Тази сутрин сякаш намерих малко време да попиша по моите записки за войнишките ми преживелици; но да видим де, нищо не се знае, може някой да ме спре и да ми развали настроението. Както и да е, ще попиша доколкото мога - и доколкото ми стигне настроението.
Аз вече описах две паметни събития от живота ми в казармата: случката в края на първата година, довела до падението и до провала ми, и после, след месеци унижения как все пак постигнах възмездие и почти напълно взех дължимия реванш. Сега искам да продължа в тази посока, като, казах, трябва да не се разпилявам в подробности, а на се съсредоточа върху най-важното.
Значи някъде през март-април на втората година (т.е. на 1979 г.) стана оня инцидент, при който старшината трябваше, по нареждане на командира, да ме намери на поста и да ме смени, а пък аз, като донасита се погаврих с него и си отмъстих, после на бегом отидох в командния пункт, където успях да спася положението. Но за това писах миналия път, като тук искам само да добавя, че в крайна сметка, в мое присъствие, командирът произнесе следната реч на старшината: (ОЩЕ >>>)
Останалите текстове в тяхната последователност можете да прочетете ето тук: Поредица от есета за разни истории от казармата "България"
Очаквайте продължение!
Аз вече описах две паметни събития от живота ми в казармата: случката в края на първата година, довела до падението и до провала ми, и после, след месеци унижения как все пак постигнах възмездие и почти напълно взех дължимия реванш. Сега искам да продължа в тази посока, като, казах, трябва да не се разпилявам в подробности, а на се съсредоточа върху най-важното.
Значи някъде през март-април на втората година (т.е. на 1979 г.) стана оня инцидент, при който старшината трябваше, по нареждане на командира, да ме намери на поста и да ме смени, а пък аз, като донасита се погаврих с него и си отмъстих, после на бегом отидох в командния пункт, където успях да спася положението. Но за това писах миналия път, като тук искам само да добавя, че в крайна сметка, в мое присъствие, командирът произнесе следната реч на старшината: (ОЩЕ >>>)
Останалите текстове в тяхната последователност можете да прочетете ето тук: Поредица от есета за разни истории от казармата "България"
Очаквайте продължение!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.
Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар