По повод на публикацията на г-н О.Стамболиев - Османско присъствие или варварско турско робство – за геноцида над българите - сякаш се очертаха вече основните или възможни гледища; виж и: Дискусия: Как се отрази на българите многовековното им пребиваване в Османската империя? и също и Нека повече да не таим омраза в сърцата си.... Иска ми се да представя и своето разбиране, като се постарая това да стане вкратце:Прочее, аз вече изразих позицията си в думите, с които представих публикацията на г-н Стамболиев. По искане на автора, който ги възприе за обидни, аз ги махнах от мястото, където е неговата публикация, но за всеки случай искам... (ОЩЕ >>>)
16 коментара:
Прикольно :) Можно сказать, это взорвало мой мозг! :)
Отличный сайт! Все стильно сделано.
Прав си. Историците ни винаги са били пропагандатори на някоя политическа сила и са писали историята ни с много лъжи. Българите сме мързеливи и лъжливи, а турците се славят като работливи и честни хора. Да им се чудиш защо са ни завладявали. Явно не са ни познавали добре. Сравни сегашното: те са повече в Европа, отколкото ние в Африка. Но нашето високомерие, което е функция на простотията, не ни позволява да сме по-долу. И винаги си измисляме причини, за да не окепазим пред света. Но света знае, а и ние.
khagan
Мисля, че освен всичко друго българите прекалено се фиксират върху терминологичния спор за турското или османското „робство”. Целият този спор за мен е малко отнесен и гротескен. Разбира се, ако се формализираме, за никакво „робство” не може да става дума. Но има ред други примери за подобни терминологични недоразумения дори в науката. Така например се е утвърдило да се говори за „спиралата” на ДНК. Само че строго погледнато ДНК не е спирала. Спиралата е двуизмерен обект, а ДНК е триизмерна. По-правилно би било следователно да се говори „винта” на ДНК, защото ДНК е навита като винт в пространството, не като спирала. Но всички генетици, дори водещите, употребяват понятието „спирала”.
Подобни проблеми има и в дуги езици. Отвер(т)ка на разговорен немски е „Schraubenzieher“, т.е. „винтодърпач” или „винтотеглич”, техническият термин е „Schraubendreher“, т.е. „винтовъртач”, само че никой не го използва. А ВОСР не е била нито велика, нито революция. Това е бил един метеж, извършен с помощта на въоръжени германски военнопленници в Петербург и Москва. Въпреки това до днес се говори ако не непременно за велика, то поне за революция.
Има още много такива примери особено от съвременния български вестникарски жаргон като „управляващи” вместо „управници” или „правителство”, „управляващо мнозинство” вместо „правителствено мнозинство”, „политики” вместо „политика”, „спрягам” вместо „обсъждам”, „споменавам” и мн. др.
Далеч съм от всякакви предарзасъдъци спрямо другите народи и нации. Истинските философи поне в идеален план трябва да са граждани на света – космополити. Друг въпрос е, че реалната политика изисква патриотизъм и национализъм. Без тях политиката просто не може да функцкионира. Всички клишета за народите са именно това: клишета. Затова не бива да им се доверяваме. Все пак в тях често има и известна доза истина. За турците например проф. Густав Вайганд пише в своята книга „Етнография на Македония” от 1924:
„Ако погледнем турчина като личност, то той има доста симпатични черти в сравнение с другите балкански народи. Голямото му спокойствие във всички ситуации, изключителното му гостоприемство и любезност към чужденците, ведрият му, открит поглед са привлекателни. Той е вежлив, великодушен, обещава всичко, но и не помисля да го спазва. Той е мързелив и предоставя работата, особено духовната, на други. Не мисля, че му липсва интелигентност, но той няма нито желание, нито издръжливост за интензивно учение... турският селнянин е изключително симпатичен. Той със сигурност не е особено работлив, но се задоволява с малко...живее без амбиция, без припряност и тичане...”
И наистина турците въпреки Орхан Памук (впрочем мразен в Турция) като цяло не са народ на духа. А прави ли ви впечатление, че присъствието на турското малциснтво сред българския интелектуален елит е пренебрежимо? Няма също така нито един български турчин, да речем, поет, писател или философ, който да е известен както в България, така и в Турция и който да си служи еднако добре и с двата езика. (Изключвам гении като философа от Дръндар, разбира се )
Покойният Енчо Мутафов в един свои пътепис разказва как е бил втрещен от вида на анадолските села – не само и не толкова от феноменалната беднотия, но от липсата на всякакъв естетически вкус. Дори в най-бедното българско село около къщите има зеленина, дървета, лехи, зеленчуци, овошки, докато в Анадола има само глинеста почва и прахоляк.
Европеизацията на Турция е много повърхностна и е засегнала само европейската част около Истанбул. Турция формално се стреми да стане член на ЕС, но в действителност гледа повече към арабско-мюсюлманския свят. Тя вероятно все още скърби по загубената империя, вкл. по владенията си на Балканите. А България е била централната, най-важната и най-богатата турска провинция, Това е причината да се освободи предпоследна (само Албания е след това) от турско „робство”. Между другото Македония също се освобождава едва 1912 и може би в Благоевградско все още има някои столетник или столетница, роден(а) в турско време. Така че за част от българите турското робство не е далечно минало, а жива история.
Мисля, че освен всичко друго българите прекалено се фиксират върху терминологичния спор за турското или османското „робство”. Целият този спор за мен е малко отнесен и гротескен. Разбира се, ако се формализираме, за никакво „робство” не може да става дума. Но има ред други примери за подобни терминологични недоразумения дори в науката. Така например се е утвърдило да се говори за „спиралата” на ДНК. Само че строго погледнато ДНК не е спирала. Спиралата е двуизмерен обект, а ДНК е триизмерна. По-правилно би било следователно да се говори „винта” на ДНК, защото ДНК е навита като винт в пространството, не като спирала. Но всички генетици, дори водещите, употребяват понятието „спирала”.
