Една поредица от дискусии, възникнала около публикацита Диалог между философ и православен семинарист по най-различни въпроси (Виж в същия ред публикациите Нашата, на философите, работа е да дразним, да провокираме, след това иде Може ли да съществува общество, състоящо се само от хомосексуални, т.е. само от „извратеняци“? и също Хомосексуализмът е извратеност, извратеността е порок, а пороците са престъпления!) доведе до завързването на интересна дискусия, поставяща нови и нови въпроси, която има самостоятелно значение; ето я и нея:Лилияна Андреева каза: Содомията е душевна болест, поради което хомосексуални същества не трябва за отглеждат и възпитават деца. Това ги превръща и в педофили, т.е. две престъпления в едно! Те не трябва да пропагандират и разпространяват порока си. Това е трето престъпление, равносилно на разпространение на наркотици.
Ангел Грънчаров каза: Госпожо, Вие, предполагам, сте хетеросексуална. Ако, предположим че имате дете-момче, тоест син, това означава ли, че ще започнете непременно да изпитвате сексуални желания към сина си? Ще си легнете ли с него, за да го направите хетеросексуален, когато поотрасне? По същата логика сте обявили, че хомосексуалните, ако имат деца, неминуемо стават педофили. По Вашата „логика“ излиза, че няма причина бащите да лягат с дъщерите си, а майките – със синовете си, стига и в двата случая да са хетеросексуални. Хомосексуалните, предполагам, ще си лягат с еднополовите си деца. Изрекли сте, нещо повече, написали сте невъобразима глупост, госпожо Андреевна?! (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар