Три изключително груби нарушения на Конституцията, заради които предсрочно ще кажем "сбогом!" и на Първанов, и на Марин!

Автор: Александър Долев

Докато върви процедурата по отстраняване на президента заради гафа му с нелегалното записване на разговора със Симеон Дянков и нарушението на чл. 32 ал. 2 от Конституцията е време да подготвим аргументи за следващата процедура. Защото при този състав на Конституционния съд сегашното искане няма да мине. Не, че президентът не е нарушил конституцията. Нарушил я е и още как! Но в конституционния съд лично той е назначил 4 свои съдии, БСП има още трима верни комунисти и ДПС - един свой. Тоест 8 от 12 от съдиите, ще кажат, че Първанов не е нарушил конституцията.

Но в президентството работят достатъчно глупави хора, които са ни дали отлични доказателства, че президентът отново е нарушил здраво конституцията още през първия си мандат и продължава и до днес. И фактите са безспорни. При една нова процедура Конституционният съд няма да може да ги отхвърли. И президентът ще си събира багажа от "Дондуков".

Случаят започва просто и като на шега. Вестник "Сега" и "Програма достъп до информация" искат от президента данни за всички помилвани криминални престъпници и всички опростени държавни вземания. Президентът отказва да даде информацията. Както пише в сайта "Български информационен блок":

"През юли м.г. в разгара на предизборната кампания, преводачът на Първанов при визитите му в Турция, Себахтин Ахмед, и неговите съучастници Айдън Хасан и Мустафа Али, бяха заловени с 50 кг хероин и списък имена на стотици избиратели с ЕГН-тата им. Очеизвадна престъпна схема за купуване на гласове и финансиране на ДПС и БСП с пари от наркотрафик. След обаждане от София обаче президентският трафикант-преводач бе пуснат на свобода. С това президентството и неговото (тогава) близко МВР дадоха на наркотрафикантите знак, че в България могат да разчитат на политически чадър. Естеството на престъпленията, които закриля, бе причина Първанов да крие кого е помилвал и чии несъбираеми държавни вземания е опростил. Първанов отказа да посочи имената на помилваните през 2008 и 2009 г. лица, въпреки запитванията, които в. "Сега" и Програма "Достъп до информация" отправиха към него на 5 и 23 ноември по закона за достъп до обществена информация. Въпросите бяха изпратени преди новия арест на помилвания преди години от държавния глава лидер на "Евророма" Цветелин Кънчев, задържан преди месеци за изнудване."

Всъщност президентът Първанов е възложил това си правомощие на вицепрезидента Ангел Марин още през 2002 г. В сайта на президентството пише:

"ПРАВОМОЩИЯ НА ВИЦЕПРЕЗИДЕНТА

С Указ № 53 от 23 януари 2002 г. на основание член 104 от Конституцията на Република България Президентът Георги Първанов възложи на Вицепрезидента да упражнява правомощията на Президента по чл. 98, т. 9, т. 10 и т. 11:

* помилване
* предоставяне на българско гражданство
* предоставяне на убежище.

Заедно с това му предоставя и правомощия по чл. 98, т. 7 от Конституцията, а именно - да назначава длъжностните лица, предвидени в Закона за Агенцията за чуждестранна помощ, Закона за българите, живеещи извън Република България, и Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност и бившето Разузнавателно управление на Генералния щаб."

И оттук става интересно. Да отбележим мимоходом, че указите на президента за помилване, опрощаване на несъбираеми вземания и някои други не се публикуват в "Държавен вестник". Така пише и в Закона за "Държавен вестник" в чл. 4 ал 1 т.5. че се публикуват "...указите на президента на републиката, с изключение на указите по чл. 98, т. 9, 10, 11 и 12 и по чл. 102, ал. 3, т. 5 от Конституцията;" Да видим, кои са тези правомощия на президента залегнали в конституцията в чл.98:

9. дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него;
10. предоставя убежище;
11. упражнява право на помилване;
12. опрощава несъбираеми държавни вземания;

Да, точно най-интересните. И президентът си е прав. Законът за "Държавен вестник" не го задължава да публикува тези укази. Даже и да го задължаваше да ги публикува и той да не го правеше, пак не може да бъде отстранен от длъжност, защото това би било нарушение на закон, а не на конституцията. А президентът може да бъде отстранен само при държавна измяна или нарушение на конституцията. Тогава да потърсим такова. И както обикновено се случва, който търси намира. Четем отново сайта на президентството:

"104 са помилвани за периода януари-ноември 2007 година (18-12-2007 11:00)

За периода януари-ноември 2007 г. вицепрезидентът Ангел Марин е издал укази за помилване на 104 осъдени лица. Общият брой на осъдените, които са се обърнали към него с молба да бъдат намалени или отменени присъдите им, е 1 012. Комисията по помилванията е успяла да разгледа и да предложи становища по 918 от тях.

319 е общият брой на помилваните лица от началото на мандата: през 2002 г. – 37, през 2003 г. – 34, през 2004 г. – 36, през 2005 г. – 52, през 2006 г. – 56, през 2007 - 104. За периода са постъпили общо 4620 молби."

Дребен детайл е, че вицепрезидентът не може да издава укази. Съгласно конституцията - чл. 102. (1) В изпълнение на своите правомощия президентът издава укази, отправя обръщения и послания. Никъде в конституцията не е казано, че президентът може да прехвърля правото си да се издават укази на вицепрезидента. Да, съгласно чл. 104. Президентът може да възлага на вицепрезидента правомощията си по чл. 98, т. 7, 9, 10 и 11, но не и съответните по чл. 102 ал. 1 за издаване на укази по тези правомощия. Тоест вицепрезидентът може да си изпълнява правомощията прехвърлени му от президента, да извършва дейността, но указите за това трябва да се подписват от президента. Давайки правото на Ангел Марин да подписва укази, президентът е нарушил чл. 102 ал 1. от конституцията. Да погледнем пак сайта на президентството: "За периода януари-ноември 2007 г. вицепрезидентът Ангел Марин е издал укази за помилване..." Така намерихме първото нарушение на конституцията.

