По повод на моята тазсутрешна публикация Малко радост за душите на завистниците: издаването на новата книжка на списание ИДЕИ е под въпрос по финансови причини! някой човек е откликнал по следния начин, а именно, първо сам казвайки нещо, а после - привеждайки показателен текст от повестта "Немили-недраги" на Иван Вазов::Ето защо пазарът е хубаво нещо, но не може всичко да бъде предоставено на него. Пианистът Димо Димов наскоро издаде първия си диск, а някои фолк "певици" сигурно имат вече по десетина "албума". Между другото е възможно е това да е една от причините за левите тежнения у мнозина интелектуалци - как така никой да не цени моя труд? Държавата трябва да се намеси и да подкрепи стойностните творби!
Да си спомним и класиката (макар че случаят не е аналогичен, Бръчков се опитва да оцелее физически):
"Той сега носеше десетина екземпляра от поемата си, която намери почти небутната в една българска лавка, за да ги продаде на някои богати българи. Това му беше съветвал още по-преди Хаджият. Той едвам сега пристана. Нуждата го накара да употреби това последно средство, да не умре от глад. Страшно се възмущаваше человеческата му природа от тоя начин на просене, начин, почтен и унизителен в същото време.
Навремени той се спираше, готов да се върне дома си и да захвърли книгите. Но пак тръгваше. “Не - казваше си, - постъпката ми не е ни безчестна, ни неуместна. Ще бъде глупаво да умра от глад като едно куче, когато мога по тоя начин да се спася привременно... а знам, че все има нещо в мене... все ще бъда полезен в нещо; па после не искам милостиня никому... Нито пък крам, та да ме е срам. Продавам си книгата, както друг продава платното си, както работникът продава труда си...”
Той си спомни, че не преди много няколко младежи в едно кафене бяха похвалили поемата му - това беше една блажена минута за него, - а богатият българин Х. беше го попитал де може да си купи творението му, за което се отзова много ласкаво. Боже мой! Толкова хора има, които ценят изкуството и поезията!... Има и патриоти, има и толкова богати... Какво им струва, ако дадат един франк на един българин за книгата му?... Това няма да ги разсипе. Те плащат само франк за кафе-капуцинер, що пият утром в кафенето. А той с тоя франк ще живее четири дена, може би и неделя. Най-после българска книга, нова, вика се... Що да я не купят? “Глупав съм наистина - каза си той. - Защо се срамувам! По-добре ли е да крам?” С тия мисли Бръчков се насърчаваше и отиваше навътре в града.
Но той се лъжеше сам. Един друг глас се обаждаше в него - гласът на унижената гордост и на самолюбието. Той чувствуваше, без да иска да се признае, че извършва един цял подвиг; че това е едно унижение, една чиста милостиня, искана в замяна на книгата му, която никому не трябва. Той си въобрази благосклонния или съжалителния, или презрителния поглед, все едно, на спасителя си и студен пот протече по челото му."
Текста подбра: Анонимен
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар