Опълченците на Била
Три деня простите хора
как магазините бранят. Градските кафета
трепетно затварят след на Бойко ревът.
Паники ужасни! За пореден път
гъсти орди лазят към местната Била
и пенсионери кашлят, със секрет я заливат.
Овце след овце! Глупак след глупак!
Охраната безумна сочи табелата пак
и вика: “Стойте! По 20 се влиза!”.
И тълпата се стряска - ще свърши ориза!
“Давайте навътре!” чу се от вратата,
и, без да чакат миг, се втурнаха стадата.
И с нов дъжд кошници, чанти и колички,
готови да се бият, ще се запасяват всички.
Бутат и се блъскат, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде по-напред
И белия си дроб на вирус да изложи,
но още едни макарони в торбата да сложи.
Ченетата тракат. Касиерки реват,
“Взимайте по-малко, стоката е кът!”
Не сещат ни жега, ни жажда, ни страх -
трябва да вземат консервите с грах.
“Не ни плаши вирус!” -
в очите се чете.
“Ако останем без хартия,
да мрем - по-добре!”
Няма ни гелове, ни една маска.
На опашката се киха
и всеки се стряска.
Служителка иде, ще нарежда стока
и всички се втурват в тази посока.
“Грабвайте хартия!” - някой се изкряска
и стада безумни хвръкнаха завчаска.
Касиерки тръпнат, друг път не видели
без промоция тъй да пазаруват пенсионери.
Йоще миг ще опразнят и тоз магазин,
после трябва да се запасяват и с бензин.
.....................
И днес йощ' по новините за вирус говорят,
всички се панират, но какво да сторят?
Как се бори пандемия заразна
със стомаси пълни, ала глава тъй празна?
Всяка прилика с действителни лица и събития е всичко друго, но не - и случайна.
(От интернет)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