Сега да видим второто. Да се обърнем пак към сайта на президентството: "С Указ № 53 от 23 януари 2002 г. на основание член 104 от Конституцията на Република България Президентът Георги Първанов възложи на Вицепрезидента да упражнява правомощията на Президента по чл. 98, т. 9, т. 10 и т. 11:" Забелязвате ли, че указът е от първия мандат на двойката Първанов - Марин. Вторият им мандат започва от началото на 2007 г. с повторното полагане на клетвата съгласно конституцията - "чл. 96. Президентът и вицепрезидентът полагат пред Народното събрание клетвата по чл. 76, ал. 2."

Следователно Първанов е трябвало да прехвърли отново правомощията си на вицепрезидента с нов указ. Такъв обаче не е издаден. Умните правни съветници на президента си мислят, че указ издаден през първия мандат важи и за втория мандат. Да, ама не. Не важи! Новият мандат изисква ново делегиране на правомощия. Защитниците на Първанов могат да кажат, къде го пише това в конституцията? Президентът и вицепрезидентът са същите, няма нужда от нов указ по чл. 104.

Контравъпрос към тях, защо тогава преизбраните президент и вицепрезидент отново полагат клетва пред Народното събрание за втория мандат? Нали са положили същата клетва през първия си мандат? Къде в чл.96 цитиран по-горе пише, че я полагат отново? Не пише, но я полагат защото новият мандат започва от полагането на клетвата с което президентът и вицепрезидентът встъпват в длъжност. И не само те, но и депутатите, кметовете, министрите, общинските съветници винаги в началото на новия си мандат полагат отново клетва пред Народното събрание или Общинските съвети, дори и да са преизбрани. Това не е случайно, защото тук е разликата между демокрацията и недемокрацията. При демокрацията има мандатност и избори, които дават легитимност на управляващите. И всеки нов мандат започва начисто с полагане на клетва. И в съответствие с този принцип президентът трябва да повтори действието делегиране на правомощия на вицепрезидента с нов указ, какъвто не е издаден. Това е второто нарушение на конституцията извършено от президента, по-точно на чл. 104. Като следствие от него, както и от първото - всички извършени от вицепрезидента Марин помилвания, опрощавания, давания на убежище и други актове са незаконни.

Да дойдем до третото и най-съществено нарушение. Всички укази на президента трябва да се приподписват от министър-председателя или съответен министър. Тези укази, които президентът издава сам са изчерпателно изброени в конституцията:

Чл. 102.
(1) В изпълнение на своите правомощия президентът издава укази, отправя обръщения и послания.
(2) Указите се приподписват от министър-председателя или от съответния министър.
(3) Не подлежат на приподписване указите, с които президентът:
1. назначава служебно правителство;
2. възлага проучвателен мандат за образуване на правителство;
3. разпуска Народното събрание;
4. връща закон, гласуван от Народното събрание за повторно обсъждане;
5. определя организацията и реда на дейност на службите към Президентството и назначава персонала;
6. насрочва избори и референдум;
7. обнародва законите.

Хайде да поискаме всички укази издадени от президента (извън онези по чл.102 ал. 3) да видим дали са приподписвани от министър-председателите Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев и Бойко Борисов и съответните им министри.

Например указите за опрощаване на несъбираеми държавни вземания естествено трябва да се приподписват от министъра на финансите, защото това опрощаване удря по бюджета и министъра трябва да знае стойностите. Указите за помилване разбираемо трябва да се приподписват от министъра на правосъдието. И т.н. И още нещо, приподписвайки указите министър-председателите и министрите следва да имат копие от указа при себе си, защото там стои и техният подпис. Някой да не си мисли, че ще ги подпишат и върнат в президентството? Законът за националния архивен фонд и поднормативите му не позволяват това. Мога да се обзаложа, че ако вестник "Сега" и "Програма достъп до информация" ги поискат от министерствата и Министерския съвет ще ги получат тези укази, поне част от тях. Но друга част няма да получат. Просто защото някои от тези укази със сигурност в нарушение на чл. 102 ал 2 от конституцията не са предоставяни за приподписване от премиер или министър! И това нарушение може да се констатира много просто - с една временна парламентарна анкетна комисия, която да провери всички оригинални укази на място в президентството за съответствие с чл. 102 ал 2 от конституцията. И точно там е разковничето, защо президентството панически отказва тази информация.

Защото ако предостави указите ще лъсне истината и Първанов и Марин заедно ще потеглят към импийчмънта. Всъщност не толкова имената на помилваните и опростените вземания са страшни. Страшни ще бъдат липсата на подписите на министрите и министър-председателите, което е третото и изключително грубо нарушение на конституцията заради което ще кажем предсрочно "Сбогом!" и на Първанов и на Марин.

(Горният текст е препечатка на публикация под заглавието Как да уволним едновременно президента Първанов и вицепрезидента Марин?, чийто първоизточник е сайтът на автора. Г-н Александър Долев е изпратил и официално предложение до Народното събрание по проблем, свързан с горните нарушения на президента Първанов. Изключително интересен също е и един друг материал от същия автор: Реквием за президента.)

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Добави в Svejo