Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 3 февруари 2012 г.

Предложение за точното място, където следва да се тури будущий памятник на народния кумир Б.Борисов



Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

1 коментар:

Анонимен каза...

Хората обичат да се фокусират върху привидности, а публичните личности и политиците по принцип се обсъждат особено охотно. Само че стандартните, конвенционални политологически анализи в ОНД и Източна Европа не вършат никаква работа и са напразно губене на време, защото посткомунистическите страни имат една важна особеност: ИСТИНСКИТЕ УПРАВНИЦИ СЕ КРИЯТ ЗАД КУЛИСИТЕ И ПРЕДПОЧИТАТ ДА ИГРАЯТ РОЛЯТА НА КУКЛОВОДИ. Поради това би било далеч по-интересно и важно да се разкрият тези кръгове и механизмите им за контрол върху марионетките.

Или както пише Анатоли Голицин:

„Западните анализатори и наблюдатели имат склонността да се фокусират обсесивно върху поведението на отделни индивиди… в руската политика като Горбачов, Елцин, Козирев, Руцкой, Явлински, Шеварднандзе… сякаш всеки от тях е лично мотивиран кариерист, който подобно на западните политици се бори за власт и влияние. Изпуска се от внимание факта, че всички тези характери – всеки един от които тръгва от службите за сигурност, Комсомола и други контролирани структури – са свързани колаборатори, които следват обща стратегия. „Демократизмът”, който демонстрират, е преднамерен, за да прикрие това… Горбачов, Елцин, Руцкой и Хазбулатов всички са членове на този елит, който съдържа група, на която в моите меморандуми аз се позовавах като „руските стратези”. Този елит беше отговорен за завръщането на власт на Шеварднадзе и Алиев в Грузия и Азербайджан. Те също така са отговорни за планирането и изпълнението на ленинистката еволюция на политическата система и за начина на нейното функциониране, включително появата и повторната поява на политически „кризи. Елитът е висшият авторитет, на който в крайна сметка почива позицията на Елцин: той осигурява колективното ръководство, на което той е член и което освен всичко друго решава колко дълго той ще служи като президент. Елитът трябва да има на свое разположение някакви механизми, чрез които да се постигат такива решения и чрез които контролираните политически събития да се координират. Съществено за успеха на стратегията е този механизъм да е добре скрит от Запада. На мен ми липсват възможности да изследвам как той функционира. Все пак е вероятно той да действа прикрито зад някой публично известен орган. Съветът за Национална сигурност би могъл да бъде кандидат за проучване като възможна фасада за един такъв механизъм.”