В блога на Б.Тодоров тази сутрин попадам на интересен пропаганден клип на Руски стратегически институт; клипът без капчица неудобство е наречен "Русская Болгария" (Руската България); развалих си настроението за цял ден като се насилих да го изгледам и изслушам до края; по-голяма пропагандна отрова скоро не бях поемал; аз лично имам противоотрова, мен не може тая отрова на ме отрови, но се питам как ли ще повлияе тази същата отрова на неимунизираното съзнание? Гледайки обаче филма, в един момент осъзнах нещо друго и затова написах в блога на Б.Тодоров следния коментар:Абе, човече, дай кода на тоя клип, дай го, за да го разпространяваме! Тоя пропаганден филм, показващ открито империалистическите намерения на Русия спрямо европейска България, трябва да се види от колкото се може повече българи, щото ефектът му, по моя преценка, е изцяло обратен, противен на намеренията му! Истинско съкровище е този филм; давай бързо кода, та да опитаме да направим едно блогърско цунами по повод на него; дай кода и на Едвин Сугарев, и на Иво Инджев, те имат по-голяма публика, дай го на всички, за които се сетиш, та да го турят в сайтовете си и те; тоя филм наистина, и то по най-бляскав начин, работи в интерес на европейската кауза на България!!! Тури кода тука, като коментар, моля те!
Ето тук искам да направя още малък коментар под напора на чувствата, които ме овладяха. Ако не го сторя, ще се пукна от напрежение! (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
1 коментар:
Филмчето, разбира се, е отвратително, но тука има много недоразумения, грешки и заблуди.
Тези български „русофили” всъщност не са никакви русофили, а основно комунистофили. Ако по стечение на обстоятелствата не Русия, а напр. Англия беше станала основната страна на комунизма (както е предполагал Маркс), а Русия бастион на свободата, демокрацията и антикомунизма, те щяха да са англофили и русофоби, независимо от 1878 и „Освобождението”.
От друга страна Русия въпреки разпада на СССР съвсем не се е отказала от своите глобални амбиции и има интереси и влияние във всички точки на света. В Европа специално три страни са от особено геополитическо значение за Русия и не е никаква тайна, че това са Финландия, Германия (и покрай нея Полша) и България. Не е чудно следователно, че това са страни с особено силно руско влияние. Финландия и България са фланговете на руското настъпление към Централна Европа, които трябва да са осигурени. Освен това България е на подстъпите към най-важната точка на земното кълбо за Русия – Цариград и проливите, а и към Близкия Изток.
Забравя се и нещо друго много важно: комунистическата върхушка по идеология не е националистическа, а по дефиниция интернационалистическа. Народите и нациите в мисленето на висшите комунисти са второстепенни. Затова СССР и днешна Русия, макар и намираща се случайно на територията на бивша царска Русия, в съзнанието на техните лидери НЕ СА наследници и приемници на Руската империя. В ТОЗИ СМИСЪЛ САМИТЕ РУСКИ УПРАВНИЦИ ДНЕС СЪВСЕМ НА СА РУСОФИЛИ. Те не се идентифицират толкова с Русия, колкото с комунистическата идеология. Това са комунисти, които все още мечтаят за световна революция, за „Световен октомври” и продължават да работят с всички сили за тази цел. Още Ленин както е известно е казал, че плюе на Русия, защото е болшевик. Всички стъпки на болшевиките след 1917 като напр. Брест-Литовския мир показват, че те не се интересуват от руските национални интереси, а от световната революция и за целта са готови да жертват Русия. За тях тя е само средство или инструмент.
Оказва се обаче, че немалко редови комунисти и най-вече „народните маси” трудно могат да бъдат мобилизирани с интернационалистически лозунги. Затова още Сталин по време на Отечествената война, когато е натясно, започва да се обръща към руснаците с „братья и сестры” и да призовава духа на Александър Невски, Дмитрий Донской, Александър Суворов и т.н., заклеймени дотогава от комунистическата пропаганда като феодални експлоататори, да „осени” руските солдати.
А сегашните руски управници също се преструват на националисти, „великоруски шовинисти”, патриоти и т.н. Важна роля във връзка с това е отредена на Руската православна църква. Путин наскоро даже излезе със специална статия по „националния въпрос”. На съвременна Русия в мисленето на нейните управници обаче все още е отредена ролята на плацдарм за световната революция и най-вече за завладяване на Европа. Тя може да бъде пожертвана, ако след това цялото човечество или поне важните държави и континенти ще живеят в комунизъм.
Публикуване на коментар