До този момент в тази поредица съм написал следните есета, които обединявам тук, та да се намират по-лесно:Едно трепетно лято на реката
Новобрански неволи
"Стари кучета" и "кирливци"
Там горе под звездите
Всекидневният живот на войника
Човешкият "елемент" в казармата
Възход и провал
Възмездието
Емоции разни... сто броя
Свежестта на юношеския дух
(Очаквайте продължението)
Към горните есета прибавям и едно друго такова по същата тема за казармения живот, писано доста по-рано, а именно:
Как намерих своя път към истината на живота ми: свободата
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 ЛВ., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
2 коментара:
Хаха, както май се казваше - уставът е най-голямото извращение. Но всичко това показва, че дори в казармата на моменти има нужда от интелигентни и съобразителни хора.
Прочетете ако искате и първата глава на Аквариума на Суворов, в която Суворов излиза при тревога с танка през стената на поделението и какво става след това:
http://chitanka.info/text/2038/2#textstart
- как го свалят от командване, след това обаче го пращат в ГРУ.
Между другото „О, миг, поспри, ти си тъй прекрасен!” е цитат от Гьоте (Фауст, „Verweile doch, du bist so schön!“), не от Шекспир, но това е незначителна подробност. При толкова информация и знания в главата винаги може да се стигне до лапсуси.
Благодаря за поправката относно това, че мисълта е на Гьоте! С Ваше позволение ще поправя грешката; или по-добре да не я поправям, та бъдещите литературни критици на моите книги да имат за какво да се хванат и за какво да пишат; ако няма такива дреболии, те за какво тогава изобщо ще пишат и как ще си изкарват хляба?! :-) Та ми се струва, че по хуманни подбуди към съсловието на критиците е значително по-добре да оставим грешката непипната...
Публикуване на коментар