Кратка дискусия върху оценката на труда на българските учители, или защо българските учители са по-заможни от американските?!

Моят текст по повод скоропостижната смърт на един български учител - г-н Станко Станев, Бог да го прости! - а именно текстът със заглавие България - страна-убийца на учители, на личностите с по-голям духовен потенциал и мащаб предизвика известен отклик, т.е. породи се все пак някаква дискусийка. Е, не такава широкомащабна дискусия предизвика каквато би предизвикала публикация, посветена на гащите на Азиса, ала все пак някои хора изглежда се трогнаха и написаха все пак нещичко.

Ето тия читателски отзиви публикувам сега отделно; смятам, че е добре да бъдат публикувани в отделен постинг, който все пак добре показва разпространените съвременни нрави и психология, при това специално отнесени към обществената оценка на труда на учителя:

Анонимен рече: Има някои статистически студии в различни страни, показващи корелация между определени професии и средна продължителност на живота, но трябва да сме внимателни с такива статистики. Не ми е известно обаче да има конкретна студия за средната продължителност на живота на учители. Като цяло хората с по-високо образование имат средно по-дълъг живот. Това вероятно се дължи не толкова на общата интелигентност, колкото на средно по-високата им здравна култура и начин на живот, по-високи доходи, по-добра храна и по-добри жилищни условия. Стресът, особено когато е ексцесивен, безусловно е фактор, който води до болести и съкращава живота. (Но се твърди, че умерения стрес дори може да е в някаква степен полезен).

Учителската професия има предимството на по-краткия работен ден и дългите ваканции. Не подценявайте ваканциите! Редовните и дълги отпуски и ваканции са много важни за регенерирането на човека. Не знам например как биха се почувствали българите в прехвалените САЩ (иначе несъмнено най-великата демокрация на света), където отпуската е 12 дена и е по-добре да не я взимаш въобще или в най-добрия случай на две порции по шест дена. Само че определено трябва да се направи нещо със заплащането на учителския труд в България. Тези заплати са просто недостойни. Никой не иска милиони. Става дума за пари за едно нормално човешко съществуване. Тези пари трябва да се осигурят. Сигурен съм например, че в България все още има безкрайно много безсмислени и раздути държавни звена – комитети, агенции, институти, инспекторати и какво ли не още, които могат да бъдат закрити. Има и други източници и начини.

Защото образованието и здравеопазването са най-важните области и оттам министерства в съвременния свят, не МВР и МО например. Всичко друго е второстепенно. Една страна има ли добро образование и здравеопазване, всичко останало е сравнително лесно. С образованото и здраво население идва и икономическият просперитет. А имаш ли пари, можеш да си направиш и силна армия, ако толкова много искаш. Германия и Япония например днес са слаби във военно отношение, но не защото не могат да се въоръжат, а защото НЕ ИСКАТ. МВР и МНО са важни само в тоталитарните и авторитарните режими. Какво значение има, че народът в Северна Корея измира от глад и болести – важното е армията да е голяма и въоръжена, за да плаши света!

Българите отдавна, още отпреди 9 септенври 1944, се оплакват, че умните и способните в България са потискани и унижавани и личностите не се ценят. Наистина има много примери за това. Има обаче и много контрапримери. Впрочем и в другите страни по света има много примери за непризнати или неглижирани велики личности и таланти. Това са субективни впечaтления. За да се постигне известна обективност, тук може би също трябва да бъде направено съответното статистическо изследване, което обаче поради липса на ясни критерии кой е личност и дали, кой и как конкретно му е попречил, е трудно.

Моето впечатление е, че поне вътре в демократичната общност в България след 1989 умните и качествени хора се ценят и ако имаш амбицията да растеш, с готовност и желание ти се предоставят такива възможности. За съжаление това не може да се каже за обществото като цяло, доминирано на ключови позиции от комунисти и кадесари, които не искат да изпуснат кокала и наистина се страхуват от знаещите и можещите.

Анонимен рече: Заплатата на един учител в САЩ, доколкото знам, е около 50 000 долара годишно, което се смята за по-скоро малко за положения труд.

В един коментар за американските учители по този повод се казва: понякога учителите специализират един предмет, но често преподават няколко предмета. Прекарвали ли сте наскоро време с подрастващ? А бихте ли издържали в стая не с един, а с десетки тийнейджъри, като на всичкото отгоре трябва да ги държите концентрирани и да им преподавате материала?

Учителите би трябвало да получат и Нобелова награда като компенсация! Да не говорим за образованието, което трябва да имат самите те, а освен това всяка година трябва да участват и в допълнителни курсове и квалификации.

