Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 13 юли 2011 г.

Спи, Дяконе, не се събуждай: завиждам ти за туй, че не дочака да видиш мечтите си, разпънати на кръст!

Писмо до Васил Левски

Написано от Таня - ученичка 11 клас



Спи, Дяконе! Не се събуждай! Остани в незнайния си гроб!

Добре си ти. От там не виждаш... съдбата на достойния ни род.

Не виждаш майките, които днес не раждат.

Стариците край кофите за смет.

Бащите с джобовете празни, в ръцете с куфари и здравец за късмет.

Децата ни са вече на изчезване. Селата мъртви. Пусти градове.

Строим хотели, паркинги, гаражи. Край просяка минава Беемве.

На пътя към Европа се продават в ръцете с кукли малките моми.

Те детството си в сънища сънуват, стаена скръб в очите им гори. (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.

2 коментара:

tsanynka каза...

Стихотворението "Писмо до Левски "не е написано от някаква неиндифицирана единадесетокласничка,а е написано от Златина Великова в края на 2002 г. На следващата година е удостоено с награда на Мелнишки вечери на поезията и публикувано в алманах "Ирин-Пирин". По-късно е публикувано в няколко местни вестника. През 2006 г. е публикувано в четвъртата книга на г-жа Великова-"Живея като чучулигите". По-късно - може би през 2008-2009 г., е публикувано в литературните сайтове "Буквите" и "Хулите".

Анонимен каза...

Крайно време е вече да бъдат коригирани всички такива публикации на това стихотворение без името на ИСТИНСКИЯ му автор-ЗЛАТИНА ВЕЛИКОВА!