Подобни проблеми има и в дуги езици. Отвер(т)ка на разговорен немски е „Schraubenzieher“, т.е. „винтодърпач” или „винтотеглич”, техническият термин е „Schraubendreher“, т.е. „винтовъртач”, само че никой не го използва. А ВОСР не е била нито велика, нито революция. Това е бил един метеж, извършен с помощта на въоръжени германски военнопленници в Петербург и Москва. Въпреки това до днес се говори ако не непременно за велика, то поне за революция.
Има още много такива примери особено от съвременния български вестникарски жаргон като „управляващи” вместо „управници” или „правителство”, „управляващо мнозинство” вместо „правителствено мнозинство”, „политики” вместо „политика”, „спрягам” вместо „обсъждам”, „споменавам” и мн. др.
Далеч съм от всякакви предарзасъдъци спрямо другите народи и нации. Истинските философи поне в идеален план трябва да са граждани на света – космополити. Друг въпрос е, че реалната политика изисква патриотизъм и национализъм. Без тях политиката просто не може да функцкионира. Всички клишета за народите са именно това: клишета. Затова не бива да им се доверяваме. Все пак в тях често има и известна доза истина. За турците например проф. Густав Вайганд пише в своята книга „Етнография на Македония” от 1924:
Последователността на постовете е объркана поради някакъв независещ от мен техничевски проблем. Постът от 13.03 трябва да отиде накрая.
Да, наистина евреите и арменците например, макар и далеч по-малобройни от българските турци, имат много по-осезателно присъствие сред българския елит. Можем да го обясняваме, както искаме, но това е факт. Турците са застинали на ниво отглеждане на тютюн. Нищо лошо, но освен тютюна има други неща.
Моля автора на коментарите, чиято последователност е сгрешена, да изтрие излишните, та да се оправи последователността. Под всеки коментар има кошче за боклук, натискайки го, можеш да изтриеш сбъркания коментар...
Страхотен материал, професоре, за което ви поздравявам.
Искам само да добавя, че истинското, комунистическото робство продължава и сега. В болшинството си българските работодатели са все бивши и настоящи комунисти, които така ограбват труда на българите, както никой не го е ограбвал през многовековната история на България.
Вашата роля, г-н Грънчаров е апостолска. Хубаво е че ви има. И дано повече свежари прочетат този материал. Искрено ви подкрепям.
vladoan
Благодаря за оценката, vladoan, която много ме задължава! Не съм професор, нито пък доцент, но това не е съществено :-) Радвам се, че написаното от мен не е станало глас в пустиня, както обикновено - за което свидетелства Вашата реакция...
Статията ви е твърде академична, за да не сте. :-)
vladoan
Между ˝академично˝ и ˝професорско˝ разликата е колкото от небето до Земята :-) Сам Платон, основателят на Академията, не е бил професор и не си е помислял да иска да бъде :-) Ако в днешно време искаме все пак да търсим нещо академично, то съвсем не се намира зад вратите на нашите ˝академии˝. Прочее, и милиционерската школа в Симеоново вече е ˝академия˝. Това говори много, ако не и всичко...
Та мисълта ми е, че изобщо не ща да съм ˝академичен˝ с днешната ˝академичност˝, но за мен ще е чест да принадлежа към оная същинска академичност от платонов тип, която е прокудена от нашите днешни ˝академии˝...
Е да, но ми се струва, че вече публикувани коментари не може да се трият. Както и да е, не е фатално, ясно е какво искам да кажа. А за днешната "академичност" съм съгласен. Там човек наистина не би бил в добра компания. Най-добре е, ако можеш да си го позволиш (финансова независимост, странични доходи) да си независим изследовател, философ, учен и т.н. извън формалните академични кръгове. В природните науки това не е лесно, защото често просто липсва "материалната база", но в хуманитарните дисциплини като философията е напълно в рамките на възможното. Трябва, разбира се, много да четеш, работиш и следиш спациализираните публикации.
Когато говорим за турско „робство“ дали изразът не е некоректен и на едно друго, съвсем неочаквано основание – защо турско да е това „робство“, та нали „робите“ тогава са били не турците, а… българите?! Значи не е ли по-правилно „робството“ да се определя като българско, щом „робите“, за които тук става дума, са именно българите, а пък турците, както се знае, се били не „роби“, а тъкмо господари? И по тази причина, ако се окаже, че понеже „робите“ сме били ний, българите, то и „робството“ мигновено се превръща в българско, а пък съвпадението му с времето на турската доминация по българските земи, тъй да се рече, е подробност, несъществен момент, който не бива да се изнася напред, камо ли пък да се превръща в главен или водещ.
Такава една теза е евристична, прочее, и в следното отношение: ако „робството“ ни по турско време не е турско, а българско, понеже ний самите, а не турците, сме били „робите“, то не излиза ли, че и когато са се махнали турците, ний пак сме си останали „роби“, включително такива сме си и досега? А като вземем предвид, че комунизмът подсили до неимоверно висока степен нашата българска склонност към робуването, включително и спрямо собствените си предразсъдъци, спрямо собствената си ограниченост, то не означава ли това, че днес ний, съвременните българи, сме по-големи „роби“ даже в сравнение с нашите предци от времето на „турското“ – човек не знае вече къде да тури кавичките! – „робство“?
Публикуване на коментар