В онлайн-изданието на в-к ГРАЖДАНИНЪ под публикацията От днес почвам да чета книга със заглавие "Какви ще бъдат философите на утрешния ден?" някакъв анонимен е написал интересен коментар, който привеждам и тук, та да се прочете от повече хора; смятам, че си заслужава да имаме предвид и тезата, изложена в него:
Г-н Грънчаров, а защо не приемете, че съвременният човек няма нужда от философия, няма нужда да се съсредоточава в себе си, и няма нужда от човечност?
И че наша неотменна участ е все повече да се обезчовечаваме? Всичко това пречи на модерния забързан човек. Пречи на тези, които все още са способни да се замислят върху тези проблеми. А много хора вече дори нямат такава способност, те не знаят за съществуването на такива морални ценности - милост, човечност, себеотрицание в името на всеобщото благоденствие. Философските разсъждения, съзерцанието, съсредоточаването навътре в себе си само ще ни забавят и дори ще ни пречат в надпреварата, която ни налага съвременният живот.
И тук аз не визирам само нашето общество - това е глобален проблем. Проблем - за кого, или по-скоро закономерна неизбежност?! Това обезчовечаване е като освобождаване от излишен товар...
Може да се направи аналогия с настъпващите дегенеративни процеси в един остаряващ човешки организъм, които не се ограничават само в клетките и тъканите, но се разпростират и в отпадането на много ментални функции, в настъпването на дементни изменения. Един дементен възрастен човек е странен за нас, но самият той не страда от състоянието си, то даже го предпазва от цялата тежест на проблемите, които го съпътстват.
Много може да се спори по това, защото ни се иска да бъдем по-добри, по-човечни и... духовно по-съвършени. За жалост животът в цялото му разнообразие ежедневно ни поднася доказателства за неотменната ни участ да се обезчовечаваме блажено неосъзнато все повече и повече.
Това дори не е песимизъм, а само диагноза, която може би се нарича емоционална деменция.
Г-н Грънчаров, а защо не приемете, че съвременният човек няма нужда от философия, няма нужда да се съсредоточава в себе си, и няма нужда от човечност?
И че наша неотменна участ е все повече да се обезчовечаваме? Всичко това пречи на модерния забързан човек. Пречи на тези, които все още са способни да се замислят върху тези проблеми. А много хора вече дори нямат такава способност, те не знаят за съществуването на такива морални ценности - милост, човечност, себеотрицание в името на всеобщото благоденствие. Философските разсъждения, съзерцанието, съсредоточаването навътре в себе си само ще ни забавят и дори ще ни пречат в надпреварата, която ни налага съвременният живот.
И тук аз не визирам само нашето общество - това е глобален проблем. Проблем - за кого, или по-скоро закономерна неизбежност?! Това обезчовечаване е като освобождаване от излишен товар...
Може да се направи аналогия с настъпващите дегенеративни процеси в един остаряващ човешки организъм, които не се ограничават само в клетките и тъканите, но се разпростират и в отпадането на много ментални функции, в настъпването на дементни изменения. Един дементен възрастен човек е странен за нас, но самият той не страда от състоянието си, то даже го предпазва от цялата тежест на проблемите, които го съпътстват.
Много може да се спори по това, защото ни се иска да бъдем по-добри, по-човечни и... духовно по-съвършени. За жалост животът в цялото му разнообразие ежедневно ни поднася доказателства за неотменната ни участ да се обезчовечаваме блажено неосъзнато все повече и повече.
Това дори не е песимизъм, а само диагноза, която може би се нарича емоционална деменция.
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!
(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар