Глава 3: НевежествоЗдрачаваше се.
Почти тичешком премина през Източните порти на Ерусалим. Малко след това стражите шумно ги залостиха. Наоколо гъмжеше от хора. Бяха превъзбудени. Оттук-оттам дочу, че на днешните гладиаторски битки станало нещо нечувано, но тъй като ненавиждаше насилието във всичките му форми, затвори слуха си за другите подробности. Реши да избегне досега с тълпата и приседна на широката каменна пейка досами стената. Успя да влезе в града тъкмо навреме.
Умората не го напускаше. Дишаше учестено, но в душата Му беше ефирно. Спокойно. Идваше от град Капернаум. Посети го заради Иаир. Новият, прочул се със съдържателните си проповеди началник на тамошната синагога.
Неколкодневният преход Го умори. Наложи се изцяло да ходи пеша. Никой не пожела да Го качи на каруцата си. Изглежда, че повечето от собствениците им бяха търговци и се страхуваха за целостта на товарите си. Може би имаха известно основание, тъй като окаяният Му вид не вдъхваше никакво доверие.
Тук Той си нямаше никой. Липсваха Му и средства за страноприемница. А и едва ли би намерил подслон в някоя при това пренаселване на града от пришълците за редовните тридневни гладиаторски битки, провеждащи се всяка година по това време.
В торбата Си имаше къшей хляб и пушена риба, но Му трябваха за утрото. Днес вече веднъж беше ял. Сложи я на гърдите, стисна я и отпусна тялото Си. Земята под Него се разлюля. Хладен повей „стопи оловото” в главата Му. Предстоеше Му да посрещне още един тежък, но изпълнен с надежди, ден.
Не усети раждането на новия ден. (ОЩЕ >>>>>)
(Досега публикуваните глави на романа можете да прочетете тук: Време да се живее)
Няма коментари:
Публикуване на коментар