Препечатано от тук: EТИКАТА НА СВОБОДНИЯ ПАЗАР
Това е лекцията, която проф. Кен Скуланд, автор на "Приключенията на Джонатан Гълибъл в света на свободната пазарна икономика" - изнесе пред пролетната конвенция на Либертарианския интернационал в София през април 2005 г.
Вярата в коректността на правителството приема за даденост, че управляващите са по-добри и по-мъдри от управляваните. Проверете това, като отговорите на следните въпроси:
1. Вярвате ли в кампанийните обещания на политиците?
2. Кой има по-добър шанс да спечели избори: един честен или един нечестен политик?
3. Моралните стандарти на политиците по-високи ли са от вашите собствени?
Десетки пъти съм задавал тези въпроси на моите студенти. Резултатът всеки път е почти единодушно мнение, че :
1. на политиците не може да се вярва
2. политиката фаворизира нечестните
3. моралните стандарти на политиците обикновено са по-ниски, отколкото тези на обществото
След това питам същите хора дали имат доверие в правителството и дали правителството може да направи поведението на обществото по- морално. Тогава повечето от тях казват “да”, и продължават, като правят списък на законите, които искат правителството да приеме за целта.
Божественото право на кралете
Това е политическа шизофрения – заболяване на здравия разум. Хората често демонстрират липса на връзка между това, което мислят за правителството, и това, което мислят за политиците, които го съставят. Може би това отразява ефективността на правителственото влияние чрез училища, медии и призиви към патриотизъм – които приравняват лоялността към страната с лоялността към тези, които управляват.
Гласоподавателят не е много различен от съпруга, жертва на домашно насилие, която иска да вярва в идеалния брачен партньор, въпреки безкрайните изневери и побои. Малтретираният гласоподавател продължава да се връща към дълга си към властимащите пред избирателната урна точно както унизената съпруга пълзи обратно към своя насилник в едно безкрайно упражнение на самобичуване. (ОЩЕ >>>>)
Това е лекцията, която проф. Кен Скуланд, автор на "Приключенията на Джонатан Гълибъл в света на свободната пазарна икономика" - изнесе пред пролетната конвенция на Либертарианския интернационал в София през април 2005 г.
Вярата в коректността на правителството приема за даденост, че управляващите са по-добри и по-мъдри от управляваните. Проверете това, като отговорите на следните въпроси:
1. Вярвате ли в кампанийните обещания на политиците?
2. Кой има по-добър шанс да спечели избори: един честен или един нечестен политик?
3. Моралните стандарти на политиците по-високи ли са от вашите собствени?
Десетки пъти съм задавал тези въпроси на моите студенти. Резултатът всеки път е почти единодушно мнение, че :
1. на политиците не може да се вярва
2. политиката фаворизира нечестните
3. моралните стандарти на политиците обикновено са по-ниски, отколкото тези на обществото
След това питам същите хора дали имат доверие в правителството и дали правителството може да направи поведението на обществото по- морално. Тогава повечето от тях казват “да”, и продължават, като правят списък на законите, които искат правителството да приеме за целта.
Божественото право на кралете
Това е политическа шизофрения – заболяване на здравия разум. Хората често демонстрират липса на връзка между това, което мислят за правителството, и това, което мислят за политиците, които го съставят. Може би това отразява ефективността на правителственото влияние чрез училища, медии и призиви към патриотизъм – които приравняват лоялността към страната с лоялността към тези, които управляват.
Гласоподавателят не е много различен от съпруга, жертва на домашно насилие, която иска да вярва в идеалния брачен партньор, въпреки безкрайните изневери и побои. Малтретираният гласоподавател продължава да се връща към дълга си към властимащите пред избирателната урна точно както унизената съпруга пълзи обратно към своя насилник в едно безкрайно упражнение на самобичуване. (ОЩЕ >>>>)
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!
(Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2010 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
ВИЖ >>> кн. II на сп. ИДЕИ
2 коментара:
Думи, думи, думи... dummies!
На оня, който му се чини, че това са само думи, явно са му недостъпни ИДЕИТЕ, които стоят зад думите. Липсата на контакт на съзнанията с идеите и смисъла означава неспособност за разбиране. Тежко е на такива хора, същински кошмар е това...
Публикуване на коментар