СИНОДАЛНОСТ + СИН(о)ДИКАЛНОСТ = СКАНДАЛНОСТАвтор: Христо Беров
Още в самото начало на това изложение ще направим няколко уговорки. На първо място нямаме никакво лично отношение към КТ Подкрепа или към новоучредения свещенически синдикат. На второ място, трябва да се подчертае, че въпросът за участие в едно или друго мероприятие или организация е въпрос на вътрешно духовно убеждение, което е резултат от свободата на съвестта и светогледа на всеки човек като Божие творение.
Проблемът относно самото физическо участие в организация или мероприятие също е резултат на светоусещане - просто външно проявление на вътрешната воля. Това светоусещане като резултат от съвестта - било то христологичен стремеж за възстановяване на някаква справедливост или просто изява на братолюбие - като солидарност, много трудно, почти невъзможно, може да попадне под укора на друга, освен на Божествената власт.
Синодалната власт, по самата си същност и сама за себе си не е, не е била и не може да бъде само Божествена. Първо, поради липсата на пълната съборност на църквата в синодално заседание и второ поради граничещото с богохулство синодално (на някои синодали) стремление за пълно главенство в Църквата. Въпреки всичко - Глава на Църквата е един и само един Господ - Иисус Христос. И само Той има място там, където Божието творение - човек - взема едно или друго решение.
Вече се спомена, че трудовото право на църквата е неин специфичен правен отрасъл. С много напластявания, с много разнообразни и често противоречиви разпоредби, защото последните всъщност са микстури от държавно-църковно законодателство, което - дебело трябва да се подчертае - по принцип се спазва избирателно от страна църковното ръководство. Фактът, че свещениците - презвитерите на църквата - са винаги между чук и наковалня се знае добре. Те много често биват упреквани от църковния народ, че не изпълняват правилно задълженията си, същевременно висшият клир очаква от тях да изнесат цялата тежест по разпространението на Христовото благовестие и духовно обгрижване на въцърковените, най-вече чрез продажба на свещи.
В един достатъчно сериозно издържан и силно критичен текст - "Който сее беззакония, ще пожъне синдикати!" - са казани много истини. Толкова истини, че наистина болката е голяма. Истината обаче освобождава. Макар и само този, който иска да се освободи.
Почти всичко около анализа за беззаконията и синдикатите се свежда до т.нар. СТАНОВИЩЕ на Св. Синод на БПЦ по повод появилите се в средствата за масово осведомяване сведения за създаване на „свещенически синдикат”.
Понеже синодалното артикулиране по въпросите на син(о)дикалност в трудовото право на БПЦ е от голямо значение, отделяме малко време за неговия анализ, като още на това място правим още една уговорка, че критиката, която на някого би се сторила прекалена е само израз на една голяма болка и загриженост на всички църковни членове - невъзможността за изглаждане на напрежението между различни представители на личния състав на клира на БПЦ по един по-цивилизован и безпроблемен начин, именно по християнски - братолюбиво. (ПРОЧЕТИ ДОКРАЯ >>>>)
Няма коментари:
Публикуване на коментар