Анонимен каза: Из интервю на Владимир Левчев, който известно време преподаваше като учител в САЩ (целият текст):

... Една нощ ученик бе застрелян пред училището. Преподавах литература на единайсетокласници, повечето от които изобщо не се вълнуваха от учебния процес. Стотици пъти им казвах, че съм от България, но те през цялото време мислеха, че съм от Германия. Не правеха особена разлика във времето между Гражданската война в САЩ и Виетнамската война, литературата изобщо не познаваха. Това според мен не се дължеше толкова на образователната система, колкото на бедността - много от децата бяха отглеждани от самотни работещи майки, някои от бащите бяха в затвора или войници в Ирак. Имах три цели в класната стая: да предпазя учениците да не се убият един друг, да не ме убият мен и да не избягат от час.

Срещаха се и любознателни деца, които обаче бяха "претопявани" от мнозинството. Имах ученик, дошъл от Африка - стоеше на първия чин, вдигаше ръка и се обръщаше към мен със "сър". Скъсаха го от подигравки. И в началото на втория срок той се появи в клас като останалите: със слушалки на ушите, с черни очила, с качулка на главата и рапърска стъпка. Беше ми много трудно, на всичкото отгоре бях бял и все още имах акцент. Но и на колегите не им бе по-лесно. Бяха много симпатични - половината бели, другите - афро-американци. Имаше и много жени, не знам как се оправяха.

- Имаше ли и други българи, които се препитаваха като учители в американските училища?

- Познавам хора, които са изкарали само седмица като учители и ужасени са избягали. Все пак зависи в какво училище си. Моят приятел Боян Кулов, който беше директор на българското неделно училище във Вашингтон, преподаваше известно време и в едно частно училище. Казваше, че и там не е лесно. Тийнейджърите са си тийнейджъри - тези от богати семейства понякога са по-високомерни и арогантни. Но образованието в частните училища е несравнимо по-добро. Добра възможност за евтино и качествено образование, поне във Вашингтон, са католическите училища. Не е задължително учениците да са католици.

Анонимен рече: И да отбележа специално за САЩ: те са най-великото и динамично общество в историята на човечеството именно затова. Емигрантите, създали тази държава на голата поляна не са отишли там, за да си дават дълги отпуски и ваканции, отпуски по майчинство, социални осигуровки и помощи и пр., а за да работят и печелят, докъдето и докогато им стигат силите. Това с ужас трябваше да установят и мнозина източноверопейци след 1989, които имаха съвсем превратна представа за тази страна. Озовавайки се там, видяха, че реалността е съвсем различна и това са били илюзии. Който иска спокойствие, умерен, човешки труд, отпуска и социална държава, избира Европа.

Между другото питам кой е по-добре: един американски учител, който взима 4000 долара на месец и живее под наем в някакво апартаментче в краен квартал на безцветен, скучен американски град или пък цял живот изплаща ипотека за къщичката си, а колата и всичките му вещи са на лизинг - или Ангел Грънчаров, който, разбира се, има много по-малка заплата, но предполагам живее в собствен дом в прекрасен град с велика природа, история и архитектура, предразполагащ към философия и творчество (вероятно не в Столипиново), може би има и вила в Долна баня, а вероятно и тази или онази нива и т.н. Трудно е да се каже. Ангел Грънчаров несъмнено има по-малък разполагаем доход, макар че и американецът не се къпе в пари, но, реално погледнато, е далеч по-заможен от американския си колега. Светът е странен и несъизмерим.

Ангел Грънчаров каза: На последния анонимен:

Нямах представа, че съм по-заможен и по-доволен не от кой да е, ами от учителите в САЩ! Това ме развесели твърде много! Излиза, че като се жалвам, съм просто един стопроцентов неблагодарник - щом като не оценявам грижите, които "партията и държавата" са ми оказали, та да живея по-добре и от американците!

Оказва се, че колегите, които умряха малко преди да се пенсионират или малко след това са умрели от... преяждане, от прекалено спокоен и сит живот, знам ли вече?!

Леле, какъв неблагодарник съм, дали да не ида да си поскубя косите и да се посипя с пепел? Ще чакам да се стопи снега, да напече слънцето, и щом се появи пепел, непременно ще го направя!

Благодаря ти, таваришч, за това, че ми помогна да разбера по-добре самия себе си - що представлявам и колко струвам. :-)

Анонимен рече: Не, г-н Грънчаров, просто и в САЩ е противно. Никъде не остана хубаво място за живеене вече.

Анонимен рече: За по-доволен не знам, но по-заможен може би. Иначе не ще и питане, тези ваши колеги-учители сигурно не са умрели от добро. Никой не отрича, че учителският труд, ако се върши съвестно, е ужасно стресиращ.

