоции, да гледаш смело напред и да обръщаш повече внимание на стойностното в живота.

Дори най-силната връзка родител-дете, в днешно време е страшно разхлабена, защото двете страни са различни, като двете страни на медал, от различни времена и различни поколения. Къде отиде времето когато майката или съответно бащата бяха най-добрият приятел на детето си?! Къде е отишло общуването, къде се е загубила връзката и защо трябва различията в характерите и начина на мислене да спират едно общуване в семейството. Нека не се боим от различията! Съзрявайки толерантността в съзнанието си, да разберем, че всеки си има свой начин на виждане и общувайки, да се опитаме да изгладим тези различия по между си. Друг вид общуване в което можем да открием както много различия, така и толерантност е приятелството. В едни такива отношения между различни характери, различни начини на мислене и рзлични становища, не бива да забравяме че както самият Аз, така и Другият е прав по свой собствен начин. Тук начина по който можем да общуваме цивилизовано и да изгладим възникналите различия, е да бъдем толерантни, защото какво друго, ако освен разбирателството, взаимното уважение и обич не крепят приятелството!

Трябва да се научим да общуваме с нашите родители, с приятелите си, с хората, били те от друга раса, социална принадлежност или друга националност и общувайки с тях да се опитаме да притъпим тези уж непреодолими различия. А всъщност, кое е различното?! Ами нали всеки един човек спи, храни се, разхожда се, ходи на работа, използва автобуса... независимо от това дали е беден или богат, независимо дали е бял или черен! Общуване и толерантност – това са двете ключови думи, чрез които ще можем да преодолеем и да не се боим от различията по между си!

Накъде е тръгнал светът? До къде ще стигне човечеството в резултат на негативните си действия и помисли? Необходимо ли е да се самоунищожаваме, посредством някакви различия и предразсъдъци ? А толкова малко ни трябва за да живеем в сговор! Просто да бъдем добри! Да бъдем толерантни! Да общуваме! Да проявяваме разбиране и човечност към другите! Да не се боим от различията! Да имаме волята да правим компромиси! Да предаваме доброто нататък!

Да, аз се присъединих току-що към тази група, понеже се възхитих от начина, по който тя заявява правото си на съществуване. Възхитително е казано всичко, текстът е превъзходен! Заповядайте и вие в тази Facebook-група! Нека бъдем повече българите, които мислим съвременно - и истински! И според християнските ценности бих казъл. По християнски, но и по общочовешки начин следва да мислим ние, съвременните хора. Понеже всяка религия и всяка велика философия има в сърцевината си идеи и ценности, които имат общочовешка същина. Затова аз ще публикувам горния текст и в списание ИДЕИ. Велика идея е толерантността! И ни е жизнено потребна...

Добави в Svejo