Въобще не надценявам комунистите и Русия, макар че е по-добре да надценяваш врага, отколкото да го подценяваш. Много от нещата, които комунистите мислят и вършат, са непонятни за цивилизования западен ум.
Да, според западните представи Русия е слаба страна. Това е и една от причините за постоянните конспирации, с които си служи. Обикновено слабият заговорничи срещу силния, не обратното. Другата причина е, че комунизмът сам по себе си е идеология на конспирацията. Освен това към Русия не са приложими западните представи и критерии за сила и мощ. Руският елит не се интересува от жизнения стандарт и благосъстоянието на народа и подредеността на държавата. Това за него няма никакво значение. Народът е само средство за целта, не самоцел.
А целта е световен комунистически контрол. Затова всички ресурси са насочени към тайните служби, тайни операции, конспирации, армията и въоръжаване. Освен това ключов момент в комунистическата стратегия е тъкмо те да изглеждат слаби, да създават фалшивото впечатление, че са по-слаби, отколкото са в действителност.
Изключително важен източник за комунистическата стратегия и тактика са двете книги на беглеца от КГБ Анатоли Голицин, които за съжаление не се приемат с необходимата сериозност на Запад. Може да се прочетат и в интернет (на английски).
Има много сериозни данни за това, че комунистите след смъртта на Сталин разбират, че с брутални репресии не могат да постигнат мечтаното световно гоподство и че ще е по-ефикасно да постигнат този контрол чрез инфилтраране на Запада и измама. Затова КПСС през 1958 дава съответните указания на КГБ и ГРУ и между 1959 и 1961 Шелепин разработва и съгласува с партията дългосрочен план за стратегическа измама и заблуда. Част от плана е да се създаде фалшиво впечатление за вътрешни противоречия в международното комунистическо движение – между СССР и Китай, СССР и Югославия и т.н. Идеята на перестройката на Горбачов, която е централна част от плана, не е толкова да се преустрои комунизмът, колкото да се преустрои възприятието на комунизма от страна на Запада и да се експортира комунистическото влияние. Ето защо през 1989 комунизмът не просто „рухна”, тези събития са внимателно планирани много отдавна. Важно също така: „рухването” на комунизма не е просто резултат от неговата икономическа неефективност, както често се смята.
Между другото има сведения, че през 1949 е имало тайно споразумение между Запада и Сталин за окупация на Германия за 40 години. А 1949 +40 = 1989. Защо обаче точно 40 години, не е ясно.
Наред с голямата комунистическа стратегия има, така да се каже, спомагателни подстратегии, а именно:
- глобалното разпространяване на наркотици. Търговията с наркотици по света се контролира не само, но до голяма степен от руските тайни служби;
- международният тероризъм, създаден и контролиран от Москва;
- разпространение на организираната престъпност по целия свят (руската мафия);
- принизяване и разрушаване на традиционните ценности и стойностните неща в културата, респ. тяхната замяна с идиотщини.
Крайни варианти бяха културните революции в Китай и Албания, а днес под този параграф попада, разбира се, и балканският чалга-феномен, а също така и много „авангардни” произведения на изкуството на Запад
Интересен въпрос е защо стратегията е трябвало да бъде десетилетна, защо комунизмът не „рухва” още през 1961. Има ред причини, например трябвало е да се изчака смъртта на пострадалите от сталинистките репресии, трябвало е да са сигурни, че са унищожили всички автентични антикомунистически движения, за да може спокойно да се създават фалшиви анткомунистически формации и т.н.
Между другото „разпадът” на СССР има и този ефект, че комунистите сега имат много по-голямо влияние в световните организации, защото Русия, Беларус и Украйна имаха три поредставители, респ. гласове в ред международни организации, а „бившият” СССР сега има – колко бяха републиките? – 16 май. А една от основните цели на комунистите е властта да се предаде на „световните организации” и може би да се създаде и нещо като „световно правителство”, да няма вече суверенни държави със своя собствена политика.
