Психиатърът д-р Николай Михайлов, бивш депутат от ДСБ, който, като усети, че има възможност да не попадне в листите за следващия Парламент, стана най-яростен антикостовист, в днешно време се занимава предимно с даване на пространни интервюта срещу Иван Костов. Медиите у нас много обичат тия, дето без свян плюят срещу Костов, това са именно хранениците на медийното позорище у нас. Погледни Слави, погледни Вучкова, погледни кой ли не. Та забелязвам тая сутрин, че д-р Михайлов е дал поредното си интервю за в-к ТРУД: Населението копнее за хладилник и ред.Прочетете това интервю, докторът пак е на ниво, знаете, той е прочут с твърде умелото жонглиране с думите. Хрумна ми на това място и за малко щях да напиша изречението "Словесната еквилибиристика е най-точен признак за непреодолима склонност към безчестие", ама се въздържам от такава присъда, щото не е в мой стил да бъда язвителен спрямо умни хора; моя стихия са разправите с простаците. Въпреки че е речено не без основание: "Най-много се пази от умни, но зли хора". Прочее, кой щеше да помни днес д-р Николай Михайлов ако не беше се отдал така патетично на националния спорт "Кой ще плюне най-силно срещу Иван Костов"?
Сред верните и добре изречени констатации г-н Михайлов обаче не пропуска да клъвне, както си му е реда, Иван Костов, същият, който навремето го вкара в Парламента. Не може да мине едно интервю без това, то е нещо като неотменен медиен ритуал. Това именно обстоятелство ме наведе на някакви съвсем спонтанно нахлули в душата ми мисли; дадох им израз ето в този неподреден коментар, който написах във Фейсбук под линка на горната публикация: (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се “съобразяваме”, но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време?, почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга “поглежда” в скритото “зад” мълчанието ни – за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар