В полза на българския народ може да се каже и това: той никога не се е стремял към завладяване на чужди земи. България е имала претенции само към земи, които по право са й принадлежали и са били заграбени от нейните съседи. За разлика от англичани, французи, исланци, руснаци, португалци, холанци, белгийци и германци, които „блестят” с кърваво колониално минало.Белгийците до днес мълчат като риби са геноцида в Конго – 28 милиона убити! Няма нищо лошо в това да принадлежиш към скромен народ, който няма големи престъпления в историята, напротив, това би трябвало да е повод за гордост.
Проблемите на България идват от нейното важно геополитическо местоположение, което я превръща в желана територия от страна на редица завоеватели и оттам в играчка на великите сили. Така че най-малко българите могат да бъдат обвинявани за неблагополучията в българската история. Тюхкането и посипването на главата с пепел не води до нищо, защото българите никой никога не ги е питал и, общо взето, и сега не ги пита какво искат или не искат.
Интересен въпрос е например защо по време на комунизма България, Чехия, ГДР и Монголия бяха най-верните сателити на Москва, докато Румъния, Югославия, Куба и Албания се ползваха с репутацията на по-независими. Това не е свързано с някаква особена раболепност на българи, чехи, германци и монголци, а просто така беше решено в Москва: всяка страна от Източния блок имаше своята строго определена роля в концерта от соцстрани. Всичко беше аранжирано и инсценирано.
Българите обаче имат един звезден миг в своята нова история без аналог в Източна Европа: 14 декември 1989 година. Доколкото ми е известно, това е единствения случай по време на „мирните революции” в цяла Източна Европа, когато имаше реална опасност процесите да излязат извън сценария и контрола на Москва. Под заплахата наистина да загубят властта комунистите за миг показаха истинското си лице: те бяха готови да смажат автентичната народна съпротива по обичайния начин – с военна репресия (танковата реплика - "По-добре танковете да дойдат!" - на Петър Младенов).
Това показва, че когато става дума за истинска революция и опасност да слязат реално от власт, комунистите не биха се спрели пред нищо. Именно подобни реакции биха могли да бъде лакмус и критерии за автентичността на промяната. Нито преди, нито след този случай не ми е известно някъде в Източна Европа да е имало идея да се действа с танкове, което е индикация, че никъде властта на комунистите не е била реално застрашена.Чест прави на българите, че единствени в Източна Европа бяха на път да извършат чудото. Както знаем, то не стана, комунистите все пак успяха да овладеят положението чрез подставените „опозиционни лидери”. Но този върховен момент на българската демокрация остава благодатна тема за изследване от страна на историците и трябва да е повод за гордост у българския народ.
Ваписа: Анонимен
Няма коментари:
Публикуване на коментар