Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 13 юли 2011 г.

Емоции разни... сто броя

Тази сутрин сякаш намерих малко време да попиша по моите записки за войнишките ми преживелици; но да видим де, нищо не се знае, може някой да ме спре и да ми развали настроението. Както и да е, ще попиша доколкото мога - и доколкото ми стигне настроението.

Аз вече описах две паметни събития от живота ми в казармата: случката в края на първата година, довела до падението и до провала ми, и после, след месеци унижения как все пак постигнах възмездие и почти напълно взех дължимия реванш. Сега искам да продължа в тази посока, като, казах, трябва да не се разпилявам в подробности, а на се съсредоточа върху най-важното.

Значи някъде през март-април на втората година (т.е. на 1979 г.) стана оня инцидент, при който старшината трябваше, по нареждане на командира, да ме намери на поста и да ме смени, а пък аз, като донасита се погаврих с него и си отмъстих, после на бегом отидох в командния пункт, където успях да спася положението. Но за това писах миналия път, като тук искам само да добавя, че в крайна сметка, в мое присъствие, командирът произнесе следната реч на старшината: (ОЩЕ >>>)

Останалите текстове в тяхната последователност можете да прочетете ето тук: Поредица от есета за разни истории от казармата "България"

Очаквайте продължение!


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари: