Приятели на дълбините

На подводничаря Наско Ганчев!

Лежим на грунта, стари ми приятелю
лежим на грунта, притаили дъх.
Няма тук ни полъхът на вятъра,
ни синевата, нито топъл дъжд.

Чакаме във самота, заклещени
между обшивка, пилерси, греди…
Чакаме във тишината втрещени
пореден шум от винтови вълни.

Да чакаме – от рано сме орисани!
да чакаме – това е чест и кръст.
Някой вече мисли ни „отписани”,
смята, че сме станали на пръст!

От тялото ни сгрява се торпедото,
притиснали го с двете ни ръце.
Изглежда в тъмнината бледо то,
но топли го моряшкото сърце.

Чуй команда! Будят ни: “Изплаваме!”
Всеки е на бойния си пост…
Продухала цистерни без забавяне
лодка ляга пак на боен курс.

Написа: Никола Ников

20.04.2010 г.,
гр. Русе

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!

(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ

Добави в Svejo