Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 6 февруари 2010 г.

Как кампанията "Да помогнем на децата на Хаити!" беше опорочена - и защо е грозно да се ръкопляска когато някому запушват устата

В блога AD ASTRA PER ASPERA! авторът Мартин Осиковски под заглавието Силата на словото и словото на силата изказва задоволството си от това, че някаква Фейсбук-група вече не съществувала - и че той лично бил се ласкаел, че бил допринесъл за закриването й. Щото явно тия хора от забранената Фейсбук-група са имали "твърде неправилни възгледи" по негова преценка, щом като са си нарекли групата Групата "За Хаити може, а за българите - не?!".

Главната идея на спомената и вече не съществуваща Фейсбук-група била: "Нелепо е да се помага на Хаити, защото в България живеят твърде много хора, които се нуждаят от помощ". Разбира се, сред феновете на всяка Фейсбук-група има и не може да няма всякакви; ето какво предизвикало гнева на М.Линков:

Според един от феновете изобщо е тъпо да се помага на "някакви си негри, дето само се множат и мизерстват". На друг пък му е писнало от "толерантност", защото "маймуните от Хаити" не са по-важни от "бъдещето на българските деца". Има и призив да се помага на "белите деца, защото те са бъдещето на нашия народ и на нашата раса".

Без даже да прочета тия подробности (чета ги едва сега), аз веднага реагирах и написах в блога на този Линков следния коментар:

Не зная за конкретния случай, по повод на който е написано това, но зная едно: свободата на словото е суверенно човешко право - и не може някой си, воден от "висши" съображения, да отнема правото на други човешки същества да кажат какво мислят. Оттук тръгва цензурата. Всичко може да бъде казано или написано, пък слушащите четящите сами да решат кое е правилно и кое не е правилно или вярно.

Когато някой друг почне да решава вместо нас кое е правилно и кое е неправилно, тогава свободата ни отива по дяволите. Така че не разбирам задоволството от това, че на някаква фейсбук-група били затворени устата чрез забрана да кажат какво мислят. Не ме интересува какво е твърдяла тая Фейсбук-група, но знам едно: имат пълното право да кажат какво мислят хи как те виждат и оценяват нещата.

Утре някой ще дойде и ще почне да апелира и блогът на стопанина да бъде забранен поради "неправилни" идеи; тогава той самия ще приветства ли едно такова предложение?! :-)

Това написах там преди малко. Сега, след като се запознах със случая, не се отмятам от думите си, а добавям следното:

Моята позиция по широко рекламираната кампания за събиране на помощи за "Децата на Хаити" е, че нещата и тук бяха изкористени и извратени, понеже се получи една пошла показност, която омърси иначе благородната и хуманна кауза. Някои прекалиха и не се усещат, че използват случая да си поогладят имиджеца, да се чуе отново така скъпото им име по медиите, като държането им пред камерите показва, че изобщо им са "през оная работа" (да ползвам техния език) децата на Хаити, че изобщо не им пука за тях, и че възсядат рекламната вълна най-вече за свои лични и користни цели. Искат да се покажат колко са добрички и състрадателни, ала самият факт, че най-нахално показват "съпричастността" си пред камерите без капчица угризение на съвестта, показва, че нещата тук са твърде изкористени.

Това, дето разни нахалници с огромни алчни усти правят пред камерите, призовавайки ни да дадем своята лепта "за дечицата на Хаити", е напълно същото както когато нашият мил Президент-атеист без никакво неудобство най-усърдно се кръсти пред камерите в Храма, а е добре да се припомни, че когато някой помага, то би следвало даже собствената ти ръка да не знае какво прави другата - а не да крещиш пред цялото человечество колко си добър и състрадателен; т.е. долових ужасно лицемерие в тази кампания, както и преди в онази, за сестрите-либийки, и смятам, че тя вече е компрометирана и опорочена.

Така че мога да разбера защо някои хора са реагирали по начина, по който са реагирали, създавайки упомената Фейсбук-група, като, разбира се, съвсем не подкрепям ксенофобските изцепки на някакви си там разгорещили се "фенове", по-скоро провокатори. Защото е близо до ума да възкликне човек: като са се толкова разчувствали и загрижили за децата на Хаити, как тогава изобщо спят, след като добре знаят че и у нас има много деца, които са в крайно тежко положение? Явно всичко го правят за да си пооперат и поокърпят имиджеца, съвсем не заради горките деца на Хаити.

И изобщо не мога да подкрепя забраняването на една Фейсбук-група само за това, че някой си там бил се изхвърлил и написал нещо осъдително; защото ако по тази логика тръгнат да забраняват, какво пречи тогава в моя или в някой друг блог да дойде някой и да напише крайно грозен коментар, и на това основание да забранят блога ми - така ли следва да се прави?! Аз примерно не трия никакви коментари. И бива ли да се ръкопляска когато някому затварят устата?!

4 коментара:

Анонимен каза...

http://sulla.bg/2010/02/04/1278.html

Анонимен каза...

Категорично не съм съгласен с вас. Словото е прекалено мощно оръжие и като всяко оръжие трябва да бъде контролирано. Расизъм, хомобофия и човеконенавист не могат и не трябва да бъдат свободно проповядвани, както в европейските страни нацизмът е забранен като идеология.

Анонимен каза...

ОК, а комунизмът защо не е забранен като идеология - и като практика?! :-)

Анонимен каза...

Мисля, че в ЕС и комунистическият режим е заклеймен като престъпен.