От доста време изпитвам тъга, че с всеки ден наближава края на президентстването на нашия любим президент Гоце Първанов; тръпки ме тресат като си представя, че ще дойде момента, в който ще осиротеем без него: колко ще ни липсва, например, неговата така възвишена усмивка, сравнима само с усмивката на Мона Лиза?! Или пък неговата така богата, пищно бликаща в изказванията му като неукротим поток, президенска мисъл?!Признавам си, много ме е страх от идването на момента, в който нашият любимий президент ще напусне поста си и ще отпътува за Русия, където ще получи добре платен пост при своите досегашни работодатели от "Газпром", ще приеме съвет..., пардон, руско гражданство, а пък нашата нация наистина ще осиротее, след като вече няма да има възможността да тръпне под неговия така любвеобилен, бащински поглед с мъдро свити вежди - сравним само с погледа на другаря Георги Димитров, а също и с погледа на бащата на всички народи Йосиф Сталин.
Но, сполай на... международното положение, попаднах на публикация, която вдъхна нов оптимизъм спрямо бъдещето в изпосталялото от отчаяние мое бедно сърце; ето, четете, радвайте се и вие, дарагие таваришчи: Първанов допусна връщането си в политиката. Камък ми падна от плещите: негова светлост от Сирищник, другари, няма да ни напусне, он, разбира се, няма да дезертира от битката за светло бъдеще на родината под скиптъра на руския самодържец! И ето в тази ранна утрин аз редя немощните си слова, за да изразя удовлетворението си от това така мъдро решение на нашия толкова себеотрицателен държавник, раздаващ са на народа, какво ти, раздаващ се на цели два братски народа - руския и българския!
Ето в чист вид информацията, която накара бедното ми сърце неудържимо да пърха от радост:
Макар и недоизказано - както винаги все в неговия великолепен, неподражаем стил на шпионска недоизказаност, който толкова щеше да ни липсва ако се беше оттеглил в чертозите на "Газпром", бел.моя, А.Г.! - президентът Георги Първанов днес допусна връщането си в политиката след края на мандата му и сблъсък на избори с Бойко Борисов. (Представям си как цялата нация, всички родни индивидууми в своята целост, като един са изтръпнали от предчувствето за нови радостни дни, като са прочели или чули тия така вълнуващи думи, бел. моя, А.Г.) Но това, както се казва в немските реклами за ножове и рендета "не е всичко", има още, ето, четете, радуйте се:
На мен лично ми омръзна да водя самоцелни политически полемики по измислени въпроси, засягащи по-близкото или по-далечното минало, каза Първанов, запитан как ще коментира упрека на Борисов, че не е реагирал по време на предишното управление за вършени злоупотреби, и последния призив на премиера, по-рано днес, за отказ от постове и явяване на избори. И аз няма да се въздържа да не вметна, че укорът спрямо таваришч Гоце от страна на сегашний премиер е изцяло несправедлив: как да реагира негова светлост спрямо злоупотребите на предишния кабинет, та нали лично он беше вдъхновителят на формирането на тристранната разбойническа коалиция, как може да допусне тоя Б.Б. че таваришч Гоце ще надигне глас срещу собственото си неръкотворно творение?! Абе премиерът ни си е един смешник, дрънка разни работи без да си контролира езика, без да мисли, къде ти той някога ще може да стигне прецизната величавост на президентското загадъчно говорене?! Щото он, наш родной президент, има говоренето на античната Пифия: думите му са преизпълнени със загадачност, от тях блика неизразимо тайнство, те са същинска мистерия!
Държавният глава добави, че що се отнася до идеята за оставки, трябва да е ясно на всеки, който е избран, че е избран, за да си свърши работата. Каква работохоличност демонстрира наш родной президент, он, милият, се изтрепа от работа по време на тия два мандата веке: та узбегски козли ли не гони по узбегската пустош, покрит с прах по морното лице, та пирински лисици не гони из дебрите и по планинските пътеки, където и коза няма да се изкачи, та до братский Виетнам ли не летя с президентский самальот, пренебрегвайки всички рискове да лети с раздрънкана съветская машина, та приеми ли безчет не дава, та уиски ли не пи с приятелите и сътрудниците си по ДС Тошо Тошев, Вежди, Кеворкян, Божидар (Димитров) и прочие, та безчет банкети ли не посещава, дето, рискувайки даже живота си, седя рамо до рамо с прочути български бандити, но для блага родины он, разбира се, беше готов да пожертва както своето благополучие, така и своята сигурност даже! И сега някакъв си там Бойко ще го призовава да си даде оставката, та да пресекне възторжений президенский труд на нивата на народното благополучие?! Срам, безсрамие, тъпо е, таваришчи: нима има случай другар-комунист някога сам да си е подал оставката?! Комунистът никога не дезертира от поста си, а се бори докрай за него, даже и живота си ще даде, ала държавния си пост нема да сдаде!
А ето сега думите, които ме вкараха в транс, какъв финес, каква боеготовност, какво безстрашие показват тия вдъхновяващи думи: Рано или късно може би ще се срещнем някъде на избори, но сега от нас се очаква действително реална политика, каза още Първанов.
