Във връзка с наближаването на "празника на труда", на който нашите шкембелии-социалисти пак ще поведат тотално изкукуригали бабички и старчета на "първомайски демонстрации", ще публикувам малък откъс от моята книга "Българската душа и съдба" (с подзаглавие: Нашата философия на живота, историята и съвременността), излязла от печат през 2007 година, изд. Изток-Запад:... Тук ще се „аргументирам“ по темата в заглавието с един конкретен спомен, разказван ми когато още бях дете от моя дядо, Бог да го прости. Правя това, защото отделният изразителен епизод, взет от самия живот, говори много повече и по-силно от всякакви общи твърдения.
Та дядо ми, земеделски стопанин от тези, които допринасяли за благополучието на България, разказваше следното:
“Августовска жега, задух, никаква хладинка, пот отвсякъде се лее, а ние сме на нивата. Жътва е, „ден година храни“, работим до изнемога. Селото е опустяло, всички са на полето, мало и голямо работи. Тук-там се чува жътварска песен, но скоро стихва, силите не стигат, жътварите са превили гръб: душата се радва когато след теб лягат сноп след сноп. Само неколцина нехранимайковци от селото, най-големите калпазани, които никой не считаше за хора, са на хладина в кръчмата.
Те самите се наричаха „комунисти“ понеже щели да „преобръщат“ света: дрънкаха там някакви глупости, на които никой здрав човек не обръщаше внимание; с една дума – болни хора, ако мързелът е болест! Отвреме-навреме започват да пеят „революционни песни“, и премалелите от труд жътвари чуват бодрата им песен, която те крещят от кръчмата. Ето думи от припева на тази най-обичана от комунистите песен: „… да-а-а живей, живей труда!“. Като че ли днес го чувам: всичко живо работи и се трепе, а комунистите от кръчмата пеят за труда, майко мила!
След време същите тези „герои“ се оттеглиха на хлад из горите, станаха партизани, а когато се връщаха, пак пееха (те се извъдиха големи певци!): „Ний идем бодри партизани (сиреч, както веднага хората го промениха на… калпазани!)… с нож и вилица в ръка!“ – така съм я запомнил, истинските думи не помня.
Тия същите станаха управници, тогава запяха друга „песен“: пребиваха хората за каквото им скимне, злобата си изливаха! Успяха за няколко години да разсипят китното ни село. Всичко опустя, стана невъзможно да се живее, тръгнахме на гурбет да си вадим залъка. Така стана – какво ли друго можеше да се очаква от тия хаймани и разбойници?!
Ех, Българио, какво направиха от тебе!“
Ето философията, която съм запомнил от дядо ми Васил, Бог да го прости, и която ми стигаше: след това никаква пропаганда не можа да повреди разсъдъка ми. А дядо ми, горкият, не можа да доживее края на злото, което винаги е мразил; почина през 1988 г.!
Какво друго да кажа? Нима казаното не е достатъчно?
България след 9.ІХ.1944 г. беше разгромена и разорена. Вековен устоял живот беше съсипан, десетилетия се издевателствуваха над всички нас, свободата беше прокудена, разучихме се да живеем свободно, израждането на нацията (да признаем това честно!) трудно ще бъде преодоляно: десетки години ще са ни нужни да се съвземем. Разрухата е колосална, България никога преди не е преживявала подобно зло.
И какво тогава всъщност празнуват комунистите на 1 май? Това, че разтерзаха България ли?!
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
7 коментара:
Ангеле кажи (напиши) нещо за това: http://www.forumat-bg.com/medii/628-slavi-boyat-ne-stana
Прагматичното, неидеологическо обяснение на Игор Бунич на комунизма: безкрайна алчност, а идеологията е вторична и служи за теоретично оправдание на комунистическите безчинства, извършени в името на личното материално обогатяване на болшевиките:
Из „Золото партии”:
Сегодня мы, отбросив шелуху бредовых идеологических теорий и заклинаний, глядя на события с семидесятипятилетнего расстояния, возможно, впервые попытаемся простым и доступным языком объяснить, что произошло в России в октябре 1917 года. И тогда гораздо понятнее станет то, что произошло три четверти века спустя - в августе 1991...
