Това, че и невярващите в Бога могат да бъдат добри се дължи на милосърдието на нашия Велик Творец, който се е погрижил за тях, давайки им души

Преди малко повече от седмица се опитах да започна дискусия по твърде важни по моето разбиране въпроси, виж: Начало на интересна дискусия за Бога. Сега виждам, че опонентът, към който отправих предизвикателство за по-сериозна дискусия, именно Светослав Александров, ми е отговорил: За Хокинг и неговата вяра в Бог – диалог с блогъра Ангел Грънчаров. Много ми е интересен начинът, по който този млад човек разсъждава, затова Ви съветвам да прочетете как той отговаря на моите тези.

Налага се сега пък аз да му отговоря. Ще го направя по същия начин, по който го е направил и той: в курсив ще сложа неговите думи, а пък моят отговор след тях ще бъде в нормален шрифт, та да се различават, та да не се слива текста. Ами да започваме, какво чакаме!? Ето:

Той започва с това, че учителките му по биология и по литуратура имали различни разбирания по отношение на въпроса за Бога; казва го много трогателно: "... дори и между отделните учители има разминавания в гледните точки", което обаче ми се вижда съвсем естествено, понеже дори и учителите, предполага се, са хора, при това, да се надяваме, мислещи; а щом се замислят дадени хора, между тях се получават различия; и това съвсем не е лошо, напротив. Ако нямахме различия, тогава би ли имало смисъл изобщо да разговаряме?

Г-н Александров най-напред изтъква това, че трябва да се пазим от "логически заблуди"; прочел е нещо от страницата на California State University, ама като знам какво и нивото на философията при американците, го съветвам да не смята, че тъкмо техните философи са авторитети в тази област; за жалост, американските философи (с изключение на няколко имена от миналото) са твърде слаби; нещо кой знае защо сякаш съвсем не вирее философията в полето на американската ценностна мисловност. Но има и нещо друго: "логическите заблуди", сиреч, грешките, са най-малкото, от което трябва да се пазим при такива дискусии; щото по начало ний, хората, неизбежно грешим, но пък грешките имат и позитивен смисъл: като осъзнаеш грешката си, ще се поправиш, ще се приближиш поне малко към вярното разбиране. Тъй че грешките, макар че са нещо нежелано, си имат своя смисъл в познанието.

Ето нещо наистина важно, към което изцяло се присъединявам, понеже е точно така:

Най-често дискусиите за Бог се провалят поради argumentum ad hominem – в един момент спорещите започват лични нападки един към друг – вярващите смятат атеистите за тесногръди, а атеистите смятат вярващите за глупави. Ние трябва да се пазим също така и от argumentum ad logicam – ако аз или г-н Грънчаров направи аргумент, който излезе погрешен, това не значи например, че Бог съществува (или не съществува) – а означава, че просто ние сме сгрешили. Най-дразнещи без съмнение са circlulus in demonstrando – или кръговата логика. Появили се това в разговора, значи е обречен.

Тук нямаме различия; да продължим нататък. На моя призив да се постараем да осмислим по-цялостно идеята (понятието) за Бога, г-н Александров прави такъв опит, като привежда твърде любопитни характеристи на Бога. Но преди това искам да отбележа нещо принципно, понеже или не съм бил разбран, или не съм се изразил точно.

Съвсем не съм твърдял, че Бог е "понятие на религията", както е възприел нещата моя опонент; не мога да твърдя това по простата причина, че религията не борави с понятия, тя не е "начин на мислене" (там, където се работи с понятия, се мисли, осъществява се мисловен процес, щото мисленето е тъкмо това: съотнасяне, свързване на понятия). А е знайно, че в религията не мисълта, а вярата е това, около което всичко се върти; вярата е друг път за постигане на истината, който е несъвместим с пътя, по който върви мисленето, ума, разсъдъка, интелекта. Никога не е доказано и никога няма да се докаше, че единият от тия два пътя е "по-добрия", "по-верния", "по-правилния", "по за предпочитане" и прочие, просто понеже и двата пътя са необходими, взаимно се допълват, всеки от тях задоволява съответните душевни сили и потребности на цялостния човек. Затуй - да вметна поне това - ония човешки същества и души, които залагат на единия от двята пътя за постигане на истината, сами себе си осакатяват, сами себе си лишават от възможността да сме цялостни, пълноценно съществуващи и разбиращи съществуването същества. И това е в еднаква степен вярно и за ония, които в името на самонадеяния и самозабравил се ум изцяло игнорират пътя (и достиженията) на вярата, пътя на сърцето, така и за ония, които пък заради вярата съвсем са пренебрегнали, ако това изобщо е възможно, постиженията на ума, на мисълта, в крайна сметка на науката, която, впрочем, е израз на едно чисто познавателно отношение към нещата - и като такава изцяло се абстрахира от техните ценностни измерения, на които пък акцентира вярата (и мъдростта, ако тази последната е сфера на философията). И още нещо важно искам да изтъкна: истините на ума са несъвместими с истините на сърцето и вярата, което и иначе не може да бъде, но това съвсем не говори за "превъзходството" на ума пред вярата, или за "по-голямата тежест" на научните знания пред ония постижения на вярата, които също имат непреходно значение и огромен смисъл за пълноценността на човешкото съществуване.

Та излиза, че след като Бог не може да бъде "понятие" на религията; той по-скоро може да се нарече "религиозна представа", представа на религиозните, на вярващите хора, Хегел даже нарича същото "представа на народната душа", като за отбелязване е, че тяхната представа за Бога, марак че е твърде развита и богата на смисъл, съвсем не може да се сравнява с идеята, с пълната истина за Бога, която трябва да отчете постиженията и на пътя на вярата, и тези на ума и на мисълта. От гледна точка на казаното излиза, че към идеята (пълната истина) за Бога може да се приближаваме най-ефективно само ако застанем на гледището на философията. А що е философия е въпрос, който тук даже не искам да поставям, но много се боя, че така разпространените и съвсем непълноценни представи на "образования народ" за философията, могат в крайна сметка до предопределят пълната невозможност за някои хора изобщо да разберат за какво става дума. Нека ония, които все пак искат да разберат що е философия, да се обърнат към моя лекционен курс по философия, който съм озаглавил ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА.

От гледна точка на казаното нека да се върнем към "характеристиките" на Бога, които дава моя уважаван опонент; тия "характеристики" били възприети от всички световни религии. Само че тия "характеристики", както вече уточнихме, няма как да изразяват "понятието за Бога", щото самото понятие не е сфера на религията, те са си просто някакви "характеристики", ширещи се из широкото немислещо - и не изпитващо никакъв пиетет към мисълта - множество от хора; та ето кои били тия "характеристики": (ОЩЕ >>>>>)

Добави в Svejo