Реформатор или ликвидатор на българската култура иска да е Вежди Рашидов?

Попаднах тази сутрин във Фейсбук на интересен документ, на ОТВОРЕНО ПИСМО ПО ПОВОД НАМЕРЕНИЯТА ЗА РЕФОРМА НА ВЕЖДИ РАШИДОВ, отправено до първите лица в държавата, до медиите, синдикатите и пр. В него между другото се казва следното:

По повод публикация на в.Труд от 12.07.2010 г. “Министър Вежди Рашидов обявява в сряда арт реформата” си позволяваме да Ви обърнем внимание върху следното:

Недопустимо е творческите гилдии и синдикатите да научават от пресата решенията на Министъра на културата за т. н. реформа. До този момент с тях не е обсъждано и изяснено каква ще е тази реформа, независимо от подписаните споразумения съгласно Кодекса на труда. Нещо повече – от цитирания текст проличава професионална несъстоятелност, що се отнася до вътрешно - жанровите характеристики в музикалното изкуство и европейските традиции на музикалната практика.

Изразяваме категорично несъгласие с реформирането на културните институти, посочени в публикацията от министър Рашидов, без провеждане на социален диалог и експертно обсъждане. Това не е реформа, а ликвидация, особено в областта на музикално-сценичното изкуство, която ще доведе до социално напрежение и нови безработни.

Явно прозира неразбиране и липса на управленски и експертен капацитет за реформиране на музикалните институции. Още на пръв поглед е ясно, че по отношение на музикално-симфоничното изкуство ще има само два обособени центъра – София (Софийска филхармония) и Пловдив (Пловдивска филхармония). Всички останали оркестри ще бъдат сведени до “симфониети” - малки музикални състави, които не са в състояние да поддържат симфоничен репертоар от ХVІІІ век насам. Това означава заличаване на 90% от българското симфонично творчество! Дори „Рапсодия Вардар” от Панчо Владигеров и Националният химн на България няма да могат да бъдат изпълнявани в България – вероятно с изключение на София и Пловдив.

... Според Лисабонския договор, всеки европеец трябва да има гарантиран достъп до култура. Култура, която той сам да избере - опера, симфонична музика, оперета, мюзикъл и т. н. С въпросната ”реформа” Вие искате да отнемете това право на българските граждани?! Защо?

Позовавайки се на изказване на министър Рашидов, в. "Труд" твърди: ”Нищо няма да бъде закривано, ще бъдат обединявани институции”! С какви професионални аргументи планирате това обединяване? И по какви причини бяха избрани точно цитираните центрове? Тук е уместно да попитаме защо се закрива Пловдивска опера – театър с традиции, дал на България и света именити оперни певци. Какво налага това закриване? Само липсата на сграда ли? По този начин се цели съкращение на работни места. Каква икономия за държавата ще бъде реализирана с поредните безработни? Какво налага обединяването на институции? Коя експертна група посъветва Министъра на културата и изработи модела за това преструктуриране? Какви позитиви ще донесе това за въпросните културни институции и обществеността в Република България? Изчислени ли са финансовите разходи от мащабните съкращения, цитирани в текста? Изчислени ли са неустойките по сключени договори? Какви са очакваните резултати и в какви срокове ще бъде подобрена работата на тези институции? Какви са прогнозните предвиждания на експертите и съветниците на министър Рашидов?

Г-н Министър, идеята за обединение е абсолютно несъстоятелна и доказва липса на експертен капацитет в повереното Ви министерство. Доказателство за това е наемането на външна консултантска фирма, която да изработи новия Закон за сценичните изкуства. При наличие на всички отдели и дирекции в МК, нужно ли е това?

Вие, Г-н Министър, в публикацията заявявате, че бихте попитали: “хората съгласни ли са да плащат на 200 души ненужни заплати, когато няма продукт”. Този въпрос дали не е по-основателен за дейността на МК? За гилдията е ясно, че в последния творчески сезон музикално-сценичните състави бяха тласкани към изкуствен фалит, т.е. оставени без минималните средства за организация на творческия сезон – без солисти, гост-диригенти и прочие... Защо? За да може да се цитират фрапиращи цифри - колко безумно скъпо и несъстоятелно е музикалното изкуство? Защо то няма място в България? Защото чудото на българските оперни гласове е фикция?! Или защото прехранващите се в Министерството на културата нямат нищо общо с наименованието на ведомството?

