„Простащината и чалгата си пасват“…?!? – твърди проф. Иван Славов. Ангел Грънчаров твърди ли го… или, просто само го… препечатва? Не е прав Иван Славов с това си твърдение.
Сега… когато една публична личност от такъв ранг заяви подобно нещо, общо взето, то се приема едва ли не за „константна истина“. А това не е добре. Още повече, когато не е вярно.
Аз бих се съгласил с Иван Славов, ако той внесе малка корекция в този смисъл: Простащината и чалгата могат и да си пасват: – сиреч, Понякога; Често; (но, НЕ – винаги!)
Защо ли?
Аз бих предоставил възможността на Професора да направи подобна съпоставка, след като му дам следния конкретен пример.
И така – аз познавам две дузини столични парвенюта-простаци (и още два пъти по толкова!), които ходят поне два пъти месечно в Националната опера, в Зала „България“ също, и всеки път външно-емоционално пръхтейки „Ах! и Ох!“, макар и „нищо да не отбират“ от ставащото на сцената.
Една от последните прясни случки бе през декември в Операта; представяха „Електра“ от Рихард Щраус – сложна музика, сложна драматургия и т.н.…
В залата, фрашкано със сноби-“парвенюшковци“. Цитирам един от тях: Велика музика от велик композитор. (Това, междувпрочем, е така! – прочел го е в програмата!) Обаче Парвенюшко, искайки да блесне с познания (чул-недочул), изтърсва:
„Той… и прекрасни виенски валсове е композирал!“
Това е. Разлика някаква между Йохан и Рихард… видимо, никаква.
Този Парвенюшко, уверявам ви, познавам го от близо 20 години, тръгвайки от Магурата и достигайки шеметни икономически висини, не се е променил на „йота“, бе Простак и си остана такъв Простак!
Питам професора: Може ли да направи някаква подобна „съпоставка“ ежду „Простака и Оперната сцена“?!?
Аз лично не бих могъл. Въпреки че… 100 %-ов простак влиза в Оперния театър… Та-каааа…
Професор Славов! Вие знаете ли какво означава „Чалгия“? Видимо, не знаете. Просто – свирня. Народна свирня.
И когато се каже, например: Я, каква чалгия – се подразбира, че тя е ДОБРА! Чалгия не означава нищо друго!
Не обиждайте и не товарете с „неприличности“ хубавата турска заемка!
И още нещо. Професорът пак е посбъркал! Как тъй – в Сръбско можело, там имало „хава и мая“, а у нас не можело?
Ами че Брегович на малкия пръст не може да стъпи, примерно, на Ибрияма, или на Ялдъз Ибрахимова, или на тези „анонимни“ страхотни музиканти от Готин Бенд, представяйки зашеметяващо срутилата преди половин година Ю ТУБ и българските медии очарователна песен „Въх Рамо, Рамо“!
Не сте прав проф. Славов!
Автор: Гален Филчев
Сега… когато една публична личност от такъв ранг заяви подобно нещо, общо взето, то се приема едва ли не за „константна истина“. А това не е добре. Още повече, когато не е вярно.
Аз бих се съгласил с Иван Славов, ако той внесе малка корекция в този смисъл: Простащината и чалгата могат и да си пасват: – сиреч, Понякога; Често; (но, НЕ – винаги!)
Защо ли?
Аз бих предоставил възможността на Професора да направи подобна съпоставка, след като му дам следния конкретен пример.
И така – аз познавам две дузини столични парвенюта-простаци (и още два пъти по толкова!), които ходят поне два пъти месечно в Националната опера, в Зала „България“ също, и всеки път външно-емоционално пръхтейки „Ах! и Ох!“, макар и „нищо да не отбират“ от ставащото на сцената.
Една от последните прясни случки бе през декември в Операта; представяха „Електра“ от Рихард Щраус – сложна музика, сложна драматургия и т.н.…
В залата, фрашкано със сноби-“парвенюшковци“. Цитирам един от тях: Велика музика от велик композитор. (Това, междувпрочем, е така! – прочел го е в програмата!) Обаче Парвенюшко, искайки да блесне с познания (чул-недочул), изтърсва:
„Той… и прекрасни виенски валсове е композирал!“
Това е. Разлика някаква между Йохан и Рихард… видимо, никаква.
Този Парвенюшко, уверявам ви, познавам го от близо 20 години, тръгвайки от Магурата и достигайки шеметни икономически висини, не се е променил на „йота“, бе Простак и си остана такъв Простак!
Питам професора: Може ли да направи някаква подобна „съпоставка“ ежду „Простака и Оперната сцена“?!?
Аз лично не бих могъл. Въпреки че… 100 %-ов простак влиза в Оперния театър… Та-каааа…
Професор Славов! Вие знаете ли какво означава „Чалгия“? Видимо, не знаете. Просто – свирня. Народна свирня.
И когато се каже, например: Я, каква чалгия – се подразбира, че тя е ДОБРА! Чалгия не означава нищо друго!
Не обиждайте и не товарете с „неприличности“ хубавата турска заемка!
И още нещо. Професорът пак е посбъркал! Как тъй – в Сръбско можело, там имало „хава и мая“, а у нас не можело?
Ами че Брегович на малкия пръст не може да стъпи, примерно, на Ибрияма, или на Ялдъз Ибрахимова, или на тези „анонимни“ страхотни музиканти от Готин Бенд, представяйки зашеметяващо срутилата преди половин година Ю ТУБ и българските медии очарователна песен „Въх Рамо, Рамо“!
Не сте прав проф. Славов!
Автор: Гален Филчев
Няма коментари:
Публикуване на коментар