А произошло тогда следующее. Воспользовавшись демократическим хаосом после свержения монархии, власть в стране захватила международная террористическая организация, финансируемая во имя собственного спасения Германией. Такого в истории человечества еще не было. И то, что это удалось, явилось для мира полной неожиданностью, не меньшей, впрочем, чем и для самих его участников - кучки разноплеменных авантюристов, собравшихся вокруг своего полубезумного лидера. Менее всего в свой успех верили именно они, а потому и вели себя соответственно. Держа наготове заграничные паспорта, готовые в любую минуту исчезнуть из России так же неожиданно, как они в ней и появились, большевики начали грабеж национального достояния страны, растаскивая его по темным углам и переправляя за границу...
...Но страшнее чекистских пуль оказалась выпущенная большевиками бацилла всеобщего равенства. Именно она повлекла под знамена международных террористов многомиллионные российские массы, именно во имя всеобщего равенства осуществлялись бесчисленные экспроприации, конфискации, национализации, именно на ее алтарь приносились неисчислимые жертвы, именно она позволила большевикам удержаться у власти, и именно из-за нее потерпели поражение их противники, пытавшиеся силой логики и разума остановить охватившее страну массовое безумие. Безумие большевизма - это болезнь что-то вроде бешенства нации; этот диагноз, к сожалению, социологи поставят слишком поздно, считая, что дальше должны уже работать психиатры. "Социализм - это идеология зависти", - еще в 1918 году определил Бердяев, но его, к счастью, никто не услышал, иначе бы уничтожили на месте. Бацилла бешенства или идеология зависти, или то и другое. Пусть ученые будущего разберутся, как на такую грубую приманку удалось поймать народы огромной страны, поверившие в возможность построения Царства Божьего на крови и разбое.”
По-идеологогическото обяснение на Владимир Буковски „Години на дисидентство”:
„В Лениновата логика открих корените на злото...”Не можеш да живееш в обществото и да бъдещ свободен по отношение на обществото.”...Но неговото заключение е, че трябва с насилствени начини да се насажда и култивира тази „несвобода”...и по този начин всички ние се оказахме престъпници.
По същата схема той твърди, че държавата винаги означава насилие, насилието на една класа над друга...По този начин терорът е оправдан...
Частната собственост е онова, което е откраднато от трудещите се: крадете накраденото! Ако следваме стриктно Ленин, защо да не оправдаем и убийството? Така де, човекът е смъртен, защо да не го убием сега, щом така или иначе един ден ще умре?
...Социалистите твърдят, че в обществото има бедни и богати. Богатите се обогатяват, докато бедните обедняват. Какво да се прави? Откачете последния вагон, унищожете най-богатите, отнемете им богатствата и ги разпределете между бедните. И започва откачването на вагони. Но се оказва, че винаги остава някой последен вагон, защото винаги има някой по-богат и по-беден...Толкова е лесно, толкова е просто, толкова е изкушаващо да взимаш и да разпределяш! С един замах да направиш хората равни, с едно усилие да разрешиш всичките им проблеми!..."
Шансовете на комунистите в България да дойдат по някакъв начин на власт, било чрез избори, било чрез въстание, „револция” или бунт? = 0.
„Корона от тръни”:
„От военна гледна точка въстанието през септември 1923 бе пълен провал, една зле подоготвена и дилетантски проведена авантюра без сериозна подкрепа...В края на септември въстанието беше потушено и повечето антиправителствени активисти бяха в затвора...”
Или след атентата в църквата „Св. Неделя” 1925:
„Междувременно министрите се бяха измъкнали един по един изпод развалините на катедралата и заемаха постовете си. Генерал Вълков пристигна във военното министерство и генерал Велизар Лазаров, софийският гарнизонен началник, постави войските в пълна готовност...Всяка къща в града бе претърсена рано сутринта от полицията с помощта на запасни офицери и подофицери....В 10 вечерта Драганов беше изпратен още веднъж до военното министерство...Той докладва на царя, че новоназначеният шеф на софийската полиция капитан Стоянов бил заявил, че „тази нощ нямало да прости никому...”