Просто исках да покажа, че нещата на този свят не са така еднозначни и, погледнати от различен ъгъл, може да изглеждат доста различни. И не всичко, което блести, е злато. Никой не оспорва, че САЩ е най-великата демокрация и най-богатата страна на света. От това обаче не следва, че средният американец е непременно по-заможен от средния българин. Благосъстоянието на една нация не се измерва само с БВП на глава от населението. Има много, много други фактори, не на последно място разпределението на националното богатство.

България е страна, която открай време се отличава с изключително развномерното разпределение на благата (и силен държавен протекционизъм в промишлеността) и липса на големи социални контрасти. Тя никога не е имала свръхбогати и крайно бедни. В този смисъл екстремизмът и крайностите на комунистите на след 9.9.1944 с национализацията и колективизацията си бяха направо излишни, защото, малко пресилено казано, България си беше вече една повече или по-малко социалистическа страна. Имотите и благосъстоянието на българите не са създадени от комунистите, а много преди това. Комунистите само ги разграбиха и прахосаха.

Историците също така ще потвърдят, че българските селяни през повечето време на прословутото турско робство са били, общо взето, по-добре, отколкото селяните в Западна Европа. И със сигурност по-добре от руските селяни, които са дошли да ги „освобождават” и са били изумени от охолството, в което живеят българите. Както са били повторно шашнати 1944. В нашето село те са питали прадядо ми: „Это ваше?” и когато прадядо ми отговарял „Да, наше!” викали „Ты богат!”

Българите в Османската империя не са се бунтували заради лошите икономически условия, както биха интерпретирали събитията марксистите, а защото са искали национално смоопределение. Лидерите на националоосвободителната борба най-често са били от заможни семейства и съвсем не са били унижените и оскърбените на обществото.

А до Балканската война животът в България е бил много евтин и охолен. Заплатата на един чиновник или учител е била 200-250 лева, което според всички свидетелства е било предостатъчно за живеене. Къса е паметта на хората, те все за Тодор Живков си спомнят, но в новата история при Фердинанд българите бяха най-добре. Макар че 1912 по ред причини не може да се сравнява с 2010, освен с много уговорки. След войните и националните катастрофи има спад, но към 1939 България отново се съвзема. Но, както знаем, идва фаталната дата 9.9.1944.

Не всички опира до пари, а българите са по природа и без това са мрънкала, но предполагам, че ако средната заплата стане 1000-1500 лева, въпреки че по традиция ще продължат да е оплакват, ще станат значително по-доволни от живота си. Но мафията точно това иска да предотврати, защото знае, че за да държи хората в подчинение и да подхранва носталгията по социализма, трябва да ги държи в нищета. Иначе току-виж че не останали носталгици и гражданското общество се пробудило.

Ангел Грънчаров рече: С голямата част от твърденията Ви съм съгласен и Ви благодаря че написахте тия важни и интересни факти и разсъждения. Не мога само да разбера как така и защо българският учител живее по-добре от американския, ала да не връзваме косур: отдавам го на това, че ний, българските учители, не сме толкова схватливи и интелигентни, за да схванем и оценим колко добре всъщност живеем - и затова оплакванията ни, излиза, са съвсем неоправдани.

Впрочем, имаме една колега, която работеше при нас, а от няколко години работи като учител в Чикаго; аз лично не поддържам връзка с нея, но чувам отзиви, че тя съвсем не се жалва толкова, както се жалва синчето на Владимир Левчев, което, разбира се, предпочита нищичко да не работи, и затова му се е видяло така нанагорно да работи като учител, пък и в САЩ; сега то, милото, се е отървало от труд, както и баща му нищичко полезно не свърши през живота си - освен да пише стиховце за бая си Тодара и да получава награди, от него и от следовника му Гоце.

Та не вярвам нашата колега да се върне от САЩ и пак да стане български учител. Имаме и един инженер, който работеше при нас, после почна работа в Париж, работи две години, после се върна за кратко заради кризата, а сега казва че пак се готви да заминава, нищо чудно вече и да е заминал, щото не съм го виждал напоследък; сигурно е заминал.

Само, любезни ми господине (госпожо), дето твърдите, че в Америка учителите са доста по-зле от българските, само, моля Ви, не давайте гласност на туй си твърдение в САЩ, щото нищо чудно американските учители, като разберат, и, бидейки съвсем отчаяни от положението си в Щатите, да почнат да прииждат на талази тук, у нас, и да искат да стават български учители, щото тогава не знам какво ще правим - ще ни подядат хляба, и тогава ке стане още по-лошо; т.е. ще ни развалите рахатя ако докарате пустите му американци у нас, туй исках да река. Бъдете здрав!

Добави в Svejo