И най-вече САЩ, основният враг на комунистите, да нямат собствена политика. Ако това стане, целта на комунистите ще е постигната. Те всъщност се стремят към мирното превземане на Запада, макар че ако им се отдаде удобна възможност, не биха се отказали, разбира се, и от военно решение. Според някои източници цивилното разузнаване КГБ (днес „разделено” на организации с разични имена като ФСБ, СВР и т.н.) фаворизира мирното решение чрез инфилтрация и превземане на Запада отвътре, докато военно разузнаване ГРУ предпочитало военнен конфилкт, но не знам дали това е вярно.
Всичко това не е параноя. Според мен всички действия на Москва (и Пекин!) може да се разберат и подредят в логична схема само ако се държи сметка за споменатата тайна дългосрочна стратегия. Всички анализи, които не отчитат стратегията, по необходимост ще са непълни и неточни. За жалост не са много западните анализатори, които са наясно със стратегическите цели на Москва. В момента се сещам за не повече от трима-четирима, надявам се да има повече.
И понеже в статията на Милен Радев става дума за медиите, ще добавя за медиите в демократичните общества: те се смятат за съществена и незаменима съставна част на демокрацията, за "петата власт" и какво ли не още. В действителност тяхната роля е амбивалентна и съвсем не само благотворна.
При демокрацията се избират парламент и президенти, но медиите никой не ги избира. Въпреки това те имат огромно влияние. Те се мислят за всезнайковци и дават непрекъснато оценки на политиците, които ние сме избрали.
Но самите медии, повтарям, никой не ги е избирал. В повечето медии обаче не работят журналистически светила, а съвсем посредствени драскачи. Там няма и истинска конкуренция. Важното е да драскаш глупости и да получаваш заплатата си.
Ето още една причина защо германските медии написаха толкова глупости за Качински. Който на всичкото отгоре беше десен националпатриот и се противопоставяше както на Берлин, така и на Москва, където го смяташе за нужно, с което дразнеше още повече Германия и Русия.
Автор: Анонимен
Да, според западните представи Русия е слаба страна. Това е и една от причините за постоянните конспирации, с които си служи. Обикновено слабият заговорничи срещу силния, не обратното. Другата причина е, че комунизмът сам по себе си е идеология на конспирацията. Освен това към Русия не са приложими западните представи и критерии за сила и мощ. Руският елит не се интересува от жизнения стандарт и благосъстоянието на народа и подредеността на държавата. Това за него няма никакво значение. Народът е само средство за целта, не самоцел.
А целта е световен комунистически контрол. Затова всички ресурси са насочени към тайните служби, тайни операции, конспирации, армията и въоръжаване. Освен това ключов момент в комунистическата стратегия е тъкмо те да изглеждат слаби, да създават фалшивото впечатление, че са по-слаби, отколкото са в действителност.
Изключително важен източник за комунистическата стратегия и тактика са двете книги на беглеца от КГБ Анатоли Голицин, които за съжаление не се приемат с необходимата сериозност на Запад. Може да се прочетат и в интернет (на английски).
Има много сериозни данни за това, че комунистите след смъртта на Сталин разбират, че с брутални репресии не могат да постигнат мечтаното световно гоподство и че ще е по-ефикасно да постигнат този контрол чрез инфилтраране на Запада и измама. Затова КПСС през 1958 дава съответните указания на КГБ и ГРУ и между 1959 и 1961 Шелепин разработва и съгласува с партията дългосрочен план за стратегическа измама и заблуда. Част от плана е да се създаде фалшиво впечатление за вътрешни противоречия в международното комунистическо движение – между СССР и Китай, СССР и Югославия и т.н. Идеята на перестройката на Горбачов, която е централна част от плана, не е толкова да се преустрои комунизмът, колкото да се преустрои възприятието на комунизма от страна на Запада и да се експортира комунистическото влияние. Ето защо през 1989 комунизмът не просто „рухна”, тези събития са внимателно планирани много отдавна. Важно също така: „рухването” на комунизма не е просто резултат от неговата икономическа неефективност, както често се смята.
