Където и да отиде, българинът носи българското в себе си, от него, за жалост, съвсем не можем да избягаме

Продължава кореспонденцията между мен и един български американец - или един американски българин - от когото поисках малко пари за списание ИДЕИ, а той се уплаши така, че вече на няколко пъти ми пише пространни писма, за да обоснове, че българинът няма никаква нужда от списание за духовните неща, понеже - в общи линии такава му е "концепцията" - като народ сме осъдени на неотвратима гибел, а колкото по-рано измрем, толкова по-добре.

Та нашата любопитна кореспонденция започна ето така: По цял свят акълът струва много повече от парите, с акъл можеш да направиш много пари, а с пари не можеш да си купиш акъл, но у нас явно не е така и Пак за шибаната човешка природа. Ето и най-новия отговор на американеца до мен: Що ли си губя времето с вас, любезни ми българе, що сте нагли като конгоански скакалци?!. Вижте и моя отговор до този мой американски наставник, до този наш толкова любезен сънародник, живеещ във висинето на Америка:

Виж какво, сладкодумни човече: аз поисках пари не за себе си, а за списанието. Т.е. за една обществена, национална, духовна цел. От десет дерета вода доведе, за да обосновеш че няма нужда от списание, а това го правиш с една-единствена цел: да не дадеш пари. И вместо това ми даде акъл (без пари). Мерси много!

Оказва се, че външните българи изобщо не сте по-добри от вътрешните, напротив, изглежда към типично българските дефекти при вас се прибавят и някои нововъзприети. И най-вече се мислите за богопомазаници на съдбата, поради което сте станали с непоносим характер (в повечето случаи). Но ти няма как да го забележиш това, то си личи отстрани. Неслучайно поетът го е рекъл: "Пази Боже сляпо да прогледа!". Напълно е прав народния поет (имам предвид Алеко).

Мислиш, че много високо си зел да летиш, но такова главозамайване едва ли ще ти донесе нещо добро. А пък че си толкова стиснат не ти прави чест. Щедър е тъкмо душевно богатия човек. Стиснатостта е показател за душевна и личностна мизерия. Не си ли чул поне това: който дава, ще получи?! Стиснатия ощетява със стиснатостта си повече себе, отколкото някой друг. Запомни барем това от мен: може да дава само тоя дето има; като нямаш, откъде ще дадеш? Не става дума обаче за пари, а за нещо много по-важно от тях, ама това трудно го проумяват повечето от българските кратуни.

А липсата на някакво що-годе налично съзнание за духовните неща, сиреч, прословутия български материализъм, е онова, което допринася най-много за отвратителността на масовия български характер. И няма никакво значение дали тоя характер се проявява навън или пък вътре в страната. Където и да отиде, българинът носи българското в себе си - за добро или за зло така е.

Не можем кой знае колко да се променим, независимо от условията, в които съществуваме. Формата се мени, същината си остава. Затуй и нямаме особен напредък даже и на Луната да отидем да живеем.

С поздрав: Ангел Грънчаров

Добави в Svejo