В блога на Борис Тодоров намерих класическа дефиниция за справедливостта, която, струва ми се, е добре да се знае от колкото се може повече хора. По тази причина я препубликувам и тук:Справедливостта да си свободен - свободата да си справедлив
Със справедливостта е свързана и дефиницията на Улпиан, взета от неговите Регули (Правила) и възпроизведена в Дигестите (D. 1, 1, 1) 6:
Iustitia est constans et perpetua voluntas ius suum cuique tribuendi. Iuris praecepta sun haec: honeste vivere, alterum non laedere, suum cuique tribuere.
А именно:
Справедливостта е постоянна и трайна воля да се отдава всекиму неговото право. Предписанията на правото са тези: да се живее честно, да не се вреди другиму, да се отдава всекиму неговото.
ЗАБЕЛЕЖКА: Позволих си в последното изречение на превода по-горе думата "своето" да заменя с думата "неговото". Струва ми се, че така става по-изчистен и понятен смисъла. Така ми се струва в момента че е по-добре. Ако някой ме убеди, че предишният вариант е по-добър, ще го променя отново.
Няма коментари:
Публикуване на коментар