Словоблудецът-подлизурко Пантев, неръкотворен образ на триумфиращата гоцевщинка

Он, нашият мил и искрящ от доброта Батюшка-сударь Гоце Първанов бил написал и издал книга - чухте ли тази радостна новина?! Е, не я написал де, он от тежки държавни грижи де има време да пише, но събрал бил речите си в нея. Сиреч, направил това, което правеше навремето бай Тодар Живков. Само в това му отстъпваше наш Гоце на правешкия простак, именно, че не беше плодовит афтор като правешкия нахалник, но ето, че се реваншира и ни ощастливи с лъскаво томче от речи, които, придполагам, само Зорка Първанова може да чете - което обаче съвсем не е сигурно, щото и нейните сили да издържа на скуката, която он излъчва, му не са безпределни.

За да слушаш или четеш баналностите на Гоце може само ако си изкукуригал хептен; петам се, кой ли ще си кухи книгата на таваришч Гоце, та да си я чете вечер за заспиване?! Може би само за това става тази книга, предполагам, тя е чудесно приспивателно. Нека да му издадат патент в тоя смисъл, та да миряса - да се обезсмърти поне малко.

Вчера било организирано мило тържество: представяне на книгата. Всички орденоносци, на чиято шия Гоце собственоручно е връчил орден, били там. Най-безпардонно наглите подлизурковци пък били подготвили и речи, за да обезсмъртят Оня, който им е дал Орден. Естествено, в редичката подлизурковци най-напред, няма как, е бил Пантев, професорът-историк, който се познава с Гоце още когато Негова светлост е била студент. Дърева, предполагам, също е била там. Няма начин точно тя да не е била. Тя е навсякъде, дето се прави... историята!

А ето сега - дръжте се яко - какво бил казал изтънчения подлизурко Пантев; аз лично смятах, че не може да се падне дотам, ала ето, той ме опроверга, могло; като е за Гоце, сичко може; ето и думите пантеви:

Президентът е постигнал един политически връх, който може да му служи за отскок към други върхове... Тази книга е особена най-вече не, защото е от историк, а защото е от държавник. Има цели екипи от „спич райтъри” и е ясно, че не президентът Кенеди е написал фразата: „Не очаквай какво ще направи отечеството за вас, а обратното”. Тук няма едно изречение, което да не е плод на личния интелект и ум на президента Георги Първанов. Достатъчно да го слушаш пет минути, за да разбереш, че не го е обработил някой. Всичко това е самороден принос. Президентът е човек на равновесието, а това е най-опасното в политиката. Много държавници са слизали от сцената, за да запазят това равновесие. Той каза, че омразата идва от това, че превъзходството винаги дразни и обединява посредствеността, която като в бойна кохорта лепи етикети, упражнява се в шегички.

И така нататък, и прочие, и так далее, и тра-ля-ля, все в тоя стил. У нас историците, видно е, са най-големите подлизурковци. Дай на професор-историк и стой след това да се радваш на резила му: то не са метани като метани, то не са лизания-мазания, то не е клечене като клечене пред Трона на Величеството, то не са от мазни по-мазни славословни думи! Ето защо, според мен, на професорите по история с нарочен закон требе да се забрани да минават по-близо от 500 метра покрай дворците на властта. Щото а мине по-близо от 500 метра, веднага ще падне в нисък поклон и ще почне да цалива земята, за да го забележи властта. А пък ако такъв властта го покани на банкет, представите си тогава на какви херойства е готов наший професорствующий историк!

В потвърждение на горните думи мога да приведа думите на един друг професор по история, именно Г.Марков, за който, признавам си, не съм смятал, че ще падне чак толкова; ето какво е благоволил да изрече и той; да не забравяме, че и негова милост е орденоносец, и като капак на това, агент на ДС; Гоце рядко дава орден на някой, който не е работил за службите на ДС и особено на КГБ; та ето и историческите думи маркови след думите пантеви:

Всяка професия е ценна за обществото, но да бъдеш историк е призвание. Тази книга е един извор за българската история. В тази книга може да се открие не само българската история, но и балканската и европейска история, както и събития, които ние историците все още не сме оценили – присъединяването на България към ЕС и НАТО. Младият историк безспорно ще ползва тази книга, защото тя е извор от първа ръка.

Това е казал Марков. Дърева какво е казала там историята не помни. Явно дори самата история се е засрамила като е чула какво Дърева е казала, целувайки Гоцевата бела ръчичка, дето никаква полезна работа цял живот не е свършила. А Зорка какво е казала относно Гоцевия триумф от вчера, с което Първанов явно вече е влязъл в историята, няма как иначе, знае само Он, щото му го е нашепнала в ушенцето.

Туйто. Гоце издаде книга и вече се обезсмърти като бай Тодаря. И ловец е като него, и слуга на Москва е като него, и тъпи речи като него е произнасял с перверзна усмивка, и банкети е правил като него, и доноси като него е писал, и какво ли не още не е правил. Гоце настигна Тодор Живков, което, както и да го погледнем, си е триумф и апотеоз (питайте Пантев що по-точно е!). Издаде книга, лъскава и бляскава като небето над Сирищник в късна майска вечер, наш Гоце. И удари Бойко право в земята.

Сега требе с благоговение да чакаме книгата и на Бойко. Не може Гоце да има книга, а Бойко да нема. Он също заслужава. Кандидатите за българската слава не са един и двамца. А пантевци колкото щеш. С лопата да ги ринеш даже.

Само Дърева е една. Недостигната. И недостижима. С една дума: нерукотворная...

Добави в Svejo