Първанов за първи път прави подобно изявление, отбелязва изданието, и по този начин всява надежда в другарските сърца. Ех, бляскаво бъдеще чака другаря Гоце, таваришчи, мрете, врагове, дето си мислехте, че таваришч Гоце ще стане жалка плюнка, подобна на Желю, когато сдаде поста и напусне президентството; он ни е стар, изпечен, обвеян от историческа слава борец, който, както подобава, ще се бори за властта до последния си дъх и минута! Блазе ни като народ, че си имаме такива смели и скромни държавници!Нещо повече, което вдъхва още по-голям оптимизъм в бъдещето: Преди дни Стефан Данаилов, който оглавяваше инициативния комитет по издигането кандидатурата на Първанов за втори президентски мандат, каза: "Георги Първанов определено има харизмата да бъде лидер на БСП. Той е подходящият лидер". Преди месец именно Данаилов оглави акцията за събиране на подписи в защита на президента срещу искането на мнозинството за импийчмънт.
Щом и майор Деянов от ДС се е изразил така директно относно най-съкровено желаното от цялата комунонация будущее на наш радной президент, моя милост веке може да спи спокойно, всички мои страхове, че повеке няма да виждам така милото лице на железния боец от Сирищник, отпаднаха като безпочвени. Настъпи край на всички козни на злите врагове на България и на народа! Другарят Гоце Първанов нема да ни остави! Ще требе, драги ми зли врагове на светлото, на така бляскавото бъдеще на родината, да прехапете устни и да понесете всички будущие триумфи на наший наперений левент, на наш прекрасний народний лидер, родом от бунтовното село на комити и герои, село Сирищник!
И от тоя момент, съзнавайки тия така вдъхновяващи мисли, аз, таваришчи, оттук-нататък веке ще гледам ведро в нашето бъдеще като нация, понеже законният ни кормчия таваришч Гоце пак ще се навъртя някъде около руля, и ако он, този рул на държавния кораб, изпадне някога от тежката ръка на Бойко, тогава Гоце, разбира се, ще се притече на помощ, ще поеме руля, и ще поведе кораба към светли, най-светли бъднини! Блазе ни!
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
1 коментар:
Политиката винаги се прави от хора, а истината, както обичат да подчертават марксисите, е конкретна, но МАЙ НЯМА ГОЛЯМА ПОЛЗА ДА СЕ ОБРЪЩА ВНИМАНИЕ НА КОНКРЕТНИТЕ ФИГУРИ в политиката не само в Източна Европа, а по целия свят, защото те са взаимозаменяеми и в голяма степен под контрола на КГБ. Изключенията само потвърждават правилото. Наистина имаше няколко политици в Източна Европа и ОНД, които по по една или друга причина успяха да се измъкнат от опеката на КГБ, но те бързо бяха наказани, т.е, отстранени от власт по различни начини.
В тази връзка: във Frontpage Magazin e излязло едно много интересно и важно интервю „”Колапсът” на комунизма” с Робърт Букар, емигрант от Чехословакия, който е автор на документален филм за фалшивата „нежна (кадифена) революция” в Чехословакия 1989 и на книга за мнимия край на комунизма. Целият текст може да се прочете на стр.
http://frontpagemag.com/2010/04/29/the-%E2%80%9Ccollapse%E2%80%9D-of-communism/
На сравнително прост английски е и се разбира без особени проблеми. Там той казва между другото:
„Западната публика е добре масажирана от медиите и „подходящото” образование до такава степен, че не може да схване какво става, а освен това голяма част и без това не я интересува. Младото поколение в Америка няма познания за историята и не може да постави събитията в перспектива, защото няма представа какво се е случило в миналото. Хората, живеещи в страните на бившия Съветски блок, имат друг опит, но изпитването на ситуацията „отвътре” им пречи да видят голямата картина. Няколко души, които разбират какво става и са загрижени, не могат да спрат тенденцията. В края на краищата дори техните правителства вече не ги е грижа какво мислят и казват тези хора. Новата система е изградена по начин, че никой не може да промени нищо. Изборите може лесно да се манипулират и резултатът ще е винаги еднакъв, независимо коя партия печели. Трудно е да си представим последиците от разкритието какво наистина се случи през 80-те години. Мисля, че официално никога не може да се приеме. Не докато съм жив.
...Олег Гордиевски казва:
„КГБ започна до контролира организациите, където мафията беше силна. Постепенно той започна да замества мафията...По целия свят и особено в страни като Австрия, Испания и Унгария има много организации и дейности, изглеждащи като мафия. И практически всички те се ръководят от КГБ/ФСБ.”
А Джон Дъглас добавя:
„Налице са много пари. Те са напълно достатъчни да се постигне корупция на високо политическо ниво, на най-високо, а да се повлияе на изборите по целия свят не представлява абсолютно никаква трудност. И не само това, а количеството пари е толкова голямо, че ДАЖЕ НЕ ГИ Е ГРИЖА КОИ СА КОНКРЕТНИТЕ ЛИЧНОСТИ, ЗАЩОТО ТОВА НАИСТИНА НЯМА ЗНАЧЕНИЕ.”
Публикуване на коментар