ПА-ПА-ПА-ПАТОЛОГИЯАвтор: Мартин Табаков
Родният гений не се щади, когато трябва да се експлицира в света на ориенталско-балканските ритми. За израстнал по времето на прехода човек съм се наслушал и нагледал на куриозите, които се зоват “творчество” във въпросния музикален бранш.
Чалга идентичността не е криза на тази идентичност. Защото кризата е ущърбно състояние, в което нещото, бидейки в криза, търпи недоизказаност и води компромисно съществуване. Нищо подобно няма в чалгата. Тя се развива буйно, крещи и утвърждава себе си. Затова чалгата си е изграден характер, свой собственически човешки етос, а не просто автобиографична недомлъвка в личен аспект или моментно разпускане след тежък университетски изпит.
За да не бъда голословен, ще упомена културния background, които ме съпътстваше по време на лятната ми почивка, бъркаше ми в ушите, караше ме да преглъщам тежко иначе студената си бира, придърпваше ми хавлията и ме замисляше за предимствата на това да си изстинал мъртвец.
Далеч съм от мисълта, че ще направя изчерпателна дисекция на тазгодишния чалга хит “Палатка”. Защото само един мазохист може да се рови упорито из творческите наситености на чалга-рефрените.
Авторите на “Палатка” се опитват да внушат изключителна легитимност на лирическата героиня от песента още в началото: “В квартала всички я знаят. Питай млади питай, питай и стари”. Кварталът е тесният социум на българина, в който той стандартно черпи идентичност и гради авторитет. Следователно Лирическата героиня е утвърдила имиджда си, като очевидно това не е преходна “вървежност”, а напротив, темпоралната връзка между поколенията (“млади и стари”) изграждат диапазона на легитимното й съществуване.
А това съществуване освен хоризонтално, както е при всички простосмъртни, е и вертикално, тъй като тя гради успоредно с ценностите и йерархия, на върха на която е именно тя. Затова пък че женският образ от песента-поема става обект на митологизиране говори това, че “кварталът” е детайлно запознат с нейните битови навици (“... в колко става в колко си ляга, все агенти сме... Как на светло се преоблича, всеки дебне, всеки наднича. Щом излезе знаем къде е...”). Оттук насетне на нейния ореол й предстои логичната трансформация от обект на мита до изграждането на култ към личността й, затова “след нея става опашка”.
За да има опашка обаче, винаги има лидер, мисионер, човек с инобитийни качества, благодарение на които да предизвиква това струпване на обикновения народ, пред който, като футурист, стои авторитетът, детерминирайки съдбите и поведението на “опашката” си. (ОЩЕ >>>>)
Няма коментари:
Публикуване на коментар