Карл Попър за равенството:
Никога няма да има напълно справедлив свят. Неравенства безусловно има и повечето хора биха предпочели свят, в който би било възможно да се живее не само в свобода, но и в равенство. Но досега свободата и равенството си противостояха и въвеждането равенство налагаше това да става със сила – което обаче означаваше загубата на свободата. Сигурно може да се направи много, за да се постигне повече равенство. Мисля, че Джон Стюарт Мил например предлага правото на наследство да се промени така, че да има максимална горна граница на имущество за наследяване, което би предотвратило натрупавнето на огромни богатства. Към това предложение впоследствие никой не се връща. Но аз лично не вярвам, че равенството е толкова важно, както мислех по-рано. Днес, когато никой не умира от глад, не намирам за толкова важно, че някои са много богати. Защо пък не? Може да направят с парите си нещо полезно. А ако ви се струват прекалено богати, просто не им обръщайте внимание! Тези хора сигурно нямат никакво желание да се срещнат с вас! Това движение в полза на равенството съсдържа един не особено весел елемент, завистта спрямо много богатите. Повтарям: всички ние трябва да сме благодарни, че живеем в този свят.
Попър е напълно прав, но той не е запознат с днешните реалности в България и в Русия: най-богатите са ченгетата и таваришчите "бивши" комунисти, те вече са "капиталисти", и при това говорят за "равенство", за "социална справедливост", за "социализъм" и пр. Това вече е перверзия, пълно издевателство! Примери: Красимир Премянов, приятелят на Гоце Манджуков, другият му приятел Георги Гергов, самият Гоце, немлад милиардер, и прочие, и так далее. Подобни гаври и такъв аморализъм, какъвто имаме сега, никой здрав разсъдък никога не е могъл да предвиди...
Така е, богатите в старите демокрации са придобили богатството си така или иначе легално в рамките на пазарната икономика, в което по принцип няма нищо аморално. Самият аз нямам нищо против богатите и дори свръхбогатите от този тип, макар че не бих могъл да си представя живот, посветен изцяло на преследването на печалба. Но свободното пзаарно стопанство остава най-доброто, измислено досега от човечеството. Друг е въпросът, че дори някои либерални и десни мислители като Джон-Стюарт Мил в миналото и Робърт Нозик днес обсъждат дали правото на наследяване да е неограничено. Има нещо вярно в това, че конкуренцията се изкривява при наследяване на натрупани от миналите поколения много големи богатства, защото така няма наистина равни възможности за всички. Но това са подробности.
Само че в Източна Европа и Русия капиталисти са наистина бившите комунисти, срещу което няма как да не се бунтува чувстото за справедливост. Това извращение е цената на „мирния преход”, осъществен не без съдействието и съгласието на Запада. Но има и нещо друго. Тези комунистите и техните подставени лица в действителност даже не са автентични капиталисти. Те са просто назначени от партията лица, които да управляват бившата държавна собстеност, която в миналото пак се управляваше от същата тази партия. За никаква истинска частна собственост и пазарна икономика не може да става дума. Сегашната система е просто едно продължение на комунистическия строй. Същите хора по същия начин продължават да се разпореждат със собствеността, независимо че днес се наричат бизнесмени и предприемачи, а по-рано секретари на ЦК, членове на Политбюро и т.н. на БКП, КПСС и пр. Никога не е било предвидено да е другояче, така че няма какво толкова да се чудим. Ако през 1989-1991 в Източна Европа и СССР се бяха състояли автентични антикомунистически революции, положението трябваше да е коренно различно. Но тези революции бяха фалшиви и затова положението днес е такова, каквото е. Да, от гледна точка на очакванията и желанията на хората и на логиката на пазарната икономика не би трябвало да е така. Но за съжаление е така. Светът е такъв, какъвто е.
Социализмът беше една невъзможна за живеене система. Но трябва да признаем, че и съвремнният „капитализъм”, включително в западната му разновидност, т.е. там, където капиталисти на са комунисти и ченгета, е придобил доста уродливи черти. Това едно тотално консумативно общество, в което има само реклама на безполезни неща, шопинг, реалити шоута и кредитна експанзия (с последваща финансова криза). Въпреки това капитализмът е винаги за предпочитане пред тоталитарния комунизъм по една много проста причина: днес никой не ти предписва как да живееш. Никой не те задължава да се подаваш на консумативната мания. Ако общата тенденция не ти харесва, винаги си свободен да следваш своите собствени интереси и влечения, без да обръщаш внимание на света около себе си. Можеш даже напълно да се изолираш умствено и дори физически, ако желаеш, от обществото и да правиш, каквото си искаш. Докато при комунизма това беше невъзможно, там не можеше да живееш собствен, изолиран живот и да мислиш, говориш и правиш, каквото искаш.
Публикуване на коментар