Хубав размисъл по много важна тема, г-н Грънчаров! А позицията на "Анонимен" е типичната за добронамерения родител, за който обаче темата за промяната на организацията на образованието е съвсем нова, т.е. тема за размисъл отскоро. Аз я намирам за опасна и ретроградна.Подхващам писаното от Анонимен, само прелитайки над нещата, изяснени от Грънчаров.
I. Анонимен, казвате, че проблемът в България идва най-вече от липсата на държавна политика по отношение на образованието (Вашето Първо). Аз не съм съгласен, пояснявам веднага защо.
Аз съм убеден, че проблемът не е в държавната политика, ами е в това което позволява съществуването на такава (никаква всъщност) държавна политика. Става въпрос за неспособността на масата българи да формулира смислена позиция и да я защитава подобаващо. Ако ние с вас имахме смислена, градивна позиция – едно предложение и план за действие, и ако бяхме не 2-ма, ами 20.000, тогава нямаше да има политик, независимо колко тъп или корумпиран(!), който да не се съобрази с предложението ни. Най-малкото, защото щеше да може да разчита на интелекта и енергията на цели 20.000 свестни човека.
Накратко, проблемът не е в липсата на държавна политика, ами е в неспособността ни да формулираме смислена позиция и да действаме по реализацията й (до днес! Днес е друго).
* * *
Това, че сме малка нация, не може да бъде аргумент, обяснение или извинение за липсата на демокрация, свободен избор или творческо търсене у нас. (Швейцария колко е голяма? А Коста рика?) Забележете, че свободното творческо общуване е задължително условие за споменатите по-горе формулиране на смислена позиция и работа по реализацията й! Колкото по-скоро спрем да хленчим, че сме малки и затова обречени на нечие (руско или американско, примерно) господство, толкова по-скоро ще започнем да работим за личното си израстване и ведрината на децата си... После ще видим.
* * *
Големият проблем на БГ училището е повече от един и естествено не се изчерпва с написването на свестни учебници. Препращам ви към тази дискусия, която обяснява аргументирано, защо не може да има хубав учебник в една идиотска образователна система.
* * *За титулуваните експерти, бих казал само, че това, което се случва днес, е плод именно на техните дългогодишни експертни „грижи”. Управляващите днес са продукт на оная система, понеже не са марсианци, кацнали самоп преди 20 години в България.
* * *
Комисия с 8-годишен мандат не е лоша идея, но тя (комисията) не може да бъде парламентарна. В Парламента нещата се променят всеки 4 години.
II. Вие казвате: „... не може и няма как на едно дете на 10 години да му дадете правото да избира какво да учи”.
Това за радост не е вярно. Имаме чудесни примери за училища по целия свят, където това е задължително(!). Препоръчвам ви това филмче с Яков Хект – създателят на 20-ина такива училища в Израел (Колко голям е Израел, че да си позволява такава доза демокрация?), тази или тази книги (всичките на английски.)
* * *
На думите ви „Родителят избира, а вие учителите помагате на родителя, като му подсказвате за неговото дете какви заложби е проявило в процеса на обучение, които вие като професионалист сте видяли.” Отговарям: това виждане е страааааашно остаряло. Детето е в състояние (и трябва!) само да разбере, къде е силно и къде не. Обаче му е нужна свобода, а не указания, инструкции и назидания.
Вижте, разбирам, че това, което ви споделям, може и да ви се стори налудничаво, но очевидно е ред на нас – лудите. Нормалните направиха вече, каквото можаха да направят. Не мислите ли?
III. Казвате, че философията “обърква децата, пък и не само децата” и я свързвате с разните там –изми. А аз мисля, че ви убягва същността на философското търсене, което е търсене на смисъла на едно, друго, трето, и на живота като цяло. То е много по-близо до различните вяри/религии, отколкото до национализъма, расизъма и диктатурата на пролетариата. Объркването аз го виждам като резултат от ненамирането на смисъла или поради вкопчаването в някакъв фалшив смисъл – например просперитетът и доволното съществуване, за които вие говорите, но които аз не зная какво точно означават (повече пари? Колко повече пари? Сигурност? Колко сигурност на каква цена?).
IV. Казвате: “Свободата е преди всичко разумност, претегляне на ползите и загубите, последователност и преценка на времето за постигане на точно определени и преценени свободи, които водят обществото, българското, към просперитет и доволно съществуване." Това не е свобода, това е счетоводство! Свободата е нещо друго и обикновено е точно противоположното на сметките и преценките. Свободата е да кажеш нещо, когато го мислиш, а не да правиш сметки, дали да го кажеш, понеже...Но аз мисля, че разбирам страховете ви. Вие се боите, че ако всеки е свободен да прави каквото си иска, ще настъпи потоп – по-силният (по-въоръженият) ще отреже главите на по-слабите (по-леко въоръжените), ще изяде храната им, ще изгори къщите им. Но аз, първо, не говоря за безусловна свобода за децата (значи не да ги оставиш да пресичат улицата самички), ами за свобода да поемат инициатива, но и да бъркат в едно безопасно за здравето им обкръжение (представете си го като разсадник), второ, имам доверие в човека – син Божи. Аз не мисля, че човек държи да „пролива кръв” на всяка цена. Да, тук мненията ни са съвсем противоположни, та не знам как ще се разберем.
Написа: Павел Лазаров
Няма коментари:
Публикуване на коментар