Първи май нито към труда, нито към солидарността, нито пък към 8-часовия работен ден няма абсолютно никакво отношение

Праздник, который всегда против тебя

(Превод на статията Праздник, который всегда против тебя.)

Ърнест Хемингуей нарече своята повест за Париж "Празникът, който е винаги с теб". В нашия съветски живот всички празници, освен Нова година, бяха против нас, в това число и Първи май. Да го отбелязват като международен ден са започнали в Европа през 1890 г., преди 120 години. В Русия първи май кощунствено са го наричали "работническата Пасха".

Ако си спомним събитията от май 1886 г. в Чикаго на Хеймаркет скуер, ще разберем, че няма какво да се празнува, а трябва да се плаче, ако прелистим прелестните прокламации от типа: "Работници, към оръжие! Война на дворците, мир на колибите, смърт на разкошничещите безделници! Един фунт динамит е по-добре отколкото бушел избирателни бюлетини! Искайте съкращение на работния ден с оръжие в ръка, за да срещнем достойно кървавите песове на капитализма - полицията и опълчението".

Съветският човек тук обезателно ще узнае "братът Коля". Правата на работниците в Чикаго неизвестно защо защищавали анархистите, а някои от тях приготвяли реален динамит. По-нататъшните събития също могат да развалят празничното настроение: убити работници, убити и ранени от хвърлена от провокатор бомба полицаи, обезумяла тълпа, убиването на невиновни, осъдени в паниката, за образумяване. (Убитите са били реабилитирани през 1893 г., а присъдата е била отмемена.)

От всичко това злополучният Втори Интернационал направил празник на работническата солидарност, който автоматически се отбелязва в Европа досега. Виновниците за тия събития САЩ отбелязват за свой ден на труда първият понеделник на септември, а от 1914 г. престанали да излизат на улиците даже най-радикалните работници. Американците здраво са разсъдили, че 1 май нито към труда, нито към солидарността, нито към 8-часовия работен ден няма абсолютно никакво отношение. Осемчасовия работен ден е резултат не само на акциите на протест, но и на повишаването на производителността на труда и на научно-техническия прогрес.

Първи май кощунствено са го нарекли "работническа Пасха". Ако обаче си спомним събитията от май 1886 г. в Чикаго на Хеймаркет скуер, ще разберем, че няма какво да се празнува, а трябва да се плаче.

Събитията с 120 годишна давност са вдъхновили Джек Лондон да напише страшната антиутопия "Железната пета" - за кръвожадните олигарси, не по-малко кръвожадните метежни работници и нещастните нелегални-социалисти, които напразно са се опитвали да се справят и с едните, и с другите.

А Европа безмислено отбелязва този ден. Та французите не се замислят за връзката на 14 юли с лозунга "Аристократите - на фенерите!", за първи път прозвучал тогава, и за смисъла на текста на "Марсилезата", изцяло задраскващ всички европейски ценности. Левите профсъюзи винаги ще намерят какво още да поискат, а гражданите с десни възгледи охотно ще си отспят след нощния празник на келтите - Белтейн - когато дяволите, вещиците и прочие труженици на черната магия също защищават своите права на улиците и площадите до самия изгрев.

Карнавалите са трудоемка работа, дяволите и вещиците автобуси не предоставят, затова на утрото на 1 май Европа все пак си стои на крака. Ние пък с този Първи май си имаме свой роман, и романът, разбира се, е тоталитарен. Разбира се, решенията на Интернационалите с всякаква номерация са били закон за болшевиките от ВКП (б) и за комунистите от КПСС. На този пролетен празник са водили хората насила, като на събиране на картофи, а много "умни" родители са влачили със себе си и децата, както, например, са ме влъчили мене. Аз пък съм влачила най-голямото червено знаме и бясно съм завиждала на момичетата с панделки, които са се качвали при мавзолейните старци, получавайки за това по огромна кутия бонбони. Ето така "трудещите се" и техните деца изведоха и на демонстрацията в Киев през май 1986 г., направо под чернобилската радиация, за да пресекат имащата реално почва под себе си паника.

И сега се намират любители на майските разходки на свеж въздух. Тях ги вдъхновява старият куплет: "Днес ние не сме на парад, ние към комунизма пътешестваме, в комунистическата бригада с нас Ленин е отпред". Комунизмът явно не се очаква, но поклониците и служители на този мит това не ги смущава. Манифестациите не са място за мислене.

Автор: Валерия Новодворская

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Добави в Svejo