Нужно ли е данъкоплатците да плащат хонорари на външни консултантски фирми, не е ли по-добре юридическият отдел на МК, който получава заплати за тази дейност, заедно с работна група от експерти от гилдиите и синдикатите, да изработи този закон, както беше случаят със Закона за закрила на културата?

“По-добре да се оптимизират, да се обединят. Имаме обаче един страх, кои аджеба, ще отидат на улицата”.

С тези Ваши думи Г-н Министър, Вие отново декларирате, че за вас Реформа е еквивалент на унищожение. ”Някой трябва да отиде на улицата” - това ли е отношението Ви към творците на България? Да ги изпратите на улицата!? Това ли е задачата на един министър на културата? В това ли е смисъла от съществуването на Министерство?

Що се отнася до обединяването - и там Вашите експерти са немощни. Националният музикален театър “Стефан Македонски” ще стане Софийски център за музика и балет, в който ще влиза и балет Арабеск, но няма да влиза името на Стефан Македонски?! Върховно управленско решение! Какви ще са полезните последствия от това? Кой и защо си позволява да заличи името на Стефан Македонски??? Нима „експертите” около министъра не са наясно, че творческото название е и търговска марка? Че „търговската марка” Държавен музикален театър „Стефан Македонски” е отдавна и трайно известна и търсена в Европа и Азия? Или може би РБългария няма право на авторитетна търговска марка по света?

Интересно как ще решите казуса с „Пловдивска филхармония”, чието артистично название беше приватизирано при поредната „реформа” със „сливане, оптимизиране и реформиране...”. Парадоксът е в това, че и един и същи сценарий се поставя наново, само че с различни изпълнители (министри). Защо?....

... Настояваме за изработване на национална културна стратегия, Закон за сценичните изкуства и провеждане на градивна реформа, обсъдена със Синдикатите и всички организации, имащи отношение към културата в Р България. Реформа, която да е обмислена и наистина да доведе до развитие на културните институти и тяхната дейност. Ние смятаме, че не е необходимо да се прибързва и по този начин проблемите в културата да се задълбочават. Те трябва да се решават с оглед запазването на българската културна идентичност и издигането на културата като необходима и неразделна част от възпитанието и духовното формиране на нацията. Тук не на последно място стои въпросът за хората, работещи в тази област, подготвяни от деца за тези професии. Изпращаме ги на трудовата борса при липсата на пазар на техния труд и място, където да го реализират. Това е грижа на държавата!

Българската култура е най-сигурния начин за интергрирането на България с културата на Европа! А Българската музикална култура от десетилетия е част от Европейската и Световна музикална култура. Каква ирония! За чудо на 20 век бяха посочени българските оперни гласове. Гордостта на родината ни, а сега се закриват оперни театри!

Г-н Министър, надяваме се, че не Вие ще останете в историята на България като министърът, провел унищожителна реформа за българската култура. Призоваваме Ви да не избързвате и поради причината, че, меко казано, е некоректно в момента, в който повечето от културните институти и творци са в годишен отпуск, да се решава тяхната съдба.

И така нататък, прочетете този документ. В моя блог преди време се проведе широка дискусия по проблеми на музикалната култура и ситуацията във водещите национални музикални институции; ето, сега тя може да бъде продължена. За да разберем, аджеба - да използвам любимата дума на културния ни министър - следното, което е най-важното: Реформатор или ликвидатор на българската култура иска да е Вежди Рашидов?

(Забележка: Виж и се запознай и с групата ДА ЗАПАЗИМ ИМЕТО И СТАТУТА НА НАЦИОНАЛНИЯ МУЗИКАЛЕН ТЕАТЪР!)

Добави в Svejo