Между другото има сведения, че през 1949 е имало тайно споразумение между Запада и Сталин за окупация на Германия за 40 години. А 1949 +40 = 1989. Защо обаче точно 40 години, не е ясно.
Наред с голямата комунистическа стратегия има, така да се каже, спомагателни подстратегии, а именно:
- глобалното разпространяване на наркотици. Търговията с наркотици по света се контролира не само, но до голяма степен от руските тайни служби;
- международният тероризъм, създаден и контролиран от Москва;
- разпространение на организираната престъпност по целия свят (руската мафия);
- принизяване и разрушаване на традиционните ценности и стойностните неща в културата, респ. тяхната замяна с идиотщини.
Крайни варианти бяха културните революции в Китай и Албания, а днес под този параграф попада, разбира се, и балканският чалга-феномен, а също така и много „авангардни” произведения на изкуството на Запад
Интересен въпрос е защо стратегията е трябвало да бъде десетилетна, защо комунизмът не „рухва” още през 1961. Има ред причини, например трябвало е да се изчака смъртта на пострадалите от сталинистките репресии, трябвало е да са сигурни, че са унищожили всички автентични антикомунистически движения, за да може спокойно да се създават фалшиви анткомунистически формации и т.н.
Между другото „разпадът” на СССР има и този ефект, че комунистите сега имат много по-голямо влияние в световните организации, защото Русия, Беларус и Украйна имаха три поредставители, респ. гласове в ред международни организации, а „бившият” СССР сега има – колко бяха републиките? – 16 май. А една от основните цели на комунистите е властта да се предаде на „световните организации” и може би да се създаде и нещо като „световно правителство”, да няма вече суверенни държави със своя собствена политика.
И най-вече САЩ, основният враг на комунистите, да нямат собствена политика. Ако това стане, целта на комунистите ще е постигната. Те всъщност се стремят към мирното превземане на Запада, макар че ако им се отдаде удобна възможност, не биха се отказали, разбира се, и от военно решение. Според някои източници цивилното разузнаване КГБ (днес „разделено” на организации с разични имена като ФСБ, СВР и т.н.) фаворизира мирното решение чрез инфилтрация и превземане на Запада отвътре, докато военно разузнаване ГРУ предпочитало военнен конфилкт, но не знам дали това е вярно.
Всичко това не е параноя. Според мен всички действия на Москва (и Пекин!) може да се разберат и подредят в логична схема само ако се държи сметка за споменатата тайна дългосрочна стратегия. Всички анализи, които не отчитат стратегията, по необходимост ще са непълни и неточни. За жалост не са много западните анализатори, които са наясно със стратегическите цели на Москва. В момента се сещам за не повече от трима-четирима, надявам се да има повече.
И понеже в статията на Милен Радев става дума за медиите, ще добавя за медиите в демократичните общества: те се смятат за съществена и незаменима съставна част на демокрацията, за "петата власт" и какво ли не още. В действителност тяхната роля е амбивалентна и съвсем не само благотворна.
При демокрацията се избират парламент и президенти, но медиите никой не ги избира. Въпреки това те имат огромно влияние. Те се мислят за всезнайковци и дават непрекъснато оценки на политиците, които ние сме избрали.
Но самите медии, повтарям, никой не ги е избирал. В повечето медии обаче не работят журналистически светила, а съвсем посредствени драскачи. Там няма и истинска конкуренция. Важното е да драскаш глупости и да получаваш заплатата си.
Ето още една причина защо германските медии написаха толкова глупости за Качински. Който на всичкото отгоре беше десен националпатриот и се противопоставяше както на Берлин, така и на Москва, където го смяташе за нужно, с което дразнеше още повече Германия и Русия.
Автор: Анонимен
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!
(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар