В заглавието имам предвид статията, подложена на анализ в следващата публикация. Благодаря на приятелите от Русе, които ми я изпратиха, за да я публикувам, най-вероятно, един от първите в интернет, ако не и пръв; щото историческата истина съвсем не се уважава от българските медии:
НЕ „ЗЛОВЕЩА НЕГРАМОТНОСТ”, А ЗЛОВЕЩО ЕХО ОТ ОТРЕЧЕНО ВРЕМЕ
Автор: Иван Григоров, легионер, Бургас
Във в. ”Уикенд” от 30 юни т.г. г-н Георги Атанасов в статията си „Зловеща неграмотност” занимава читателите с отречени от европейците събития. В яростта си, че съвременниците ни не носят неговите идеологически стереотипи, той обвинява в „жестока неграмотност” така нареченото „демократично стадо”.
Г-н Атанасов може да се засилва колкото си иска отдалеч, за да прескочи въображаемата си сламка, но да говори за неграмотност в държава, в която средното образование е задължително и всеки втори гражданин има диплома от някой местен или чужд университет, говори за грубо пристрастие.
„Имало ли е въобще Втора световна война?” – пита авторът. Имало е и тя избухна заради един град – Данциг, както преди това другата избухна, заради убийството на един принц. За дребни поводи се дадоха милиони жертви. Затова отдавна вече новите поколения в Европа заличиха от паметта и ежедневието си разделящото ги минало и не е съвременно г-н Атанасов да размахва стари омразни плашила. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар